Сряда, 24 Януари 2024 14:25

Пет начина да се чуем отвъд Тишината

Автор:

За хората, които чуват, слухът е даденост. Повечето от тях не биха могли да си представят живот без звука на любимата музика, собственият глас, гласовете на близки и приятели, ежедневните шумове, песента на щурците, воят на вятъра, шумоленето на листата, звука на дъжда и още толкова много звуци, които за хората в частична или пълна тишина са недостъпни. И все пак има начини да се чуем отвъд Тишината.

Дългогодишният ни опит и лични преживявания са ни подсказали, че има няколко начина да направим тези звуци достъпни. Те превръщат комуникацията в неконвенционален, но красив диалог с топло взаимно опознаване. Хората със слухови дефицити обаче са разнородна общност, в която трите културни групи – на тежко чуващите, оглушалите и Глухите, общуват по различен начин и имат различна по вид (не)чуваемост.

Когато сте наясно как и колко чува събеседникът ви, ще знаете и как да го преведете през Тишината, за да намерите точния начин да ви чуе през нея. Нека видим колко са начините.

 Чрез описание

Светът е пълен с всякакви звуци, които е предизвикателство да бъдат описани така, че един нечуващ човек да може да ги „чуе“ чрез думите. Не бива да се забравя обаче, че хората с придобита слухова загуба (тежко чуващи, оглушали) са чували преди и имат база за сравнение, т.к., чрез описанието на това какво звучи в момента около тях, могат да придобият доста ясна представа за звуковата атмосфера, дори ако чуват звуците частично чрез техническото си средство (тежко чуващи) или вече не ги чуват изобщо (оглушали).

По-голямо е предизвикателството да се описват звуците за хората от културата Глухи, защото те по правило са с потомствено предавана (по рождение) липса на слух, т. к., не са чували никога и нямат база за сравнение. Като носители на жестовия език, те общуват почти изключително с него и ако не го владеете, ще срещате трудности с описанието. Освен това жестовият език е лексикално беден (няма достатъчно жестове за всички думи в говоримия), аграматичен е и поради това недостатъчен да предаде богатството му с всички негови форми – а колкото по-живо е описанието, толкова повече жестове ще са нужни.  

Според вида на слуховия дефицит на събеседника можете да се ориентирате как точно да опишете какво се чува около вас в момента на мястото, където сте, каква музика звучи, с какви инструменти, как звучат гласовете на хората наоколо. Колкото сте по-детайлни и си служите с повече метафори (сравнения), толкова по-приятно ще е за нечуващия ви събеседник да се потопи в обстановката, която акустично му е недостъпна. Вашите думи ще я направят за него близка, а още по-сближаващо е, че той/тя преминава заедно с вас по пътя на опознаването на звука чрез думите ви.

И като казваме думи, имаме предвид, че можете да направите описанието си говоримо (за онези нечуващи, които отлично декодират по устни), или писмено (чрез мобилните приложения като вайбър, уатсап, бележки на телефона, на лист хартия и по всеки друг епистоларен начин, по който се сетите).

 Чрез докосване (тактилност)

Човешката кожа притежава уникална сензитивност, но в забързаното ежедневие хората рядко се замислят за възможностите на кожата „да чете“ графични послания. В случай, че нямате подръка модерни технологии или аналогови средства като лист и химикал, на които да напишете онова, което желаете нечуващия ви събеседник да разбере, най-логичното е… да го напишете с пръст на дланта на ръката му.

Този метод намира широко приложение в комуникацията с незрящи хора, както и с хора с двоен сензорен дефицит (сляпо-глухи). Кожата на дланите е богато инервирана и притежава уникална сензитивност в разпознаването на предметите, които държи, докосва или на тези, които едва докосват нея. Изписването на букви по дланта е предизвикателство и за този, който ги изписва, и за този, който ги декодира. И не само защото по време на това общуване ще ви се наложи да държите ръцете си, но и защото може да бъде наистина забавно да отгатвате взаимно по този начин какво сте си казали.

Тези прекрасни средства ни бяха показани и имахме възможност да наблюдаваме по време на гостуването ни на Международна конференция по сляпо-глухота в Пловдив. Отлично се прилагат и при нечуващи, ако ситуацията го изисква или се наложи да си съобщите тайно нещо, което друг не бива да вижда.

 Чрез пряк допир до техническия източник на звука

Всеки звук има вибрации, тоест това са звуковите вълни, усетими при по-голям интензитет, когато срещат подходящ проводник. Човешките кости отлично провеждат звук, така че и без допир е възможно да се усети мощта (например, в дискотека или в близост до тонколони по време на концерт). Но за да се усети звученето на различни мелодии, инструменти, стилове музика, е нужно дланите на нечуващия да бъдат в непосредствен допир до изпълнителя, инструмента или източника на звук. Една и съща песен, например, ще даде различни вибрационни усещания, ако бъде пусната през мобилен телефон и ако се осезава чрез допир на живо.

Ако срещнете уличен музикант, помолете го за позволение нечуващият ви партньор да го докосне по ръката или да сложи длан на инструмента (пиано, саксофон, китара, цигулка или друг), за да тества звученето и собствените си усещания на звука и мелодията.

Този опит и тестване приложихме с пет народни инструмента през 2022 г. в иновативната ни музикална инициатива „В търсене на звука“, в която се включиха нечуващи хора от всички културни групи. Изключително забавно и опознаващо е да видите реакциите и да чуете сравненията, с които хора с различна по вид слухова загуба назовават усещанията си.

 Чрез пряк допир до органичен източник на звука

В този случай е необходимо нечуващият да докосва вас или друг обект, за да усети тембъра на гласа ви или да се ориентира във вокалната форма на звуците. Докосването е обикновено с длан по лицето и шията (в областта на бузата, долната челюст, трахеята), като целта е да е от област най-близо до говорния апарат.

Методът е бил широко използван през социализма, когато нечуващи деца от културата на Глухите или на тежко чуващите и ранно оглушалите са се учили да различават вокалните изражения на отделните букви при формирането на речта и коригирането на говора си. Нарича се оралистичен метод и при него тактилното докосване се комбинира с вокално повторение и ясно устно артикулиране. Целта е била да се усети звукът както от  собствения, така и от чуждия глас, и да се овладее разчитането по устни.  

Този метод предполага още по-голяма близост, защото по този начин допускате нечуващия да навлезе още повече в личното ви пространство. Всеки би могъл да положи длан на собствените си гърди и да усети как звучи гласът му от шепот до вик. Но за да направи това с някой друг, е нужно доверие.

 Чрез методите на хаптичната комуникация

И последният начин е този, който използват асистентите на сляпо-глухи лица, за да ги ориентират пространствено чрез графични кодове, изписвани на площта на гърба. Знайно е, че хората, които не чуват и не виждат, разчитат в пълна степен именно на докосването и движенията на ръцете от доверено лице, с които биват направлявани и информирани.

Ако нечуващ човек е с гръб към вас, той няма визуален контакт с лицето ви, а това е основно правило в комуникацията с всички хора със слухови дефицити – да може да виждат устните и лицето на говорещия.

Вероятно сте виждали видеоклипове с онази мега забавна игра, която много прилича на развален телефон: хора, подредени в колона един зад друг, рисуват с пръст по гърба на стоящия пред тях предварително зададена фигура. Всеки предава напред онова, което смята, че трябва да нарисува. Последният рисува на дъската каквото е усетил по своя гръб. Често то няма нищо общо със заданието, но пък играта е забавен начин за тестване на собствената сензитивност.

Човешката кожа има невероятни възможности да осезава, и това може би е най-интимният метод за комуникация, защото без препятствието на дрехите усещанията ще бъдат далеч по-ясни и разчетими, а декодирането им – много по-лесно. Разбира се, този метод далеч не изисква от събеседниците да са нечуващи, и в комуникационно отношение може да помогне на двойки, на които им е трудно да общуват лице в лице, да си кажат неща, които се притесняват да изрекат на глас.

Всичко тези начини да се чуваме отвъд Тишината са прекрасен пример за изобретателността на невербалната комуникация и нейните алтернативни решения. Когато има желание, начини винаги се намират, а Тишината всъщност е прекрасен (само)учител по усъвършенстване на сензитивността. Опитайте!

Автор на статията: Христина Чопарова

ИзображениеRusty Gouveia/Pixabay

Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на правото да публикува статията

 

Оценете
(2 гласа)
Прочетена 169 пъти