Мнозина мечтаят за успехи в бизнеса, подобряване на взаимоотношенията, укрепване на здравето. И всичко това е постижимо чрез овладяване на ума с редица упражнения, за да си влезе той в режима на естествен суперкомпютър с неподозирани възможности.
Хаотичните, причиняващи безпокойство мисли е възможно да бъдат канализирани, умът – успокоен и въведен в режим полезна работа по премахване на болка и възстановяване на здравето. Дори нещо повече – чрез контрол над ума е възможно да се развият и усилят мозъчните функции и да се достигнат състояния на висше прозрение и ясновидство.
Кой е Хосе Силва? Създателят на метода е роден през 1914 г. в Ларедо (щата Тексас, САЩ). Съвсем невръстен, той остава без баща и отрано започва да работи, за да подпомага семейството си – лъскал обувки, продавал вестници и бил момче за всичко. След посещение при бръснаря попаднал на задочна лекция за радиотехници, но за да я прочете, трябвало да си изработи парите за нея. Благодарение на тези познания, на 15-годишна възраст Хосе Силвадорос вече се занимавал с поправка на радиоапарати.
Работата му с електрическата енергия се съчетавала с интереса му към психологията и Силва проявявал жив интерес към мозъчните електрически вълни – Алфа, Бета, Тета и Делта. Трудовете на Юнг, Адлер и Фройд станали негови настолни книги и повод за търсения и изследвания в продължение на двадесет години.
Слабите оценки в бележниците на децата му насочили Силва към въпрос, който дълго време го занимавал – може ли способността за заучаване и коефицентът на интелигентност да се повишат чрез някакви умствени упражнения?
Какво представлява методът? Когато човек е буден, умът му се намира на ниво Бета, или в т.нар. „външна съзнателност“, където често е неспокоен. Умът се успокоява, когато човек се унася, мечтае или започва да заспива. Това състояние е Алфа, или „вътрешната съзнателност“. Идеята на Хосе Силва била човек да може да черпи информация от вътрешната съзнателност, когато е напълно буден, или с други думи, да може да „вижда“ какво има там, където обикновено пребива в сънно състояние.
Задача на метода Силва е да разбуди латентни, неосъзнати у човека способности и сетивност отвъд петте сетива, с които се ражда - осезание, вкус, обоняние, слух и зрение. Без външно приемани субстанции, само с медитативни практики, чиято цел е да се тренира ума да влиза и излиза от едно състояние в друго, при това за късо време.
Резултатите? Те били удивителни, постигнати първо с децата в семейството на Хосе Силва, на които той помага да подобрят оценките си в училище чрез програма за по-добро учене и запомняне, включваща пасивна и динамична медитация. За да потвърди дали методът има резултат и извън семейния му кръг, той предлага на 36 свои съграждани да опитат. Днес методът му се преподава в над 100 страни по света.
За книгата. „Методът Силва за контрол над ума“ (ИК „Кибеа“, 1991) е кратка – съдържа само 20 глави и 2 приложения. Тя е практическо ръководство, но основната препоръка на авторите Хосе Силва и Филип Мийл е то да се прочете няколко пъти, като първият да е просто прочит, без да се започват упражненията.
Успехът на метода не зависи от възрастта на човека – дори 95-годишни курсисти били изумени какво могат да научат и постигнат чрез контрол на ума. И нещо изключително важно: методът не работи, ако се прави опит с него да се вреди на другите. Затова пък може да се помага, както е описано в глава 14.
Ще цитираме тук два описани в книгата примера, свързани със слуховото и зрително здраве (глава 10, „Как да подобрим здравето си с помощта на Контрол на ума“):
„Много от курсистите разказват, че с помощта на Контрола на ума спират болка и кръвотечение при злополука. Пример: Госпожа Доналд Уилдовски била пристигнала на конференция в Тексас заедно с мъжа си. Според изданието „Бюлетин“ от Норидж, Кънектикът, тя скочила в плувен басейн и си спукала тъпанчето. „Бяхме на километри от населено място, а аз не исках да карам мъжа си да прекъсва участието си в конференцията. Влязох в ниво Алфа, сложих ръка върху ухото си, концентрирах се над мястото и поръчах на болката да изчезне. Кръвотечението спря веднага, болката изчезна. Когато по-късно отидох на лекар, той онемя от учудване.“
„Ето разказът и на една монахиня, сестра Барбара Бърнс от Детройт, Мичиган. Избрах го, защото сестра Барбара използва по много оригинален начин своя „пусков механизъм“. Двадесет и седем години тя носила очила за късогледство и астигматизъм. Късогледството й се увеличавало, стъклата ставали все по-силни, виждала добре на все по-късо разстояние. Преди да настъпи подобрението, дори се наложило да носи бифокални очила. През юли 1974 г. решила да прибегне до помощта на Контрола на ума.
В състояние на дълбока медитация си казвала: „Всеки път, когато премигвам с очи, те ще се фокусират правилно, като бленда на фотоапарат.“ При всяка медитация повтаряла тези думи и след две седмици заживяла без очила, като ги използвала само при четене. Прегледала се при очен лекар д-р Ричард Влодига (също завършил курса по Контрол на ума), който й казал, че има лека деформация на роговицата. Сестра Барбара включила и корекцията на роговицата в своята медитация. След няколко седмици отишла отново на преглед при същия лекар. Той потвърдил: „Пациентката има намаление на силната си миопия (късогледство) до степен, при която не е нужно да носи очила.“
Защо се препоръчва Методът Силва? Ще оставим на автора му последната дума:
„Когато можете да превърнете проблемите си в проекти и накарате тези проекти да се реализират по желания от вас начин“, отвърнал Хосе. После се замислил за миг и добавил: „Не… нещата са още по-дълбоки. Когато осъзнаеш с какви невероятни способности сме родени, когато се убедиш чрез своя опит, че тези способности могат да се използват само градивно, разбираш, че зад присъствието ни на тази планета се крие едно величие и цел. Моето мнение е, че целта, на която трябва да служим, е да се развиваме и тази еволюция сега е наша собствена, лична отговорност. Мисля, че по този въпрос повечето хора не изпитват особена вяра. Колкото повече практикувате метода за Контрол на ума, толкова по-силна става вярата ни, превръщайки се в „твърда убеденост“. (глава 20, „А сега накъде?“)
Автор на статията: Христина Чопарова
Изображение (корица): chitanka.info
Носител на право за публикуване: сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ 2023 ©®