Той произхожда от семейство на религиозни реформатори и любители на музиката в малко градче около Зофинген на езерото Цюрих. И двамата му дядовци са били пастори, а баща му - проф. Ото Шутермайстер, - е директор на семинария и преподавател по немски език. Тримата му братя също попиват от интелектуалната атмосфера, за да последват семейната професионална линия – Вернер става гимназиален учител по история, Фридрих - пастор, а Павел заменя първоначалното пасторство с работа като писател и редактор в Бернски вестник. Не е изненадващо, че когато расте в среди, където високо са ценени радостта от езика, историята, теологията и музиката, за младия Юджийн е предопределящ стремежа да се развива и обогатява.
И този стремеж е още по-силен поради обстоятелството, че роденият на 16 ноември 1862 г. Юджийн Шутермайстер губи слуха си, когато е едва четиригодишен. Тежък менингит почти го среща със смъртта, в резултат на което момчето губи слуха си. Това е тежък удар за високообразованото му семейство, с което комуникацията се оказва трудна и поради това – нередовна. По тази причина Юджийн с времето спира да говори, и както самият ще напише в автобиографичната си книга: „с времето аз загубих езика си”.
Слуховата загуба налага на малкото момче да преустрои целия си живот. Още преди на навърши 7 години, той бива изпратен при инспектор в тогавашната институция за глухи и неми в Риен, където се научава да говори отново и да се справя с четенето по устни. Шутермайстер е изключително благодарен за това време от живота си и по-късно многократно изказва своята благодарност за доброто обучение в Риен. То му дава възможност да придобие високо ниво на езикови умения, без които не би могъл да се отдаде на общественополезните си дела в по-късна възраст. Това е главната причина Шутермайстер да отхвърля езика на жестовете през целия си живот.
Тишината – битки и открития
В младежките си години след завършване на училището, Юджийн трябва да овладее някаква професия. В подчинение на бащината си повеля, той започва да чиракува при погребален агент в Роршах, а по-късно и в Берн, тъй като заради работата на бащата семейството се мести няколко пъти. Чиракуването изгражда навици на бъдещия активист, но по това време той е всичко друго, освен щастлив. Претърпява и типичната за всички нечуващи криза, в която изходът е само един. Или трябва да приеме Тишината като вход към самопознанието, или да остане в капана на вечното самосъжаление и депресия, че е в нея.
По това време на доста родители, затруднени да се справят с подобни житейски кризи, се налага да изпращат децата си временно в домове или институции, обикновено в чужбина. Така през 1885 г. 23-годишният Юджийн заминава за Баден при бившия си учител, за да търси вътрешна хармония и остава седем години, прехранвайки се като цинкограф, литограф и фотограф. Но Библията и книгата с химни не са му достатъчни и Шутермайстер предприема една двугодишна одисея, по време на която посещава различни християнски институции и училища за нечуващи.
В последната спирка от това двугодишно странстване Юджийн Шутермайстер среща бъдещата си съпруга, Сузана Биери. Тя е асистентка на свещенослужител... и е чуваща. Определено тази среща предопределя по-нататъшната съдба на активиста. Не е съвсем ясно дали към този момент той е имал някакви планове за работа с хора с различна по вид слухова загуба, или бъдещата му съпруга му е дала мотивация за излизане от житейската криза чрез нови перспективи. Но Шутермайстър говори за този период като за време на голямо вътрешно освобождение, без да уточнява от какъв характер е било то.
След завръщането си в Берн през 1894 г. Юджийн Шутермайстер изпитва трудности да си намери работа като цинкограф, затова пък в следващите години има възможност да се потопи в света на книгите, докато работи като асистент в книжарница. През 1896 г. той се жени за Сузана и му се налага да увеличи доходите си, като започва работа като гравьор на медни плочи. Само след година се отказва от това, тъй като работата изключително много вреди на очите му. Това е и периодът, в който 35-годишният Шутермайстер, по невъзможност да се трудоустрои някъде за постоянно, решава да се отдаде на собствен бизнес. Тъй като има вече познания по издаване на книги, отваря малко издателство, което му дава възможност да започне да пише и няколко години да издава списания, посветени на тематика, близка до хората със слухова загуба.
Проповедник за нечуващите
През 1897 г. в малка книжка той описва „Животът на човек без слух и говор”, в която разказва за ученическите си дни в институцията Риен. Нещо повече – Шутермайстер, бидейки от семейство на религиозни реформатори, често присъства на мисионерски събирания и евангелски богослужения, които обаче се извършвали на жестов език. Заангажираният с пасторалната грижа за хора без слух Юджийн решава да разшири границите извън Берн, и през 1898 г. той пише призив в „Църковен вестник за реформирана Швейцария” за нуждата от духовно и религиозно обучение за всички нечуващи в страната. Този първи негов призив остава нечут, но две години по-късно повтаря искането си. Въпросът е разгледан обстойно и най-после църквата разрешава длъжността „кантонен проповедник за хора със слухова загуба”. Разбира се, поверена е на Шутермайстер, който между 1903 и 1923 г. с удоволствие я изпълнява.
Журналистическа кариера
Шутермайстер често страдал от обстоятелството, че след като завършат основното или средно училище, много от младите хора, родени без слух или рано загубили го, не проявявали склонност към по-нататъшно образование. Причината била, че те са широко разпръснати сред чуващата общественост и контактът им с други хора със слухова загуба е бил оскъден. Другата причина била, че глухите са функционално неграмотни и биха могли да се образоват чрез пресата. Затова Шутермайстер решава да достигне до тях чрез вестника си – нещо, което е правено вече между 1868 и 1878 г., както в Швейцария, така и в Германия, но по редица причини не е просъществувало дълго.
