„Споделях с колежки впечатления за юбилея в София, когато едно от децата случайно погледна в телефона ми – пише ни Мария. – И така реших да им покажа последната публикация в сайта, в която видяха творбите на всички художници от Общата изложба. Те много обичат картини.” На големия екран скоро запрепускали картините, статията била прочетена, а децата - всяко с различно специфично състояние, - били много впечатлени.
"Те обикновено не желаят да говорят, но днес бяха много словохотливи и емоционални – сподели ни Мария. – След като видяха всички картини, имаше дори дружно и звучно „Ехаааа!”. Ния Якимова се превърна във всеобща любимка, Стела Стаева също. Картините на Денислав Тодоров и Моника Войкова грабнаха очите им с добра техника и разпознаваемост.”
Децата са познали също, че конете от картините на Людмила Гъркова са рисувани с водни боички. „Решиха обаче, че ездачите отиват на война” – усмихва се психоложката. – Сравнихме трите девойки на Мирела Венциславова и децата най-много харесаха „войничката” ("Жена воин и сокол", бел. авт.). И додава, че яйцата на Ваня Петкова много са ги възхитили, а при картините на Радослав Генев реакциите са били изразени с възторжените викове: „Снимка!”, „Гора!”, „Разходка!”.
„Сюрреалистичните картини на Ния Якимова определено им подействаха най-много – заключава колежката от екипа ни. – Впечатляващите коне, цветове и абстрактните форми. Децата коментираха, че „небето тече в боя”. След като видели статията, веднага започнали да рисуват. В резултат се появили рисунки на майка с бебе („Мадона”, Моника Войкова, бел. авт.), хора на маса и куче до тях („Приятели”, Моника Войкова, бел. авт.), както и един от конете на Ния с кристал вместо глава („Предапокалиптично”, Ния Якимова, бел. авт.).
Едно от момчетата в Центъра за социална рехабилитация и интеграция вече е върл фен на сюрреалистката. Детето заявило възторжено желание да се запознае лично с художничката и дори ѝ нарисувало портрет.
Великолепно настроение са създали картините на тихите художници, провокирали са творчество, дискусии, емоции сред децата. За тях е полезно да ги изразяват, а нищо не ги отключва по-добре от изкуството. Както твърди Салвадор Дали, художник не е този, който се вдъхновява, а който умее да вдъхновява. И ето, че чудото се случва – тихата красота докосва като с вълшебна пръчица детските души, за да излеят своята емоция в цветове – ярки, пъстри, динамични. Изкуството, ако не предизвиква катарзис, не служи за израстването на Душата.
Благодарим на Мария Михайлова за чудесната дистанционна среща и нека се случват повече такива чудеса!
Автор на текста: Христина Чопарова
Снимки: Мария Михайлова, ЦСРИ Бургас
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия и предоставените за нея снимки