Изкуство

Деветнадесети юни. Топлата вечер ухае на липи и щедро разлива упойващия аромат над човешкия поток, преливащите от цвят алпинеуми и бронзовата замисленост на Христо и Евлоги Георгиеви. Наближава шест. В шест вечерта се случват или чудеса, или апокалипсиси. Стъпките ми се изгубват в многолюдието на Софийския университет и съвсем се залутват из прохладата на Аула Магна в Ректората. На бели триножници кротко почиват фотографии. Чувствам се като търсач на изгубени съкровища, а всъщност търся едно съвсем конкретно чудо – изложбата на Ния Якимова. Чудото е на път да се превърне в апокалипсис, защото изложбата съвсем не е там, където съм. Всъщност е в галерия „Алма Матер”, където за пръв път самостоятелно се открояват 13 от невероятните платна на Ния, наситени с магически сюрреализъм.

Тишината е мястото, където се раждат вълшебства. Мястото, където се срещат всички светове, където се говори един единствен език – този на нежността и красотата. Езикът на любовта, който казва всичко. Езикът, на който говори Мирела Венциславова чрез картините си, в първата си самостоятелна изложба "Сътворени от Тишината", на която "Ние ви чуваме" бе почетен гост на 11 май в Русе.

Тя е само на 20. И рисува прекрасно. Нейните графики красят Алманаха „Още са живи крилатите хора”, издание на Русенския филиал на Съюза на свободните писатели (2017). И в деня на славянските първоапостоли Св.Кирил и Методий, 11 май, ще направи първата си самостоятелна изложба. Мечтае за шофьорска книжка и... диплома за завършено средно образование. Странни мечти, бихте си помислили. Но не и когато си без слух.

Наскоро приятел попита как си представям перфектната Коледа. Отговорих, че когато си там, където искаш да бъдеш, перфектността е състояние на духа. Всичко останало е въпрос на креативност и израз на вътрешния усет за уют. Казват, че домът е там, където е сърцето ти. А то е отляво. Така... Какво е нужно, за да си създадеш уют? Няколко свещи, изрязани от картон фигурки на прозореца... и неща, сътворени с двете ти ръце. Уютът, който създаваш за другите обаче, е в присъствието. Твоето. Защото уютът е заедност. И споделен смях, и прочетени (разказани) приказки и истории. И сладост от чай или вино, и аромат на домашно приготвени  бисквити. По бабина рецепта. Време беше да сбъдваме мечти. За децата в Доганово и с помощта на невероятни художници от света на Тишината, екипът на "Ние ви чуваме" щеше да бъде дядо Коледа.

Отраженията обикновено привличат погледите. Те са бляскави, внезапни, понякога бледи и съвсем неразличими – точно като менящи се настроения, като вечната цикличност на нещата, като самия живот. Те са и темата на една много вдъхновяваща изложба на илюстратора Моника Войкова, чиито „Отражения” Софийската филхармония представи на 12 декември в столичната галерия „България” на концертен комплекс „България”. Изложбата е трета самостоятелна за художничката със слухов дефицит.

Скъпи читатели на сайта, в навечерието на идващите светли празници, вгледани с надежда в това, което идва, винаги си спомняме за отминалото, което ни е донесло ценни поуки и ни е обогатило. С удоволствие ви представям размислите на един млад и много перспективен художник, когото мнозина от вас може би познават – Денислав Тодоров, който се съгласи да ги сподели тук. Размислите са компилация от негови постове, публикувани на стената му в социалната мрежа Фейсбук. Представям ги на вашето внимание, за да достигнат и до всички онези, които не го познават. Надявам се, че следващите, изпълнени с много топлота и човешка съпричастност слова ще ви докоснат с неповторимостта и истинността си.

Най-големият комик на всички времена, Чарли Чаплин, е бил запален любител на изкуството. Нещо повече - близък приятел с художник без слух - Гренвил Редмънд, който го запознава с езика на знаците. Умение безкрайно полезно в ерата на нямото кино.

Като гледам картините ú, неволно правя асоциации със странния свят на Борис Виан. В тях има по нещо от магичния сюрреализъм на Салвадор Дали. И от наметнатия с болка крясък на Фрида Кало. Но тя просто е Ния. Ния Якимова. Един творец, който не чува нищо, а с толкова богато въображение, от което се раждат невероятни неща. Повече от човешки, някак си извън времето и пространството сякаш, но все пак тук и сега.

Циганското лято е чудесно време да представиш картините си, които са в унисон с цветовете и багрите на настъпващата есен. Пейзажите с маслени бои, които са запечатали красотата на родния на Радослав Генев - Самоков, бяха представени на 2 септември 2016 г. от 18.00 ч. в галерия „Арт 36” на столичната ул. „Славянска” 40.

Скъпи читатели, имам удоволствието да представя на вашето внимание един млад и перспективен художник, трето поколение в семейството на изявени самоковски артисти. Радослав Генев е със слухов дефицит, и както повечето хора от света на Тишината, той има привилегията да я познава добре. Тепърва ще четем за още изложби и успехи на Ради, а сега нека ви запозная с неговата история.