Неделя, 24 Ноември 2019 12:45

Едно, две, три… Ритъм.

Публикувана от

Скъпи читатели, в Световния ден на танца – 24 ноември, ще си поговорим за ритъма и ползите от него с психолога Мария Михайлова. Като любител-танцьор на народни танци тя проучва ефектите на ритъма и ритмуването върху човека и конкретно върху хората със слухови дефицити. Днес ви представяме наблюденията ѝ, свързани със същността на ритъма, приложението му и неговите ползи.

Животът е низ от събития – някои важни, други – второстепенни или едва доловими. Случващото се предизвиква у всеки реакции, които също следват своя закономерност. Действията и думите имат своя сила и склонност да се повтарят във времето. По същия начин се повтарят в музиката части от мелодиите на песните, а в танцовите композиции – стъпките, изпълнявани от танцьорите. Цялата тази житейска динамика илюстрира ритъма така, както може да го почувства един човек.

Що е то ритъм и къде да го намерим?

В науката, ритъмът се възприема като редуване на различаващи се по сила елементи в определена последователност във времето. Елементите могат да бъдат музикални тонове, тактове, танцови стъпки, литературни фрази, мотиви в изобразителното изкуство, театрални или кино сцени, и дори естествени процеси и житейски събития. Тяхната сила показва къде в редицата повтарящи се звена е поставен акцентът и кои сегменти допълват целостта на ритъма.  Последователността може да е права, обратна или накъсана, където основното внимание попада съответно в началото, края или средата на редицата. Ритмите могат и да се комбинират, като оформят сложна композиция.

Ритъмът се усеща чрез съвместната работа на много сетива и мозъка. При възприемането му участват слухът, проприоцепцията, вестибуларния апарат, тактилнотостта и зрението. Слуховото възприятие, дори у хора със слухови дефицити, е в основата на възприятието за ритъм. Това се дължи на способността на вътрешното ухо да улавя и предава периодичността и вида на вибрациите от околната среда към мозъка, където те да бъдат обработени. Любопитното в случая е, че центърът за слуха бива активиран от вибрациите, дори при лица, които са прелингвално глухи. Повечето хора от света на Тишината безпроблемно усещат ритъм. Те се справят добре с разчитането на редуващи се в ритъм тактилни стимули, каквито са вибрациите, но този път усетени през кожата чрез досег с трептящ елемент.

Зрението обикновено е основен източник на сетивна информация, като при лицата със слухов дефицит то е насочено към възприемането на необходими ключови за ориентацията им елементи в заобикалящия ги свят. Това прави хората от света на Тишината по-наблюдателни и склонни да откриват повтарящи се зрителни сегменти около тях. Усещането за положението на собственото тяло също помага да се почувства даден ритъм, ако той е комбинация от движения, зададена отвън, или пък извира отвътре. Вестибуларният апарат е пряко чувствителен към движения, дори тялото да е статично. Това позволява да бъде лесно уловено повторение в движенията, даже и човекът само да наблюдава.

Мозъкът сглобява цялата картина от усещания, попаднали в центровете и регионите му, за да оформи възприятието за ритъм. У него винаги постъпва информация от поне 3 сетивни пътища, което му позволява да открива, разпознава и повтаря ритми.

Ефект на ритъма върху човека

Ритъмът оказва редица полезни ефекти върху човека. Той способства за развитие на вниманието, мисленето, паметта и езиковите способности. Други негови влияния включват подобряване на усещането за време, способността за адаптация в среда от непознати лица, улесняване на себеизразяването. При изпълнението на задачи, включващи ритмуване, естествено се стимулира бдителността на човека, тъй като самият процес включва акцентиране върху дадени елементи. Смяната на звената, върху които се набляга в активностите, тренира концентрираността и способността да се превключва от една дейност към друга.

Ритъмът задава определен модел на повтарящи се закономерности. С натрупването на ритмови модели, човек придобива способността да улавя подобни последователности от събития или дейности. Той може също така да предполага какви ще са последващите елементи във веригата. Това стимулира цялостно мисленето. Ритъмът подпомага и способността да се организира информацията под формата на редуващи се елементи. Наличието на мислена структура при възприемането на информация улеснява запаметяването ѝ. Ритмуването поддържа мозъка цялостно стимулиран, което позволява по-бързо да си припомним необходимото.

