Събота, 16 Октомври 2010 03:00

Липсата на слух – щета или дар?

Написана от

Всичко зависи от начина, по който човек гледа на нещата. Тогава - липсата на слух ощетение ли е или дар? Как би могло да е дар, бихте попитали. Та кой би се радвал да живее в тишина, ако би могъл да избира? Но... помислете за миг. Когато изключвате уредбата, телевизора или се оттегляте за сън, това е вашият доброволен избор за утихване. И дори ви е приятно, че е тихо. За хората без слух това е постоянно. Вероятно сте си задавали и въпроса защо точно на тях (или на вас) се е случило. Няма отговор защо се случват много от нещата, които се случват. Но пък можем да изберем ъгъла, от който да погледнем на случилото се. Затова нека настоящата публикация бъде въпрос за бърза самопроверка - какво е за вас липсата на слух?

Ако сте от света на Тишината, как гледате на пребиваването си в нея? Никой не може да я владее, но може да се научи да владее себе си в нея.

Ако за вас липсата на слух е Загуба, значи все още не сте прекрачили онзи праг на [само] приемане, който ще ви позволи да видите, че Тишината ви дава ключ към вас самите. Да се изследвате, опознавате, запознавате всеки ден със самите себе си, докато се приемете, каквито сте. Разбира се, че не сте като другите. Звуците не достигат до вас по начина, по който при всички останали. Но въпреки това вие можете да ги усещате, да се понасяте по ритъма им. Ако за вас липсата на слух е загуба, вашата чувствителност ще е неовладяна, обостренна и целия свят ще ви се струва враждебно място, което ви отхвърля. Всъщност, нищо не е тук за да ви пречи да бъдете това, което сте. Но докато не се е случило самоприемане, вие самите ще гледате на себе си като на нещо негодно, излишно, а на другите - като на по-способни, по-привилегировани или облагодетелствани от вас. Сравненията никога не са добър критерий, но докато считате липсата на слух за загуба, постоянно ще се съизмервате с тези, които чуват и ще  правите усилия да ви забележат, признават и уважават. Но помислете за миг - нищо от това не е нужно да правите - ако вие самите не забележите колко сте уникални, ако не се признаете и нямате самоуважение, няма как да го намерите и извън вас.

Резултатът от всичко това е, че гледайки на себе си като на ощетена от Съдбата жертва, вие винаги ще се виждате като жертва – и спрямо приятелите ви, които се справят по-добре от вас; и спрямо звучния свят; и спрямо всички държавни институции – сякаш те са отговорни за настъпилата тишина и трябва да ви компенсират по всички възможни начини. Докато гледате на липсата на слух като на Загуба, ще оставите задълго неактивни собствените си възможности – защото смятате, че другите редовно ви подценяват, че сте нещо по-малко от останалите. Всъщност… те няма как да го знаят. Това просто е вашата оценка за самите вас, която показвате с негодувание. Огледайте се - колко такива хора познавате, които се оплакват, които се чувстват ощетени, говорейки как никой не ги признава и как за тях няма място под слънцето; колко мизерна е пенсията им, която държавата им отпуска всекимесечно, и как за тях просто няма живот нито в този град, нито в тази държава, нито дори на тази планета изобщо. Не звучи никак добре, нали? Но това е собственото ви чувство, не нечие мнение за вас. Какво ще стане, ако го промените? Изведнъж ще се окаже, че всъщност никой не ви дискриминира, защото... дискриминацията всъщност е вашето собствено позволение да се държат с вас според собственото ви мнение за вас самите. Иначе казано, каквото повикате, такова се обажда. Каквото излъчвате, такова се отразява към вас.

Ако гледате на липсата на слух като Дар, значи сте надраснали онзи праг на [само] приемане, за да видите, че има хора, които носят далеч по-незавиден товар, но въпреки трудностите все пак са намерили някакво тихо спокойствие, смирение и осъзнаване. На този свят идваме за да сме щастливи, но никой не идва с инструкции как се постига това. Научаването всякога е път, изпълнен с предизвикателства. Първо настъпва събуждането чрез болка. И знаете, че ако нещо е отнето, то е сторено, за да ви отвори път да прогледнете, усетите и научите неща, за които иначе бихте останали несведущи. А това наистина е Дар. Да постигнеш хармонията между себе си и света понякога е най-трудния за усвояване урок. Човек не се примирява толкова лесно, че му се случват „лоши” неща, че животът го е взел за боксова круша. Но осъзнавайки, че всъщност тези неща са вашият изпит по урока, имате възможност да постигнете точно това могъщество - овладяването на себе си. И да станете по-отворени към света… по-добри, по-разбиращи, по-сензитивни, по-наблюдателни, по-човечни. Страданието винаги по-бързо отвежда до прозрението, но в случая то не е, че сте жертва, а, че сте получили възможността да бъдете учители на другите чрез същите тези хубави качества, които сте придобили.

И тогава един ден внезапно осъзнавате, че няма никакво значение какво някой казва или мисли за вас - защото то ще е неговото светоусещане спрямо собственият му еволюционен растеж. Вашият е друг, а смяната на мисленето ви просто ще ви отведе в друга реалност, където ще срещате хора, с които имат същия синхрон. Ще осъзнаете, че сте се освободили и вече е без значение каква група е вписана в ТЕЛК-а ви; няма да ви притеснява размера на всекимесечната ви пенсия, защото не сте зависими от това, което другите ви дават, а  търсите реализация в онова, в което сте добри. Внезапно ще установите, че можете всичко, включително да слушате… по много начини. За които не са ви нужни непременно две уши, в които звуците просто да си влизат. За вас липсата на слух ще бъде Дар, защото ви е дал предимства, които малцина имат. Но за да опазите този Дар, трябва да прилагате наученото. Как да го опазите ли? Като продължите да работите над себе си, да се усъвършенствате. Като повишите самооценката си – вие вече не сте жертва, а личност можеща, умееща… Постижимо е за всички, дори за хората с естествен слух. Забелязвате ли нещо – не сте с нищо по-различни от всички останали. Вече не се сравнявате, защото разбирате, че уникалността не се нуждае нито от това да се надпреварва с останалите, нито непременно да я аплодират.

Изводът е, че различието не идва от слуховия ви дефицит, а от начина, по който гледате на себе си заради него. От начина ви на мислене изобщо. Предполагам сте чували за онзи японски йероглиф който означава едновременно криза и възможност. Вие какво бихте избрали? Само от вас зависи от кой ъгъл ще гледате – надникнете, уверете се.

Няма да стане бързо, не е и необходимо. Всичко има своя си темп, просто си позволете да изпитвате състрадание към себе си по пътя, но не го превръщайте в мярка. Само от вас зависи дали ще продължите да се наказвате или да видите, че като се погледнете в огледалото, от там ви гледа някой, който чака да му кажете нещо хубаво. Да, да - вие, не някой друг. И знаете ли какво означава "успял"? Успял си не когато си накарал някой да те признае (какво да признава всъщност?), а когато си признал сам себе си. Когато си сторил максимума да се опознаеш, обичаш и уважаваш, за да ти личи и без да го демонстрираш. 

Тишината ти дава ключове. От теб зависи дали ще ги ползваш, или ще блъскаш по вратата. Тя не е затвор, но може да те научи как да се освободиш.

Христина Чопарова

Изображения: интернет

Прочетена 762 пъти