Роден на 20 юни 1959 г. във Финландия, Марку Йокинен от ранна възраст опознава тишината, а след солидно образование става един от най-забележителните водачи на европейската организация от нечуващи, обединени около каузата за по-добър живот, образование, права и комуникация.
Първите ми срещи като репортер с д-р Йокинен бяха през 2014 г., когато в Приморско (България) се проведе Международен младежки лагер, организиран от младежката формация към Европейския съюз на глухите (Еropean Union of the Deaf Yuth). В рамките на международния лагер 85 младежи от 24 държави проведоха практически семинари под мотото „Знанието е сила!”, а няколко дни по-късно финалът на международната среща бе ознаменуван с провеждането на Генералната асамблея на EUDY в Интерхотел „България” (Бургас).
На втория ден от семинара в Приморско, проведен в х-л „Тишина”, д-р Йокинен, изпълнителен директор и на Финландската организация на глухите, изнесе презентация за билингвизма. Харизматичният лидер заяви тогава, че основният проблем в успеваемостта на младежите се явява тяхната ниска себеоценка. И нeĸoлĸoĸpaтнo пoдчepтa, чe би било чyдecнo жecтoвият eзиĸ да ce ĸoмбиниpa с peчeвa apтиĸyлaция, пиcaнe и чeтeнe. Според Марку Йокинен билингвизмът oбeдинявa говоримия и знаковия език във вaжнo yмeниe, бeз дa ги cтeпeнyвa или разделя, тъй като ca eднaĸвo значими в билингвиcтичнaтa ĸyлтypa.
Да се срещна отново с д-р Йокинен имах удоволствието няколко месеца по-късно, когато президентът на Европейския съюз на глухите пристигна в София по повод 80-тия юбилей на Съюз на глухите в България. С изненада научих, че д-р Йокинен е изявил желание да бъда негов гид и преводач по време на престоя му в столицата. За мен бе чест да покажа града на госта, за да се запознае с исторически и културни забележителности като Народния театър „Иван Вазов”, да се разходи по Витошка, да опита вкуса на българската кухня и да се наслади на творчеството на български художници. Удоволствие бе да се общува с личност, която при огромната си ерудиция и отговорен пост си остава удивително скромна и с непресъхващо любопитство да научава непознати български думи като „чушкопек” и „лютеница”.
Белег за висока билингвистична култура е синхронизирането на комуникационните средства спрямо участниците в диалога. Д-р Йокинен не само притежава отлична способност да чете по устни на няколко езика, но и да се съобразява с предпочитаните от събеседника средства за комуникация. Тъй като моите умения в международния език на знаците по онова време не бяха особено големи, почти не използвахме жестов език, но успешно се разбирахме на говорим английски, а комуникацията ни бе приятна и свободна.
Последната ми среща с президента на Европейския съюз на глухите бе по време на Международната конференция „Многоезичие и равни права: ролята на жестовите езици в ЕС” в Брюксел (Белгия), където д-р Йокинен изнесе пред Европейския парламент доклад за числеността на различните групи хора (глухи, тежкочуващи и оглушали) в световната нечуваща общност, като посочи и нищожния брой на жестовите преводачи спрямо тях. Презентацията му „Признаване на жестовия език и потребителите на жестов език в ЕС” тогава ясно отграничи аудиториите потребители на езика на знаците и изтъкна необходимостта от национална легализация съобразно техните комуникационни потребности.
Да бъдеш лидер не означава единствено да водиш. Означава преди всичко уважение към изборите и самоопределенията на нечуващите, коректност и умение да ги мотивираш спрямо индивидуалните им качества и потенциал.
NB: Статията е в синхрон с целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Юни. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Снимки: Христина Чопарова за repporter.com
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия