Жестовият език

Жестовият език

В Италия глухите хора са протестирали пред парламента заради правителствения контрол, наложен върху жестовия език (lingua dei segni italiana /LIS/. Този контрол се появява в лицето на законопроект, чиято цел е да се замени изразът Lingua dei segni italiana с Linguaggio Mimico Gesturale /LMG/. По този начин вместо „Италиански жестов език” да се възприеме изразът „Език на мимиката и жеста”, което при превод да акцентира и върху италианското звучение на думата език (linguaggio).

Джон Питър Уолш преподава на глухи и тежкочуващи деца в Държавни училища „Аврора”. Трогателната му изповед изразява неговата гледна точка за значението на жестовия език в емоционалното и социално развитие на децата със слухови дефицити. По повод тази история, споделена от него, през 2012 г.,  във в. „Гардиън” излиза и материал, посветен на важността на британския знаков език в комуникацията на чуващи родители с техните лишени от слух дечица.

Във Франция има около 300 000 до 400 000 глухи хора (т.е. едно дете от 1000 се ражда глухо). Този таргет остава силно изключен от гражданският и икономически живот. Статистиката показва, че само 4% от глухите млади хора продължават обучението си, след като завършат средно образование, а 50% от останалите хора със слухови дефижцити са частично заети, като се има предвид техния потенциал. Това отчасти се дължи на проблеми, свързани с граматиката. До 2005 г. образованието на глухите хора във Франция е въз основа на устно обучение, а  жестовият език е бил забранен в училищата. Комуникацията с глухи хора е трябвало да бъде устна, чрез значително ограничаване на взаимодействията на глухи хора с чуващи извън семействата им. Такова изключване се възприема като непоносимо морално насилие от хората без слух и е довело до това, че те постепенно губят самочувствието си, както са показали и последните социологически проучвания във Франция. С решаването на този проблем се заема един новатор - Франсоа Гуденьов чрез проект, наречен Web Sourd.

Понеделник, 28 Ноември 2016 01:10

Преводач или тълкувател?

Публикувана от

В област като жестовия език, особено в националните жестови езици, за да бъдат правилно и точно превеждани, е необходимо наличие на езиково богатство. То се изразява в това за всяка дума да има релевантен жест, който да я обяснява. Иначе казано - когато жестовият фонд покрива думите от говоримия национален език. Каква е разликата между преводач (translator) и тълкувател (interpreter)? Кога е необходима неговата помощ и на какви морално-етични норми се подчинява един посредник в знаковия език? Кога говорим за наистина качествен професионален пренос на информация от говорим към жестов и от жестов към говорим език? В настоящата публикация разглеждаме тези въпроси в търсене на отговори. 

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, преди три години кончината на южноафриканския президент Нелсън Мандела (Nelson Mandela) бе грубо поругана от фалшив жестов превод на словата на държавните глави, уважили мемеориалната служба. Скандалът се разрасна тогава заради неустановената самоличност на мъжа, ръкомахал безсмислено редом до американския президент Барак Обама. Случаят показа и необходимостта от акредитирани жестови преводачи, с лиценз да извършват професионален жестов превод по време на публични мероприятия. Освен всичко, скандалът бе повод за предефиниране и допълване на етичния кодекс на преводачите от знаков език.

По време на Осма национална научно-техническа конференция за рехабилитация на деца с увреден слух "Ти чуваш", проф. Цанка Попзлатева от Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски” презентира изключително интересната тема за знаковия билингвизъм. Какво представлява той и каква е ролята му в образованието на децата със слухови дефицити?

Сряда, 03 Февруари 2016 02:00

Професия: Глух преводач

Публикувана от

Глухите хора, които работят като преводачи на жестомимичен език, са в сравнително нова като област професия. Глухите преводачи обикновено се използват като препредаващи преводачи за потребителите със специални езикови потребности, или като преводачи между два различни жестови езика, или между един национален жестов език и международен такъв. Необходимостта от глухи преводачи се разраства, но осигуряването на обучение и образование, специално предназначени за тях, някак си не са в крак с нарастващото им търсене. През последните години в Европа са създадени само няколко програми за обучение на глухи преводачи, научните изследвания в областта е оскъдна, а все още не се разполага с подходящи инструменти за оценяване на уменията на глухите преводачи.

Скъпи читатели на  „Ние ви чуваме”, мнозина от вас се интересуват от тематиката, свързана с жестовия език, неговото официално признаване, въвеждането му като приобщаващо средство в образованието на глухи, и още много други въпроси, свързани със знаковата комуникация. У нас, както и в много други държави, жестовият език все още не е официално признат. Но безспорно е необходим за образованието на децата без слух. Така смята Колин Алън, президент на Светованата федерация на глухите.

Петък, 02 Август 2013 03:00

На кого е нужен жестов език?

Публикувана от

Езикът на знаците (или жестовият език) е предпочитано средство за комуникация от хора без слух, но за него се знае много малко сред широката общественост. На кого е нужен жестовият език? Какво е той, на какви правила се подчинява? Универсален ли е? На този и още много други въпроси се постарах да отговоря според опита и наблюденията си. Въпросите ми бяха зададени от човек, желаещ да надникне в света на Тишината и да се осведоми как общуват хората без слух, и защо не всички от тях използват езика на знаците. Радващо е, че все повече стават тези, които имат желание да внесат повече яснота в някои свои разбирания по тези въпроси. Интервюто бе проведено по скайп на 29.07.2013 г., и го публикувам без съкращения. Казаното тогава е валидно и днес.

Сряда, 22 Януари 2014 02:00

Знаковият език в училище

Публикувана от

Скъпи читатели, след публикациите ни "Българският знаков език", "Български знаков език и билингвизъм", днес ви представяме последната публикация със становището на на проф. Цанка Попзлатева и пространните ѝ изследвания по темата за българския знаков език. В публикацията е поместено и мнението на Росен Милачков, директор на третото в страната специално училище за деца със слухови дефицити в Търговище.