Mнoгo xopa пo cвeтa cтpaдaт oт cлyxoви cмyщeния, ĸoитo oĸaзвaт влияниe въpxy тяxнoтo пcиxo-eмoциoнaлнo cъcтoяниe, личeн живoт, paбoтa и coциaлизaция. Hяĸoи oт aĸycтичнитe paзcтpoйcтвa ca чacт oт cимптoмaтиĸa, пpeдшecтвaщa зaгyбaтa нa cлyx, зaтoвa нa тяx ce глeдa c пoвишeнo внимaниe, нo вce пaĸ нe ca дeфиниpaни oт cпeциaлиcтитe ĸaтo зaбoлявaния, a caмo ĸaтo paзcтpoйcтвa.
Cчитa ce, чe пoвeчeтo нapyшeния във възпpиeмaнeтo и oбpaбoтĸaтa нa oпpeдeлeни звyци (фoнoфoбия, мизoфoния) нe ce дължaт тoлĸoвa нa физиoлoгични или бoлecтни пpoцecи, cвъpзaни c yxoтo, a пo-cĸopo c мoзъĸa и индивидyaлнитe нaчини зa cпpaвянe cъc звyĸoвa инфopмaция пo aĸycтичeн път. Дpyги, ĸaтo xипepaĸyзиятa и тинитa, ce дължaт нa пpoмeни в cpeднoтo yxo и ĸoxлeaтa.
Какво е фонофобия? Терминология и прозиход
Фонофобията (Phonophobia) е известна още с названията „лигирофобия“ или „сонофобия“, и в буквален превод означава страх от силни звуци. Терминът идва от две думи в гръцкия език („фонос“ – звук, глас и „фобос“ – страх).
Тя е много рядък вид фобия сред познатите на медицината състояния на тревожност, която често е симптом на хиперакузията. Сонофобията може да се отнася и към свтръхчувствителност към определен звук и да бъде причислена към симптомите на мигрената. Наричат я още акустофобия.
Какви са причините за страха от звуци?
Човешкото ухо е чувствителен орган, а слухът – изумително сетивно усещане. Различните хора интерпретират по различен начин звуци с различна честота и произход, като реакциите към тях са в диапазона от възторг до отвращение или паника.
От значение е дали фонофобиците са имали преживявания, в които са били стряскани от силен шум (при приятелски шеги или внезапно гръмнала музика, парадни салюти, бомбички, пиратки или други ситуации с неприятно изненадващ звуков ефект).
Страдащите от фонофобия (наричани също лигирофобици) имат страх от устройства, предаващи и възпроизвеждащи много силни звуци (високоговорители, тонколони, пожарни аларми). Ако се налага да работят с компютър, радиа, системи за домашно кино, плеъри или телевизори, те обикновено намаляват силата на звука докрай или до поносимо за слушане ниво.
Такива хора обикновено избягват паради, концерти, тържества, карнавали и фестивали, дискотеки и места, където силната музика е налице. При празнични мероприятия на открито музиката е с увеличение над 120 dB, което е непоносимо за фонофобиците. Страхът им, че отнякъде може да им се стоварят гръмовни звуци често води до изолиран начин на живот и изолация от социални мероприятия, стигащ понякога до отказ от напускане на дома поради агорафобия (страх от открити пространства).
Лигирофобиците изпитват силно безпокойство от гледката на надуване на празнични балони над определен капацитет. Очакването за силен звук, когато балонът се спука, им образува тежко дишане и пристъпи на паника. Опитват се да се отдалечат максимално от източника на потенциално силния звук, развиват главоболие и други психо-физически симптоми.
Счита се, че страхът от звуци е обострена форма на омразата към звуци (мизофония).
Тъй като не се счита за заболяване, което може да бъде медикаментозно повлияно, на фонофобиците се предлагат психологически терапии, ограничаване на звуковите дразнения или други индивидуални способи, прилагани при останалите видове слухови смущения като хиперакузия и мизофония.
Автор: Христина Чопарова
Изображение: Victoria Regen /Pixabay
НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на право да публикува тази статия