Тя е забележителен дух. И потвърждение за максимата, че който иска – може. Хелън Келър (Helen Keller) – сляпо-глухата жена, единственият в света доктор на хуманитарните науки с двоен сензорен дефицит. И вдъхновение за живот. 

Какъв ли магнетизъм са притежавали огромните звезди над Ижевское, сред които е политал детския взор в хладните руски нощи? Можем само да предполагаме, че е бил достатъчно мощен, за да запали и подклажда доживотния блян за космически полети,  междупланетни станции и топли отношения с другопланетен разум във Вселената. За едно болно от скарлатина 9-годишно момче всичко това изглежда напълно възможно и близко. И макар че болестта ще му отнеме възможността да чува дори шума от ракетен двигател, животът ще му отреди почетното място на „баща на ракетостроенето и космонавтиката”. Но пътят до реализацията на идеите, който ще трябва да извърви Константин Циолковски (Konstantin Tsiolkovsky), прилича на космическа мисия с непредвидим развой.

Знаете ли какво е партеногенеза? Накратко – размножаване без оплождане. А знаете ли на кого принадлежи откритието за този процес? На Шарл Боне (Charles Bonnet) – швейцарец със слухов дефицит, чиито детски опити с насекоми ще го превърнат в първия експериментиращ ентомолог.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата -  Робърт Уайтбрехт (Robert Weitbrecht).

В антропологичните среди името на Рут Бенедикт (Ruth Benedict) неизменно се свързва с това на Маргарет Мийд, но малцина знаят, че родената в Ню Йорк на 5 юни 1887 година антроположка е била с увреден от морбили слух.

Ани Джъмп Кенън (Annie Jump Cannon) се ражда на 11 декември 1863 г. в Доувър, щатa Делауеър. Като дете изпитва влечение към математиката, често гледа звездите нощем и техния блясък през 1880 година я отвежда в колежа Уелсли, един от най-добрите училища за жени, където записва физика. Но по време на следването си трудно понася студените зими в щата Масачузетс, които често я хвърлят в обятията на грипни инфекции. Скарлатината също не я пощадява. От година на година слухът ù намалява, докато накрая на Ани Кенън ù е възможно единствено да разчита по устните.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, както сте добре запознати от публикацията ни „Многоезичие и равни права в ЕС: ролята на жестовите езици” и „Отзвук за жестовия език”, на 28 септември по време на международната конференция в Брюксел евродепутатите подписаха Резолюция за жестовия език и професионалният жестов превод.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес ще ви представим Хенриета Суон Лийвит (Henrietta Swan Leavitt). 

 До 2005 г. образованието на глухите хора във Франция е въз основа на устно обучение, а жестовият език е бил забранен в училищата. Комуникацията с глухи хора е трябвало да бъде устна, чрез значително ограничаване на взаимодействията на глухи хора с чуващи извън семействата им. Такова изключване се възприема като непоносимо морално насилие от хората без слух и е довело до това, че те постепенно губят самочувствието си, както са показали и последните социологически проучвания във Франция. С решаването на този проблем се заема един новатор - Франсоа Гуденьов чрез проект, наречен Web Sourd.

Тереза ​​де Картахена (Teresa de Cartagena), подобно на много от необикновените жени в европейската история, е аномалия за своето време. Не само че тя е добре образована, изключително благочестива, но и глуха – все неща, които сами по себе си я правят изключителна. Тя също е новаторски автор по темата за равенството между половете в средновековна Испания. Уникална в способността си да тълкува католицизма през 15 век с аргументите на феминизма и равните права, Тереза много допринася за промяната на хода на религиозния и академичен дискурс по темата на библейското тълкуване и вярвания.