Сряда, 11 Май 2022 15:10

Глухотата е отказ да се слуша

Автор:

Затрудненията със слуха, говора и зрението често са резултат от онова, което човек не желае да чуе, да каже или да види. Категоричният отказ, деклариран чрез човешките мисли, думи и постъпки се отразяват на физическото здраве, а тялото реагира със съответни състояния в отговор. Какви са начините човек да излекува онова, което сам си причинява, разглежда книгата на Луиз Хей „Излекувай живота си”.

Взаимовръзката между физическото състояние на тялото и емоционалния човешки свят е отдавна известна. Тя може да бъде отлично илюстрирана със сентенции като „Здрав дух в здраво тяло”, „Каквото е отвътре, такова е и отвън”, „Състоянието на душата си личи по тялото”, „Човек е това, което изрича”, и много други.

Изражението на енергията чрез мисли, думи и дела оказва влияние преди всичко върху тялото, затова излекуването му зависи от осъзнатата отговорност на всеки човек да внимава в онова, което изрича и прави, тъй като то се превръща в неотменим постулат, в програма за изпълнение, видима физически.

За да обясни как мисловните модели могат да разрушават, но и да съграждат, американската авторка Луиз Хей предлага упражнения за самоконтрол и самопомощ, чрез отправни точки къде да се търсят причините за дадено здравословно състояние, за да се прекратят и симптомите му. „Излекувай живота си” (ИК „Кибеа”, 2008) е практически наръчник за самонаблюдение с цел да се трансформира в позитивна негативната енергия, която човек сам генерира.

Какво ни (по)казват затрудненията с очите, ушите и гласа?

Очите се свързват със способността да се вижда. Трудности със зрението обикновено се свързват с отказ да се види / погледне нещо от миналото (астигматизъм), в настоящето (късогледство) или в бъдещето (далекогледство). Или нещо е толкова ужасно, че е налице страх да се гледа към него. Отказът от вглеждане поражда замъгленост като защитна реакция към нежеланото.

Ушите се свързват със способността да се чува. Когато са налице редица нарушения с тях, обикновено се касае за нещо, което човек не желае да чуе. Болката в ушите може да се дължи на силен гняв, породен от нещо чуто. Тя е често срещана при деца, които в дома си слушат неприятни неща – семейни спорове, правила за поведение. На децата често се забранява да изразяват емоциите си на гняв навън и така капсулирани, те често се насочват навътре. Глухотата представлява продължителен отказ да се слуша.

Гласът на човека се асоциира със способността му да възпроизвежда чути звуци и да дава израз на емоциите си чрез реч. Болки в областта на гърлото са признак за всичко неизказано и неизразено, което човек смята, че няма право да извади навън - или за да не засегне някого, или защото не намира смелост да го изрече. Потиснатите думи създават трудности с говора, заекване и различни други състояния, при които има влошена комуникация и изразяване.

Как нечуващите хора биха могли да приложат методите на Луиз Хей?

При Глухи и оглушали лица липсата на слух често се компенсира чрез повишена зрителна активност, за да разчетат нечия устна артикулация или да обострят наблюдението си върху лицевата микромимика и невербалната знакова система на тялото. Тежко чуващите в добавка имат и повишена напрегнатост, за да уловят чрез техническото си средство (слухов апарат или кохлеарен имплант) гласове и звуци. Това създава допълнително стрес, нарушения в концентрацията на внимание за дълго време и отключва състояния на напрежение и тревожност у всички нечуващи хора.

Към изброеното може да се прибави и стигматизацията, която бива както от обществото към нечуващия, така и от него самия към него самия (автостигма). Негативни мисли и отношение към себе си като към нещо негодно, безполезно или увредено създават и отключват състояния, които стопират просперитета, развитието и (само)усъвършенстването. Затова в  декодирането на здравословните състояния и излекуването им човек е необходимо да се води от множество ориентири, които отвеждат до причината, а тя често се дължи на начин на мислене, пораждащ или утвърждаващ негативни модели и реакции. 

Необходима е промяна на мисленето, за да се случи промяната и на други нива. За щастие, Тишината е възможност за ревизия на отказа да се слуша. В тишината всичко се чува най-добре, а за да се научи човек да чува и вслушва във всичко останало, започва първо със себе си. Ето как един нов поглед към загубата на слух може да бъде отправна точка за ново виждане за нещата и съзиране на хоризонти отвън досегашните представи. Подобряването на качеството на живота е в пряка връзка с начина, по който умът задава моделите, а подсъзнанието ги изпълнява.

Здравето на човека действително е в собствените му ръце и осъзната отговорност да промени онова, което зависи от неговата воля.

Автор на текста: Христина Чопарова

Изображение: Кибеа

Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия

Оценете
(2 гласа)
Прочетена 632 пъти