То се нарича Орално училище за Глухи "Мемфис" (Memphis Oral School for the Deaf). Намира се в гр. Джърмантаун (Тенеси) и възниква през 1959 г. като местна организация, помагаща на малки деца с дълбока слухова загуба (тежко чуващи) и на родени без слух деца (Глухи) да се справят в чуващия свят чрез изцяло устно обучение. Училището обслужва семейства от целия Среден Юг, като предлага занимания за деца в най-критичния период в езиковото развитие – от 0 до 6 години.
Това превръща MOSD в едно от 30-те опционни училища по света, където е застъпен този метод. Той се разграничава категорично от езика на знаците и вместо това разчита на технологичната помощ на слуховите апарати или кохлеарните импланти в обучението на децата да се научат да говорят, пеят и дори да свирят на цигулка.
Майките, създали оралното училище, са били водени от желанието децата им да имат максимален достъп до звук и да са по-добре интегрирани в чуващия свят, да растат със самочувствието на самостоятелни хора, способни да се справят без помощта на знакови посредници. „Вярваме, че чрез ранна интервенция и диагностика, речеви и езикови терапии, напреднали технологии и аудиологични услуги нечуващите деца могат да развият необходимите умения за слушане и говорене, за да станат част звучния свят, а не да бъдат отделени от него".
В MOSD обслужват чрез езиков преводач и испаноезични деца, с което насърчават двуезичното им езиково развитие. Училището разполага с висококвалифициран персонал от аудиолози, логопеди и лицензирани преподаватели. Това го превръща в място за наблюдение и обучение на студенти в тесни специалности от цялата страна.
За съжаление, от основаването си до момента оралистичното училище в Мемфис води твърде номадско съществуване и често сменя локациите си. Необходимо е да има своя сграда и постоянен адрес, за което получава подкрепа и съдействие от компанията „Пиклър“, развиващa счетоводни, правни, образователни и редица други дейности.
Дейвид Пиклър и съпругата му Бет са силно заангажирани с каузите на MOSD.
Те често посещават благотворителни мероприятия, а Бет има страст към декорациите за събития. Така през 1995 г. двамата присъстват на огромна изложба-базар, на която търговци и доставчици излагат коледни стоки - Subsidium Carousel Shops.
Там отделът на орално училище "Мемфис" набира средства в рамките на изложбата-базар. Бет Пиклър започва да води разговори с тях, за да се информира за мисията на училището и скоро става част от управлението на фондонабирателите.
През годините семейство Пиклър неотменно подкрепя училището с разнообразни дейности. Освен че организира традиционната ежегодна гала за набиране на средства, наречена „Говори лесно“ (Speakeasy), Бет Пиклър планира и коледните партита за децата, като прави орнаменти за коледно дърво с персонализирани снимки на всяко дете. Нейна е заслугата служители на компанията „Пиклър“ да даряват време и да бъдат аниматори, като обличат костюми за карнавала на Хелоуин, влизат в ролята на Дядо Коледа, за да пишат писма до децата, да раздават подаръци, облечени като елфи или да помагат за дипломни церемонии.
За 50-ата годишнина на училището Бет Пиклър проектира, редактира и публикува възпоменателна книга, съхраняваща неговата история. Тя прекарва стотици часове всяка година в правене на снимки на децата и създаване на персонализирана книга за спомени за всяко от тях. След това, при дипломирането, подарява на всеки възпитаник тази безценна книга, разказваща за годините в училището.
През 1999 г. то се помещава в стара сграда, където не е много безопасно – в зоната за игра често обикалят и спят бездомници. В продължение на четири години, заедно с борда на MOSD, семейство Пиклър правят огледи за място – църкви, стари училища или изоставени офис пространства, за да сложат край на номадското съществуване на училището.
Затова не е изненадващо, че заради всички тези ангажименти, посветени на децата със слухова загуба, семейството е удостоено с включване в Зала на славата в училището. В края на април 2023 г. MOSD организира за 12-ти път традиционна гала за набиране на средства, наречена „Говори лесно“ (Speakeasy), на която Бет Пиклър получава наградата за пожизнен доброволец.
За оралното обучение
Оралното (или оралистично) обучение е метод за устно разчитане, овладяване на вокалната палитра на буквите и развитие на речта, отчетливо артикулиране и правоговор. То е базирано на остатъчния слух на децата от тежко чуващата култура, слухопротезирани със слухови апарати, и на възможностите на Глухи и оглушали деца с поставени кохлеарни импланти да разпознават звуци.