Всяка езикова система притежава ритъм – свой словоред, собствена организация на звуковете в срички и думи. Дейностите, свързани с ритъм, подготвят мозъка за възприемането на спецификите в гореизброените области. Те подпомагат и ограмотяването, като улесняват съставянето на звуково-буквен модел на думи.

Ритъмът създава усещане за време чрез извеждането на определен брой пулсации. Отмерването на времето се случва именно посредством ритъма на стрелките на часовника. Дейностите, включващи ритмуване, помагат на човек да организира активностите си в рамките на зададен времеви интервал. Това се дължи на факта, че ритъмът активира онази част от мозъка, отговорна за усещането за време и синхронизацията.

Заниманията с ритъм подобряват координацията между хората в дадена група или екип. Те са особено подходящи при взаимното опознаване на членовете в групата. Това се дължи на факта, че всички трябва да изпълнят една и съща задача в точно определен момент, като разполагат с възможността да повторят опитите си неограничен брой пъти в неформална обстановка. В неформална среда заниманията с ритъм позволяват на човек да изведе своите емоции навън безпрепятствено. Изразяването им по такъв приемлив начин позволява на околните да се докоснат до тях и да ги разберат. Освен това, самият той чувства известно облекчение, особено ако емоциите са били много силни, амбивалентни или в негативния спектър. Изказването на мислите се улеснява, тъй като те се структурират.

Ползи от занятията с ритъм за лицата със слухови дефицити

Хората със слухови дефицити могат да усетят благоприятното въздействие на ритъма, особено ако още в детска възраст се занимават с ритмуване. Дейностите, свързани с ритъм, биха могли да подобрят бдителността им в среда, която изисква от тях да се ориентират основно чрез зрението си. Това би намалило и степента на умора, която усещат при продължителен контакт с други лица.

Умението да се предполага какво може да се случи винаги е от полза, особено когато се налага да бъде следена непозната артикулация. Тогава човекът със слухов дефицит би могъл по-лесно да реконструира казаното от неговия събеседник и да се увери, че е разчел посланието правилно. В случай, че става въпрос за дете с нарушения в слуха, подходящо е в слухово-речевата рехабилитация, която му се провежда, да се включат задачи с ритъм. Това улеснява запаметяването и ограмотяването - ключови умения за справяне с житейските ситуации. Освен всичко, детето би се забавлявало, а мотивацията му да учи би се повишила. 

Попадането в непозната среда винаги предизвиква някакво усещане у човек. Лицата със слухови дефицити често изпитват притеснение дали ще се справят в общуването и как ще се ориентират в обстановката. При въвеждане на практика на работното място или в класната стая да се провеждат кратки начални занятия, свързани с ритмуване, емоционалният фон би се променил позитивно. Освен това, хората от света на Тишината биха имали възможност да се включат в приятни и неизискващи задачи, преди да покажат на останалите на какво са способни. Те биха имали и достатъчно време да опознаят обстановката и да се ориентират как околните предпочитат да се изразяват и да общуват. Това би им позволило по-пълноценно да се участват в колективни процеси.

Дейности, включващи ритмуване

Заниманията с ритъм са много разнородни поради характера и произхода на самото понятие. В България съществува школа, развиваща ритъм терапия посредством свиренето на различни ударни инструменти. Занятията са с определена цел, но обхващат широк кръг от хора с различни потребности и не изискват специализирани умения от тяхна страна. С ритъм на практика може да се занимава всеки. Често ритъмът е свързван с музика и танци, които изискват наличието на определени условия, за да се случат занятията. Почукването с пръсти по повърхност или потропването с крак обаче са общодостъпни начини да се стимулира усещането за ритъм, дори и при участие в други дейности. Раздвижващите игри също са подходящ начин да се занимаваш с ритъм.

Ритъмът е навсякъде около нас и умението да го уловим и следваме може да ни бъде от полза. Той внася предвидимост в живота и ни помага да се адаптираме при всякакви обстоятелства. 

Автор: Мария Михайлова

Изображения: интернет

Източници:

Alan Langus et al., Science Direct; Anne Trafton, MIT NEWS; Ewa Miendlarzewska, Wiebke Trost, Frontiers in Neuroscience; Juan Huang et al., PubMed Central; Max Jones, Vocal Media; Neurofantastic; R.Douglas, Scientific American; Tom Hartley, Thermal Toy

Прочетена 96 пъти