Петък, 19 Януари 2024 14:45

Смущения в комуникацията: кога наистина се чуваме

Автор:

Това, което аз казвам, и което ти чуваш, би трябвало да е едно и също, но често са различни неща. Между тях има голяма пауза, в която стоят куп въпроси: Как ти го казвам? В какъв момент? Как ти го чуваш, с какво? Как стоим в диалога - като даващ и получаващ, или като обменящи? Каква емоция ни води, докато говорим? С какви очаквания е натоварено това, което ти казвам, и какъв резултат искам? А какъв е полученият? Умеем ли да се чуваме, достигаме ли се, или между нас има бариери, които пречат аз да ти предам, а ти да приемеш? Какви са те, можем ли честно да ги назовем, за да намерим начин да ги преодолеем?

Толкова много въпроси, нали? Нищо чудно, че по пътя от мен до теб казаното попада в центрофугата им, и накрая е възможно да има частица съмнение дали сме се разбрали взаимно и чути ли сме както трябва.

В комуникацията с хора, които частично или напълно не чуват, към всички гореизброени въпроси се добавя и необходимостта да намерят точните НАЧИНИ за съобщаване. То трябва да бъде чрез онези средства, които са присъщи на тежко чуващите, оглушалите и Глухите лица.

Говорейки С и НА тях, е нужно да се гарантира, че средствата са правилните, предпочитаните от всяка страна и че са овладени достатъчно добре, за да не възникват комуникационни бариери. Едва когато са спазени тези условия, можем да се срещнем в диалога, за да общуваме партньорски за всичко, което е важно за нас.

Но най-важното условие е само едно: взаимното уважение и желанието да се изслушаме спокойно, за да можем да се чуем. Негативните емоции са като фонов шум, който пречи и на предаваемостта, и на чуваемостта.

Както многократно сме отбелязвали в наши публикации – "Да се слушаме с отворени очи", "Култура на невербалната комуикация" и др., нечуващите хора са двойно изолирани: веднъж от собствената им Тишина, и втори път от околните. Това създава не само предпоставки за смущения в комуникацията, но и за неслучваща се такава.

От страна на нечуващите хора задръжките са следните:  

  • опасения, че не успяват да изразят добре онова, което искат
  • чувстват, че не срещат достатъчно разбиране към тях самите, респ. към казаното от тях
  • че ги подценяват по признак дефицит на слух и оттам – в способност за перцепция ("ами той/тя не ме чува, какво ще му обяснявам, няма да разбере!").
  • че заради частичната си или пълна нечуваемост биват набеждавани, че те са тези, които не са дочули и разбрали, респ. поемат незаслужено отговорност заради чуващи хора, които не са обяснили добре или са абдикирали от задължението да обяснят).
  • притежават лесна обидчивост и мнителност, която ги кара да реагират емоционално, въпреки че грешката на чуващия събеседник може да е неволна и непредумишлена.

От своя страна, хората с естествен слух рядко общуват с хора със слухови дефицити, тъй като

  • не са запознати с трите културни групи нечуващи и как общува всяка от тях
  • нямат особено желание да разбират, смятайки, че темата не ги засяга
  • не предприемат нищо от опасения, че могат неволно да кажат или направят нещо погрешно, с което да засегнат нечуващия.

Това са най-честите причини, поради които комуникация или не се случва, или е трудна, и това води до ситуация, в която всеки е в своето, но не са заедно в общото. С други думи, не посещават едни и същи събития, не завързват познанства, и комуникацията се случва само в кръговете на техните микрообщности.

Как може да се промени това? Смущенията в комуникацията са преодолими, когато:

  • хората с естествен слух правят разлика между лица с придобита слухова загуба (тежко чуващи, оглушали), и лица с вродена слухова липса (Глухи), съответно имат познания как общуват и с какви средства си служи всяка от тези култури.
  • чуващи и нечуващи е нужно да се освободят от стереотипите си, че са взаимно неразбираеми и да не се подценяват взаимно.
  • да подхождат с презумпцията, че от всеки има какво да се научи, защото всеки притежава преживян опит, ценен от гледна точка на комуникацията и взаимното опознаване.
  • мит е, че всички нечуващи общуват единствено с жестов език. Има достатъчно други средства за комуникация, които не само разгръщат сензитивността, но и са интересно пътешествие за взаимни (пре)открития.

Когато е налице желание да поканиш другия в твоя свят и да го направиш максимално достъпен, не съществуват пречки да се достигате отвъд Тишината. 

Автор на статията: Христина Чопарова

Изображение: Здравко Денев

Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на право да публикува статията и снимките към нея

 

Оценете
(1 глас)
Прочетена 356 пъти