Изграждането на култура на четенето започва от ранна детска възраст, чрез книжките с картинки и последващо увеличаване на нивото на сложност на книгите, пропорционално на възрастта на децата. Чуващите деца се научават да говорят чрез звукоподражание и повторение на речта и буквите от азбуката. Роденото без слух или рано придобило слухова загуба дете ще изпитва трудности да звукоподражава, тъй като няма достъп до гласове и звуци по акустичен път.
Родените в чуващи семейства деца с тежка чуваемост са я компенсирали с техническо средство, което им осигурява звук в някаква степен, и получават оралистично образование, което им позволява да разчитат, повтарят и овладяват речта говоримо и писмено. За съжаление, оралистичният метод е считан за по-труден и травмиращ за децата, родени без слух. За разлика от чуващите и тежко чуващите деца, те не са имали и не могат да получат никакъв достъп до звук, и много по-трудно и по-бавно от другите деца овладяват правоговора и правописа.
Метод в образованието на Глухи деца от недалечното минало е съчетаването на няколко компонента: изображение, жест, изговор и писане. Целта е била да овладеят смислово и визуално думите, които не чуват, и да ги усвоят чрез последващо жестиране и изписване. Пример: на Глухото дете се показва картинка на цвете. Видът на растението няма значение, важно е детето да осмисли понятието. Думата "цвете" е изписана на картинката. Показва му се жестът за цвете и бавно се артикулира думата така, че детето да я разчете по устни.
В този процес обаче често приоритетен компонент за Глухите деца е жестът. Изговарянето и изписването остават за тях на заден план. Така за разлика от тежко чуващите и оглушали деца, Глухите рядко овладяват добре правоговора и правописа. По тази причина изпитват трудности с разчитането на дълги текстове с терминологична сложност, както и със съставянето на такива.
Езикът на знаците, не бива да се забравя, възниква в средите на Глухите като разговорно средство с ограничен фонд в междуличностната комуникация. Лексикалната бедност на жестовия език (5 000 жеста към днешна дата спрямо 250 000 думи на националния говорим), и аграматичността (неправилно построената реч) го превръща в неравностоен на говоримия, за да го превежда и преподава. Разбира се, наличния жестов фонд може да бъде помощно средство за разбиране и овладяване на базовите знания в началното образование, но е неприложим в системата на средното и висшето.
Написването на реферат, дисертация или дори научен труд предполага наличието на широки познания не само за езика в неговата говорима и писмена форма, за литературните похвати и специфики, но и овладяването на жанровото многообразие. Нечуващите от Глухата култура, като носители и основни потребители на знаков език, който замества думите, не биха могли да отговорят на тези академични изисквания, необходими за изпълнението на епистоларни задачи. В този смисъл жестовия език не би могъл да гарантира качество на образованието, тъй като не възпитава в овладяване и създаване на книжнина.
В заключение:
- Като хора с придобита слухова загуба, тежко чуващите и оглушали лица са по-свързани с книгите и са по-четящи. Причината е, че тяхното развитие и образование протичат в книжовно и речево ориентирани среди, в които правописът и правоговорът са приоритет.
- Като хора с вродена слухова липса, Глухите лица не са потребители на научна, художествена и друга литература. Причината е, че се развиват в изцяло знаково ориентирани среди, където жестовете заместват думите. Поради аграматичността си, изпитват трудности не само с четенето, но и със съставянето на граматически правилни текстове.
- И въпреки че редица специалисти в областта на слуховото здраве и комуникация (Томас Дейвидсън, Юджийн Шутърмайстер) препоръчват четенето на повече и разнообразни жанрово книги като приоритет за по-висок образователен стандарт за Глухите, техният избор за жестово общуване затвърждава аграматичността и ги отдалечава от книжовността.
- В англоезичните държави има нечуващи хора, издали свои книги, но те обикновено са от тежко чуващата култура, или са носители на няколко (културни комбинации). Глухи лица не са в състояние да съставят граматически текстове, а аграматичността им често е трудно преводима и разбираема.
- Съществуващият у нас маниер всички хора със слухова загуба да бъдат наричани "глухи" въвежда в огромни заблуждения по отношение на реалните възможности за потребление на книги и литература сред нечуващите.
Посетете и информационния канал НИЕ ВИ ЧУВАМЕ във Вайбър, където полезното и приятното се поднасят накратко.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображение (стикер): Здравко Денев
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на правото да публикува статията и изображението към нея.