На свои разноски и без хонорар Юджийн Шутермайстер публикува първия брой на „Швейцарски вестник за хора без слух и говор” (Taubstummen-Zeitung), който излиза в Берн на 1 януари 1907 г. Вестникът е от 8 страници и в него нечуващият активист е в свои води – в допълнение към историите, нещата от живота, стихове и актуални теми, той публикува и новини за хора със слухова загуба, вълнуващите ги въпроси и тяхното решение. Вестникът скоро се сдобива с първите си 750 абоната, а след като получава и спонсорство, читателите му вече нарастват до 1200. Шутермайстер остава редактор на вестника до края на живота си, а хора с различна слухова загуба го припознават за своя медия.
Швейцарска асоциация за социално подпомагане на хора със слухова загуба (SONOS)
В работата си като проповедник Шутермайстер скоро се натъква на ограничения. Социалната мизерия на много глухи хора, особено в страната, е толкова голяма по това време, че като служител на църквата той не може да се справи с тази допълнителна задача като социален работник. Въпреки че по това време вече съществуват различни кантонални или регионални асоциации за помощи и социално подпомагане, Шутермайстер смята да ги обедини национално. За тази цел той публикува брошура от 57 страници със заглавие „Грижа за възрастни глухи в Швейцария - меморандум и призив към швейцарците“. Адресирана е до различни институции, църкви, сдружения, филантропи.
Така на 2 май 1911 в Олтен се събира комитет от 31 души, сред които има различни специалисти - федерални служители, лекари, пастори, учители на хора без слух. Това е началото на Асоциацията, на която Шутермайстер става главен секретар. По същото време той реализира и намерението си да се погрижи за дом за много възрастни хора със слухова загуба. Тази идея присъства още от началото на проповедничеството му. Той иска да осигури убежище за самотните, болни или безработни глухи и оглушали хора, за да не им се налага да живеят в бедност. Така през 1907 г. активистът създава фонд, с чиято помощ през 1921 г. в Утендорф е открит домът, който все още функционира и към днешна дата.
Историк, колекционер и архивар
Още през 1898 г. Шутермайстър започва да събира изображения и писмени материали за хора с различна слухозагуба, и да ги съхранява в създадена от него библиотека. Пътува в чужбина, изследва държавни библиотеки и архиви, и прекарва безброй часове да копира ръчно важни документи. Осъществявал контакт с експерти, посещавал училища, домове за глухи и неми, правел снимки. За националната изложба през 1914 г. той публикувал пет богато попълнени фото-книги за нечуващи швейцарци, и за тази си дейност получава признание. Създава и „музей на глухотата“ с различни предмети, повечето от които за съжаление междувременно са загубени. През 1912 г. той дарява колекцията си със 128 книги и други печатни материали на новосъздадената Асоциация като основа за централна библиотека. Издава и книга за историята на швейцарската общност на хората със слухова загуба в два дебели, тежки тома от общо 1440 двуколонни страници и 400 снимки, събирани от него през годините. Подзаглавието е, че това е справочник за възпитатели и приятели на хората със слухозагуба, и че е предназначено повече за слухово-речеви специалисти.
Любопитна подробност е, че тази книга съдържа и своеобразна народопсихология на родените без слух и придобилите глухотата си – факти за техния характер, нрави, поведение, манталитет. Поради тази причина стар глух мъж като засегнато лице коментирал, че Шутермайстер се е надявал на докторска степен чрез този труд, но не я е получил. Независимо от тази критика, специалисти са на мнение, че като източник на ранната история на швейцарската тиха общност тази книга е истинско съкровище.
В допълнение към нея Шутермайстер публикува и множество статии в местни и чуждестранни издания за нечуващи. Неговите проповеди са били публикувани като книги, канен е като лектор на срещи и конгреси, поддържал обширна кореспонденция с власти, експерти, лица със слухова загуба. През 1912 г. го удостояват с членство във Френската академия за народно образование и в Швейцарската писателска асоциация.
Попътният вятър под крилете на филантропа
Всичко, което Юджийн Шутермайстер постига в живота си, не би било възможно без подкрепата на съпругата му, която е до него във всяка кауза. Сузана Биери не само го придружава по време на проповедите и лекциите му, пътуванията в чужбина, но и често влиза в ролята на консултант, преводач и посредник. Скромна и на пръв поглед на заден план, съпругата на Шутермайстер е попътния вятър под крилете на този активист и филантроп. Двойката няма свои деца, но има безброй духовни такива.
На 68-годишна възраст Юджийн Шутермайстер страда от слабо сърце и предчувства, че скоро ще се сбогува със света. „Бих искал да остана на Земята още известно време, но ми се иска да отида и в още по-красив свят, за който е предопределено всичко създадено” – заявява от болничното си легло. Няколко месеца преди кончината си той моли да бъде освободен от поста секретар на Асоциацията в помощ на хора със слухова загуба, но желае да му оставят вестника, за да бъде до последно чрез думите си с тези, на които посвещава целия си живот. Юджийн Шутермайстер отлита към по-добрия свят на 8 юни 1931 г.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Ноември. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображения: Sonosinfo, Sozialarchiv
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия