Изкуство

В пантеона на творците със слухова загуба, оставили следа в историята на френското изкуство е и един скулптор, чиито творби променят представите за човеколюбие. Феликс Мартен (Félix Martin).

Самоковският художник Радослав Генев подготви нова самостоятелна изложба, на която ще бъдат изложени негови пейзажи от романтичния о-в Капри (Италия). Картините могат да се видят в галерия „Масларски” в Самоков, където на 12 май 2021 г. ще се проведе тържественото откриване пред специалисти и гости.

Има гледки, които са толкова въздействащи, че вдъхновяват някои художници буквално да ги запечатват. Кораби, докове, пейзажи – парченца от реалността, останали в житейски спомен, които след това се озовават гравирани в метал и дълбоко отпечатани на хартия. С тази техника, наречена офорт - много популярна в средата на 17 век - е творил и Уил Куинлан – един американски художник, при когото тишината се настанява в ранна детска възраст.

Скулптурите му са емблематични монументи, които прославят младата Финландска република през 19 век. Между двете световни войни тя понася много бомбардировки, разрушили голяма част от художествените ателиета на един от водещите скандинавски скулптори. Вейно Алтонен, художникът на класическия реализъм.

За френския скулптор Лéон Морис (Léon Morice, 25.01.1868-ок.1940), се знае твърде малко. Нечуващият артист е творил с дърво, позлатен бронз, керамика и слонова кост, а скулптурите му пленяват с изключителна виталност и изящество. Голяма част от тях са многократно предлагани на търг, като най-високо оценена (1660 щатски долара) е статуетка от позлатен бронз и слонова кост “Мадоната с младенеца”(1934), закупена миналата година в Лион (Франция).

В края на 19 и началото на 20 век Хърватия може да се гордее с най-значимата за времето си художничка, творяща с акварели. Популярността ѝ прехвърля пределите на Загреб, когато нейни картини събират взора на аристокрацията в Париж на Експо 1900. След това изложение името на талантливата художничка без слух се произнася с респект навсякъде из Европа. Слава Рашкай.

Гасукама Сейхо (Gusukuma Seihō) е официален придворен художник в кралския двор на царство Рюкю през ранния 17 век, което въпреки малките си размери заема централна роля в морските търговски мрежи на средновековна Източна и Югоизточна Азия. Художникът е известен още като Джи Рьо, както и с артистичния си китайски псевдоним Кин Касей. Единствената му оцеляла картина изобразява талисман против беди, популярен в китайската и японската култура.

От картините му те гледат образи, които се вглеждат. Вслушват се – във вещите, в хората, във всичко. В тях има много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. И толкова много мъдрост в очите им, и неопределеност във фигурите, и смисъл във фрагментите. Общото между всички творби е, че носят дълбока емоция и образуват такава. Ако една картина не докосва, ако не е нарисувана с любов, авторът ѝ е далеч от успеха. Поне според Морис Бродерсън.

Той е самоук. Правел мастилото си, като смесвал сажди от семейната печка на дърва със слюнка. Вместо с четки, рисувал сцени и вещи от ежедневието с подръчни инструменти – заточени пръчки, костилки от кайсии, тампони от памук и счупени перодръжки. Сам се учил на перспектива и нямал навик да датира творбите си. Криел голяма част от рисунките си в саморъчно направени кутии, което обърквало хронолозите на творчеството му. Джеймс Касъл.

Тъмни фигури, изобразени в гръб. Тълпи, които никога не гледат право в художника.  Хората от платната му сякаш са приведени от силата на житейския вятър или сгърбени, за да прикрият чисто човешките си слабости. Те са бедни работници, селяни и персонажи от индустриализиращия се през 19 век белгийски регион Моленбек. Такива, каквито ги вижда Йожѐн Ларманс – един трудно говорещ мъж без слух, художник на универсални съдби.