Жестовият език

Скъпи читатели, в свръх технологичното ни време днес няма нищо по-лесно от това да заснемеш видеоклип от две минути. Но през 1913 година, в суровите условия на задаващата се Първа световна война – една от най-унищожителните в човешката история, киното тъкмо е в разгара си и конкуренцията на братя Люмиер е огромна. Използвайки възможностите на бързо развиващата се филмова индустрия, през същата тази 1913 г. един човек заснема двеминутен ням филм, воден от една-единствена максима: „Докато има глухи хора на земята, ще имаме и знаци. И докато ние имаме нашите филми, можем да се запазим знаците  в тяхната старинна чистота. Това е моята надежда, че всички ние ще обичаме и пазим нашия красив език на знаците като най-благородния дар от Бог за хората без слух”. Джордж Уилям Ведиц (George William Veditz), дами и господа.

Какво е Култура на Глухите? Какви културни групи съставляват нечуващите общности по света и какви средства за комуникация използва всяка от тях? Съществува ли жестово многообразие и какви видове жестов език има? Каква е ролята на семейната среда в образованието на децата с вродена слухова липса и с придобита слухова загуба? А къде е мястото на преводач-тълкувателя от и на знаков език? На тези въпроси отговаря (без претенции за изчерпателност) настоящата ни публикация.

В област като жестовия език, особено в националните жестови езици, за да бъдат правилно и точно предавани, е необходимо наличие на езиково богатство. То се изразява в това за всяка дума да има релевантен жест, който да я обяснява. Иначе казано - когато жестовият фонд покрива думите от говоримия национален език. Каква е разликата между преводач (translator) и тълкувател (interpreter)? Кога е необходима неговата помощ и на какви морално-етични норми се подчинява един посредник в знаковия език? Кога говорим за наистина качествен професионален пренос на информация от говорим към жестов и от жестов към говорим език? В настоящата публикация разглеждаме тези въпроси в търсене на отговори. 

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, през 2013 г. кончината на южноафриканския президент Нелсън Мандела (Nelson Mandela) бе грубо поругана от фалшив жестов превод на словата на държавните глави, уважили мемеориалната служба. Скандалът се разрасна тогава заради неустановената самоличност на мъжа, ръкомахал безсмислено редом до американския президент Барак Обама. Случаят показа и необходимостта от акредитирани жестови преводачи, с лиценз да извършват професионален жестов превод по време на публични мероприятия. Освен всичко, скандалът бе повод за предефиниране и допълване на етичния кодекс на преводачите от знаков език.

Нечуващите хора, които работят като тълкуватели на жестомимичен език, са в сравнително нова като област професия. Те обикновено се използват като препредаващи тълкуватели за потребители със специални езикови потребности, или като тълкуватели между два различни жестови езика, или между един национален жестов език и международен такъв. Необходимостта от нечуващи тълкуватели се разраства, но осигуряването на обучение и образование, специално предназначени за тях, някак си не са в крак с нарастващото им търсене. През последните години в Европа са създадени само няколко програми за обучение на нечуващи тълкуватели, научните изследвания в областта е оскъдна, а все още не се разполага с подходящи инструменти за оценяване на уменията им.

В България не съществува класификация на хората със слухови дефицити, според която може да се определи необходимостта от владеенето на жестов език и кои точно са неговите носители и ползватели. Условно е прието, че носителите са хората с вродена глухота (глухи), а ползватели са хората с придобита глухота (тежко чуващи, оглушали, хора с различни слухови затруднения). Ползватели на жестовия език са също близките на хората с двата вида глухота, жестовите преводачи и всеки, който използва жестовия език по някаква причина. Нека видим какви са видовете глухота и жестови понятия в комуникацията.