Родените без слух или ранно оглушали деца (неслухопротезирани) се учат да звукоподражават, като допират дланите си до бузата или гърлото на обучителя или до своите собствени. Така могат да усетят вибрацията на звуковете и да се ориентират във фонетичните особености на думите и правилните ударения. При децата, на които са поставени слухови апарати (тежко чуващи) или са с кохлеарни импланти (Глухи и оглушали), оралният метод позволява максимално да използват достъпа си до звук чрез техническите средства, за да развиват говор и правилно построена граматически реч.
Оралният метод не е ново образователно средство, но не е предпочитано в културата на Глухите, и дори се счита за затормозяващо Глухите деца, тъй като се вярва, че ги поставя пред неизпълнимите предизвикателства да имат същия темп на развитие с чуващите, което не е съобразено с техните индивидуални възможности и знаково базирана култура.
От друга страна, оралните методи позволяват на всички деца със слухова загуба или липса да разгърнат гласовите си възможности и да се научат да ползват всичко налично – говор, остатъчен слух и да го развиват, като повишават по този начин речевата си култура, лексикален фонд, правоговор и правопис – все неща, които жестовият език не възпитава.
Оралното обучение е било обичаен метод и в България по времето на тоталитарния режим, когато на децата с липсващ или изгубен слух се е гледало като на дефектни, а жестирането – за срамно и издаващо наличието на дефицит. В същото време, извън тоталитарните постулати, много от чуващите родители осъзнават ограниченията на жестовата култура и не желаят децата им „да ръкомахат“ и да имат трудности с правописа и правоговора, което ще се отрази на бъдещото им професионално и лично развитие.
В България няма опционални училища. Тази роля се изпълнява от ресурсните центрове за ранна рехабилитация на слуха и говора. В резултат на устната методика много от тежко чуващите и оглушали лица от по-старото поколение са отлично рехабилитирани, с висока езикова грамотност и редица умения. И въпреки че не разчитат на жестовия език, мнозина притежават умения в знаковата комуникация, за да могат да общуват и с Глухите носители на жестова култура.
По правило, навсякъде по света в чуващи семейства децата, родени без слух или ранно оглушали, получават повече индивидуално внимание, слухово-речева рехабилитация, логопедична терапия и слухопротезиране. Общувайки повече речево, тежко чуващите и оглушали деца притежават по-добър правоговор, правопис и образование. Техническите средства им позволяват да звукоподражават, както това е типично за децата с естествен слух.
Знайно е, че говорният апарат остава завинаги повлиян от граматиката на първия усвоен език. В Глухите семейства децата с потомствена слухова липса или ранно оглушалите имат отрано достъп до езика на знаците. Тъй като Културата на Глухите повелява отказ от технически средства и придържане изцяло към знаково общуване, децата им следват същият комуникационен модел. И понеже жестовият език е тяхно първо изразно средство, въпреки полученото впоследствие образование те си остават с недостатъчно развит говор и с неправилно построена реч (аграматичност).
Затова не е изненадващо желанието на чуващи родители усвояването на говоримия национален език от нечуващите им деца да става по орален път. Практиката е показала, че когато са положени трайни индивидуални усилия в насока оралистично обучение, резултатите са повече от чудесни.
С наличните днес технологии (слухови апарати и кохлеарни импланти) и ранна слухово-вербална интервенция, дете с липсващ или изгубен слух може да получи същите възможности като дете с естествен слух, за да развие чуваемост, реч, език, когнитивни и социални умения, разговорна компетентност, грамотност и академични способности.
Може да се заключи, че оралистичното образование е все по-популярен метод за обучение на нечуващи деца в опционалните училища по света, тъй като залага на естествените им говорни и други възможности, подлежащи на разгръщане.
НЦАК "Ние ви чуваме" искрено благодари на г-н Дейвид Пиклър за позволението да включим снимки от бюлетина му в нашата статия, както и за съдействието на г-н Диан Чопаров, вицепрезидент на базираната в Мемфис компания за транспорт RDX!
Автор на статията с превод от английски: Христина Чопарова
Снимки: Picklerwealthadvisors,
Weekly Newsletter from David Pickler (courtesy of David Pickler)
НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на право да публикува статията и снимките към нея