От значение при поръчването на храна от хора със слухова загуба са няколко фактора – страната, вида на заведението, наличните опции за поръчка, слуховият статус на клиентите и предпочитаното от тях средство за комуникация. За взаимното разбиране и доброто обслужване е необходимо да се познават някои особености на комуникацията с нечуващи.
Хората с вродена слухова липса (Глухи), имат специфичен (аграматичен) начин на говорене, често не достатъчно разбираем. Бидейки хора с тотална липса на слух по рождение, те предпочитат да ползват предимно езика на знаците и по-малко (до никакъв) говор и/или устна артикулация. Това затруднява поръчването на храна и напитки, но все пак има начини, по които Глухите се справят.
В ресторант обикновено посочват в менюто съответното ястие и могат да напишат на лист, ако не желаят някоя от съставките му да бъде в поръчката, или желаят да се добави в определено количество друга съставка. Когато пазаруват храна от заведение за бързо хранене, обикновено посочват от витрината вида на желаната храна и указват с пръсти количеството. Могат също да напишат на лист (или в телефон) предпочитанията и поръчката си. Така обслужващият персонал се ориентира за избора им. Честа опция е ползването на онлайн жестов преводач, който се явява посредник за свръзка по телефон между Глухия човек и персонала.
Хората с придобита слухова загуба (Тежко чуващи, оглушали) обикновено разчитат по устни, ползват остатъчния си слух и говорят високо. Te са с придобита частична, но тежка слухова загуба, компенсирана с техническо средство. Голяма част от тях идват от чуващи семейства и са получили образованието си в масови училища, поради което са в състояние да правят поръчките си устно и без жестов език.
Тъй като слуховата загуба е скрито състояние, а съществуват и погрешни стереотипи, много често обслужващият персонал изпитва съмнение доколко клиентът не чува, след като може да говори. Тези съмнения често се дължат на погрешното схващане, че всички нечуващи са Глухи, неми и общуват единствено с жестов език. Ето защо е необходимо да се оразличават трите културни групи - познанието за вида слухова загуба и използваните средства за комуникация от нечучващите разрешава въпроси, свързани с тяхното клиентско обслужване.
Тежко чуващите хора обикновено правят поръчките си устно, а като причина да не бъдат разбрани може да е прекомерно шумната среда (ако заведението е на открито), или силната музика в самото заведение. Много от хората с придобита загуба на слух ползват технически средства като слухови апарати или кохлеарни импланти, и това им позволява по-лесно да боравят с опциите за поръчки по телефон, онлайн поръчки, доставки по вайбър и/или други мобилни приложения. В немалко случаи в смесени компании от хора с различна степен на слухова загуба, тежко чуващите и оглушалите лица поемат отговорност да направят поръчката за Глухите, за да се спести време и да се улесни взаимното разбиране.
Обслужващият персонал на заведенията обикновено не отказва съдействие и има любезно отношение към клиентите със слухова загуба и слухова липса. Някои от тях, в стремежа си да разберат по-добре нечуващите хора, записват поръчката им на лист, след което молят за обратна връзка, преди да я въведат в системата, за да са сигурни, че са разбрали добре желанията на клиентите си. В други случаи самите заведения наемат служители с различна по вид слухова загуба, които владеят жестов език, за да обслужват клиенти, ползватели на знаци.
По наблюдения на служители в заведения за обществено хранене в САЩ, хората със слухова загуба съвсем не са толкова беззащитни или неспособни да се справят, когато се налага да направят поръчка на храна. И се справят според комуникационните си потребности и ниво на образованост, култура и възпитание. В някои държави като Австрия например, има заведения, където менюто може се избира от сензорен екран на плота, храната се приготвя от роботи, а клиентите могат дори да наблюдават на екран как става това (спр. "Моята история", 2019).
Съществуват и заведения, които са специализирани за клиентела със слухови дефицити. Такова е например Chipotle, верига за бързо хранене в САЩ, която набира популярност във Вашингтон, окръг Колумбия. Това не е случайно, тъй като това е районът с най-голяма концентрация на нечуващи хора заради университета Галодет. Мексиканската такерия Chipotle, която първоначално отваря врати в Сан Франциско, сега има верига заведения навсякъде из Съединените щати. Без значение от вида слухов дефицит, клиентите могат да избират храната си там със сензорни екрани, напитките са на самообслужване и по този начин са сведени до минимум евентуални комуникационни затруднения.
Няма данни в България да са извършвани каквито и да било проучвания на хранителните навици и потребности на нечуващите хора, за да се прецени как и откъде поръчват, как се справят и какво отношение получават, какви са съществуващите опции за улеснение на доставките и поръчките на храна за хора със слухова загуба на територията на страната. Подобно проучване би могло значително да улесни бизнесите у нас в обслужването на техните нечуващи клиенти.
Поради извънредната ситуация с разпространението на COVID-19 много се измени реалността за хранителния бизнес и заведенията за хранене навсякъде по света. Определено съществува тенденцията да се наложи повече технологичност в обслужването, както и повече опции, съобразени с хората с частичен или липсващ слух. Това поставя в нова светлина всички последващи проучвания, тъй като безпрецедентната обстановка повлия не само върху функционирането и обслужването на заведенията за хранене, но и върху потребителските навици на хората със слухова загуба.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображение: Pixabay
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия