Роден на 12 януари 1879 г. в Питсбърг, Пенсилвания, Колбрайт Пери Роджърс носи името на баща си, армейски капитан, починал шест месеца преди неговото раждане. Когато е едва 6-годишен, Кал Роджърс заболява от скарлатина, която го оставя глух с едното ухо и със сериозни слухови нарушения в другото. Получава домашно образование, а по-късно учи в академията „Мерсербург”.
През 1902 г. заедно с майка си и сестра си се премества в Ню Йорк. Там става член на местния яхтклуб и освен с лодки, се занимава с тестово каране на автомобили и мотоциклети. Запален по техниката, Роджърс се интересува и от самолети.
Братовчед му Джон е военноморски летец, който посещава летателното училище в Дeйтън (щата Охайо). През 1925 г. той ще постави рекорд за най-дълъг полет без спиране с хидроплан (3206 км от Сан Франциско до Хонолулу). Благодарение на братовчед си, Колбрайт получава 90 минути уроци по летене от Орвил Райт. На 7 август 1911 г. полага официален изпит, с което става 49-тият летец, лицензиран за полети от Международната федерация по аеронавтика.
Роджърс участва в Международната авиационна среща в Чикаго през 1911 г., където се състезава с водещите авиатори от онова време. Той поставя няколко рекорда, включително рекорд за продължителност и печели парична награда в размер на 11 285 долара. Амбицията му обаче е да спечели наградата „Хърст” - 50 000 щатски долара, определени от издателя Уилям Рандолф Хърс през 1910 г. за първия летец, който успее да прелети от бряг до бряг в двете посоки за по-малко от 30 дни.
Роджърс, който е един от първите цивилни собственици на самолет по онова време, успява да убеди Дж. Огдън Армър да спонсорира полета му, като в замяна нарича самолета си на името на безалкохолната гроздова напитка Vin Fiz, произвеждана от компанията „Армър”. И в заветния ден специален влак от три вагона, натоварени с резервни части и провизии, последва самолета на Роджърс по пътя му.
Той тръгва от залива Шипсхед в Ню Йорк на 17 септември 1911 г. За да избегне Скалистите планини, Роджърс поема по южен маршрут, летейки през Средния Запад, докато достигне Тексас и преминава Сан Антонио. На 5 ноември 1911 г. каца в Пасадена, Калифорния, пред 20 000 души.
Обратния полет от Пасадена е на 12 ноември, но катастрофира в Комптън. След ремонта на самолета, на 10 декември 1911 г. той достига до Лонг Бийч, Калифорния, прелита над Тихия океан и кацна на плажа. Около 50 000 души стават свидетели на завършването на първия трансконтинентален полет изток-запад.
По време на полета в двете посоки Роджърс носи първата трансконтинентална поща. Пътуването има 70 спирки, които често са непредвидени заради многото катастрофи и неизправности на самолета. Роджърс плащал по 70 долара на седмица на Чарлз Тейлър, техник на братя Райт, който го следвал по маршрута с влак, за да извършва ремонти и поддръжка.
Първият трансконтинентален полет превръща Кал Роджърс в национална знаменитост, но не му е съдено да се радва много на славата си. На 3 април 1912 г., докато прави показен полет над Лонг Бийч в Калифорния, влетява в ято птици, в резултат на което самолетът му се разбива в океана. Вратът му е счупен, а тялото му е осакатено и смазано от двигателя.
Роджърс умира на 33-годишна възраст, само на нeколкототин метра от мястото, където завършва рекордния си полет. Това е 127-мият смъртен случай от зората на авиацията, а Кал Роджърс – 22-рият летец, загинал при инцидент и първият, разбил се фатално заради птици.
Разбитият самолет не е този, с който е летял над континента, а резервен, пренасян с влака. Няколко години след кончината на авиатора, вдовицата му Мейбъл дарява самолета „Vin Fiz” на музея „Смитсониън”.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Януари. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа: Христина Чопарова
Изображения: Wikipedia
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия