Роден като Морис Гейлорд Бродерсън (Morris Gaylord Broderson) на 4 ноември 1928 г. в Лос Анджелис (Калифорния), художникът е глух по рождение. Поради тишината, в която е от невръстна възраст, той получава образование в училището за глухи деца в Бъркли.
Морис, който рисува от седемгодишен, едва на 14 г. се престрашава да покаже рисунките на леля си. Джоан Анкрум, която е собственик на художествена галерия тогава, намира творбите за особено интересни и убеждава директора на художествения институт в Пасадена Франсис Деердели да се ангажира с по-нататъшното обучение на племеника ѝ. Деердели насърчава младия Бродерсън да се прехвърли в Южнокалифорнийския университет, за да може да му преподава.
„Когато мисля за изкуството, никога не мисля за глухотата си. Това е без значение. Аз съм просто артист. Когато започнах да рисувам, бях 7-годишен. Бях на 14, когато показах моите рисунки на леля ми и тя заяви, че са много интересни. Окуражи ме да се уча от старите майстори. Обучавах се 4 години в Университета на Южна Калифорния. Тогава бях свободен да си тръгна. Но вечерта преди да напусна художественото училище, излязох навън, погледнах небето и си казах: „Аз съм свободен, но все още не съм Морис Бродерсън. Каква тема ще избера за бъдещата си работа?” - споделя художникът чрез езика на жестовете в свое интервю.
През двадесетте си години той се издържа като портиер и помощник във фотографско студио в Лагуна Бийч. И рисува, неуморно рисува – работите му са с техника, варираща от масла, акварели и пастели до литографии. Бродерсън рисува предимно реалистични натюрморти, богати на цветове и шарки. Добре известен е с включването на бродерии, азиатски мотиви, дантели и флорални дизайни.
В ранните му картини преобладават алегорични теми, повлияни от Разпятието, творбите на поета Гарсия Лорка и японските легенди за Кабуки. По-късните му работи изобразяват както екзотични, така и обикновени предмети, цветя, украсени вази, текстил, порцелан и някои портрети. Изображенията му са почти фантастични, наситени с множество асоциации. Но преди всичко в тях има дълбоко чувство и страст, която издава загрижеността на нечуващия артист към емоционалните реакции на човека към заобикалящия го свят.
Бродерсън живее в ателието си, заобиколен от вещи като в малък музей. „Това са нещата в дома ми, от моята работа. Те са части от мен, в кръвта ми са. Виждам тези вещи през цялото време, всеки ден. Те ми дават идеи, така нужни за картините ми. Стари или нови, харесвам идеи, които събуждат дълбоки чувства. Това е много важно. Човек трябва да може да почувства дълбоко една картина. Това е, което изпълва сърцето ми с радост в една красива работа”.
Негови картини са изложени в музеи във Вашингтон, Сан Франциско, Ню Йорк и Аризона. Морис Бродерсън се сбогува със света на 5 януари 2011 г., завещавайки на младите си последователи да работят здраво, защото истински професионалист е най-вече този, който работи с любов: „Винаги, когато видя глухи младежи и те ми кажат, че искат да бъдат художници, им казвам: „Трябва да работиш здраво, всеки ден, с любов. Не се тревожи за това дали ще бъдеш успешен, когато пораснеш. За да бъдеш професионален художник, без значение дали се обучаваш в училище или у дома, е нужно да работиш често и с обич. Това означава да бъдеш успешен!” – заключава художникът, който сам следва този съвет през целия си творчески живот.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Ноември. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова
Изображения: Deafart (cover image), Surdistsunited.com, Sitteninthehills64.blogspot.com
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия