Сряда, 30 Септември 2020 13:06

Денис Жуно или математиката на цветовете

Публикувана от
Оценете
(1 глас)

Абстрактната живопис е като неразгадаем лабиринт, в който всеки елемент е сам за себе си, но и свързан с цялото. В края на 50-те и началото на 60-те г. на 20 в. в Квабек (Канада) се заформя артистичен кръг абстракционисти, наречени Пластиците (Plasticiens). Сред тях е и художник със слухова загуба, наричан “математик на цветовете” заради афинитета си към геометричните форми като линии и кръгове, разгънати в собствена цветна атмосфера. Денѝс Жунò (Denis Juneau).

В последния ден на септември 1925 г. в Монреал на бял свят се появява Денис Жуно, трети в семейство с пет деца.  Още на 18 месеца заболява от менингит и потъва в света на Тишината. Когато е едва три годишен, полиомиелит оставя десния му крак неподвижен. Липсата на слух и парализата обаче са просто врати, през които бъдещият абстракционист ще премине, за да опознава света като пространство от линии и цветове.

Под ръководството на Алфред Пелан Жуно учи в Училището за изящни изкуства в Монреал, а през 1954 г. сключен договор за мраморна скулптура го отвежда в Италия. Следвоенна Европа го очарова, както и италианския индустриален дизайн. След като посещава триеналето в Милано, Денис Жуно решава да се запише в Центъра за индустриално изкуство в Новара. До 1956 г. младият художник се обучава под ръководството на Нино Ди Салваторе, основател на центъра. Модерният дизайн оказва голямо влияние върху артистичния подход на канадеца, в който преобладават хармонията и пестеливите средства. Жуно създава пространства, които свързват фигури и цветове. Картините му приличат на цветни алгебрични ребуси, в които основна фигура е кръгът. „Кръгът за мен е идеалната фигура. Освен че е най-изразителната форма на движение, кръгът ми предлагаше възможности за неограничена трансформация” – по думи на художника.

Италианският му период е и времето, в което езикът на тялото и жестовете ще предопределят живота му. Когато се завръща в Монреал след обучението в Новара, Жуно участва в обща изложба с още няколко други художници от своето поколение в галерия „Делрю”, а две години по-късно открива там и самостоятелна експозиция. През 1959 г. Фернан Ледук го кани да участва в изложбата на абстрактното изкуство, изложба, отбелязваща официалното пристигане на второто поколение визуални художници, наречено Пластиците (The Plasticien). В това движение за нефигуративна живопис Денис Жуно се вписва като един от водещите художници, и  в следващите 20 г. остава верен на тази форма на рисуване, докато едногодишния му престой в Париж през 80-те години не оглажда плавно твърдите ръбове на абстракционизма му. 

Жуно е продуктивен творец – създава множество скулптури, символи и лога, включително за Университета на Монреал. Благодарение на пътуващата изложба „Жуно”, организирана от Генералното консулство на Канада в Ню Йорк (1975-1976), скоро творбите на тихия художник се показват в музеи по цял свят. Десет години по-късно абстракционистът е първият носител на наградата „Гершон Исковиц” (1986). През 2008 г. получава и отличието „Пол-Емил Бордуа”, присъдена от правителството на Квабек  и става почетен член на Кралската канадска академия на изкуствата.

На 6 октомври 2014 г. поколението на Пластиците осиротява, тъй като художникът е покосен от пневмония и се сбогува със света на 89-годишна възраст. Последната трансформация на Денис Жуно.

Текст и колаж: Христина Чопарова

Изображения: Denisjuneau, Behance, Alcherton

Прочетена 87 пъти