Изкуство

  Отраженията обикновено привличат погледите. Те са бляскави, внезапни, понякога бледи и съвсем неразличими – точно като менящи се настроения, като вечната цикличност на нещата, като самия живот. Те са и темата на една много вдъхновяваща изложба на илюстратора Моника Войкова, чиито „Отражения” Софийската филхармония представи на 12 декември в столичната галерия „България” на концертен комплекс „България”. Изложбата е трета самостоятелна за художничката със слухов дефицит.

Скъпи читатели на “Ние ви чуваме”, по покана на фондация „Глухи без граници” в България гостува опитния международен шоумен Джон Мосър. Той изнесе шоу във Военния клуб на 11 март 2016 г. Актьор, изпълнител на скечове, аниматор, промоутър на американския знаков език, съосновател на университетско движение – глухият шоумен влага цялата си страст в многостранните си дейности, за да покаже, че хората без могат да постигнат всичко.

Скъпи читатели на сайта, в навечерието на идващите светли празници, вгледани с надежда в това, което идва, винаги си спомняме за отминалото, което ни е донесло ценни поуки и ни е обогатило. С удоволствие ви представям размислите на един млад и много перспективен художник, когото мнозина от вас може би познават – Денислав Тодоров, който се съгласи да ги сподели тук. Размислите са компилация от негови постове, публикувани на стената му в социалната мрежа Фейсбук. Представям ги на вашето внимание, за да достигнат и до всички онези, които не го познават. Надявам се, че следващите, изпълнени с много топлота и човешка съпричастност слова ще ви докоснат с неповторимостта и истинността си.

Най-големият комик на всички времена, Чарли Чаплин, е бил запален любител на изкуството. Нещо повече - близък приятел с художник без слух - Гренвил Редмънд, който го запознава с езика на знаците. Умение безкрайно полезно в ерата на нямото кино.

Като гледам картините ú, неволно правя асоциации със странния свят на Борис Виан. В тях има по нещо от магичния сюрреализъм на Салвадор Дали. И от наметнатия с болка крясък на Фрида Кало. Но тя просто е Ния. Ния Якимова. Един творец, който не чува нищо, а с толкова богато въображение, от което се раждат невероятни неща. Повече от човешки, някак си извън времето и пространството сякаш, но все пак тук и сега.

Българският театър, кино и телевизия, чиито продукти са трудно достъпни за хората със слухови дефицити, ги губят като аудитория. У нас все още няма така необходимите технологии, за да бъде осигурен достъп на пребиваващите в света на Тишината до театрални постановки, кинофилми и предавания на български език. Решенията са въпрос на добра воля и взаимно уважение между тези, които създават изкуството, и онези, които ще го потребяват.

Циганското лято е чудесно време да представиш картините си, които са в унисон с цветовете и багрите на настъпващата есен. Пейзажите с маслени бои, които са запечатали красотата на родния на Радослав Генев - Самоков, бяха представени на 2 септември 2016 г. от 18.00 ч. в галерия „Арт 36” на столичната ул. „Славянска” 40.

Скъпи читатели, имам удоволствието да представя на вашето внимание един млад и перспективен художник, трето поколение в семейството на изявени самоковски артисти. Радослав Генев е със слухов дефицит, и както повечето хора от света на Тишината, той има привилегията да я познава добре. Тепърва ще четем за още изложби и успехи на Ради, а сега нека ви запозная с неговата история.

Нищо неподозиращ, да влезеш в стая, където те очакват усмивките и аплодисментите на близки до сърцето ти хора, определено си е трогваща изненада. Точно такава преживя на 20 юни невероятният „Крал на пантомимата” Пантелей Христов, когото повечето познават като Пони. В голямата зала на Съюза на глухите букви от разноцветна хартия „танцуваха” разпилени на стената, оповестявайки на всеки влязъл, че иде реч за рожден ден. Под тях катедрата се бе превърнала в тайно скривалище за всички подаръци, с които ръководството на Районната организация на глухите в София и на Младежката организация щяха да зарадват рожденика. Оставаше само да се появи той, за да бъде залят от целокупната обич на всички, дошли да го уважат за 66-тия му рожден ден.

Есента безспорно е кралицата на цветовете. Няма друг такъв сезон, който от умиращи листа да сътворява такава цветна, дъхоспираща красота! Обичам си лятото, но Есента е най-циганско-фееричният сезон. И чудесен цветотерапевт също тъй. Красота, която лекува. Не случайно най-стимулиращите цветове в червената и жълтооранжева гама са най-наситени тогава. Есента е времето да поканите в дома си декорации от тикви и кратунки, жълъди и камъчета. И да извадите мъхестите одеалца, под които вкусът на билковият чай подчертава по неповторим начин топлината на есента. И като заговорихме за одеалца, знаете ли какво е пачуърк (patchwork)?