Най-голямото от всички предизвикателства е да опознаеш себе си. Не какво ти казват, че си, нито какво ти смяташ, че си, а какво наистина си.
Няма значение какви или колко трудни са били самите предизвикателства, а само какъв е резултатът от тях.
Победата е не когато доказваш на другите какво си или колко можеш, а когато няма нужда никому нищо да доказваш.
Всяко страдание е път към прозрението. И към приемането. От оплакващ се от живота да се превърнеш в наслаждаващ му се всеки миг – ето това е рай. Друг не съществува.
Колкото по-силна е болката от нещо, толкова по-близо си до прозрението. Не я премахвайте, тя не е дошла да вреди, да отваря врати и прозорци отвътре.
Изразяването на болящостта е пътят за справяне с нея. И стъпка през прага на новото. Тишината е вход.
Няма значение дали чуваш по обичайния начин. Тишината ще те научи да чуваш така, както малцина могат.
Не се съизмервай с другите. Никога не знаеш те какви уроци имат тук и по какви пътища ги научават. Нито дали са ги научили. Съизмервай се със светлината – колкото е повече в теб, повече ненужности си освободил.
Има много начини да чуваш, ако наистина поискаш. Просто се вслушвай – всяко нещо има свой глас, своя мелодия, свой звук.
Ако ти липсва мотивация да последваш предизвикателството, нужно е само да се попиташ: „Какво пък толкова може да стане?”
Скъпи приятели, вярвам, че всеки от вас получава точно толкова предизвикателства, колкото сте готови да понесете. Зарадвайте им се – те са ваши приятели, които са ви пратени, за да ви извадят от всеки мрак. Тишината е училище – доверете му се, че в него ще получите най-доброто образование, каквото няма никъде другаде. Наслука! :)
Автор на текста: Христина Чопарова
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa правото дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия