Канарските острови са автономна област, състояща се от седем големи и няколко по-малки островчета в Испания, а името им идва от порода кучета, които били селектирани за охрана на каторжници. Лас Палмас (Гран Канария), втора столица на Канарските острови, е родното място на бъдещата звезда на испанския бокс.
Роден на 3 април 1938 г. като Кайетано Охеда Ерера (Cayetano Ojeda Herrera), момчето е по рождение без слух. То общува предимно със знаци и има ограничени говорни възможности.
Това е причина след първите му победи на ринга спортните медии да го кръстят "шампионът на мълчанието". Но преди да се превърне в Кид („Хлапето“) Тано, пътят до двете шампионски титли е дълъг.
Младият Кайетано никога не си е представял, че слагането на боксьорски ръкавици ще му донесе слава и престиж. През 40-те години на 20 век голяма част от детството му минава, като пасе стадо кози на местен собственик на име Амброзио в Лас Палмас.
Десетгодишен, Тано, както му казвали близки и приятели, е дребно, кльощаво дете и се налагало да бъде мъжът в семейство с много жени, тъй като баща му често и за дълго бил в движение като шофьор на автобус.
В района Ареналес, където момчето живее, имало фитнес зала, наречена „Испанецът“ (El Español), много популярна сред младежта в града и околностите. Кайетано често минавал оттам и любопитството му един ден го накарало да събере смелост да влезе. „Когато ме видяха да гледам, ме поканиха да вляза... и вече не излязох “, спомня си той за времето, когато е срещнал легендарния треньор Сезар де Лянос, неговият първи инструктор.
Дебютът на Кайетано Ерера започва в аматьорската лига през 1959 г., когато печели бронзов медал. На 29 юли 1961 година печели първенството в Мадрид и оттогава започва шеметната му кариера в професионалния бокс.
С тегло 61 кг., Кид Тано държи испанския рекорд за защита на Национал в категория перо и лека категория. Има общо 98 битки, 82 победи и 14 загуби. През март 1973 г., на 35-годишна възраст, „Хлапето“ прекратява професионалната си кариера.
Той не желае да изброява заслугите си, тъй като е известен като скромен човек: „Звезда? Никога не съм се смятал за повече от всеки друг. Просто тренирах, борех се и се опитвах да спечеля. Слава Богу, имаше много радости, които ми даде боксът и аз живея с тях“.
Боксьорът днес е на 85 години и все така обича да разказва спортни спомени за битките на ринга и за приятелства, издържали проверката на времето: „Те бяха мои братя. Заедно сме били на студено, гладни, щастливи, удряхме се с ръкавици. Ние много се обичаме и все още се събираме от време на време, за да си спомним онези стари времена, които никога няма да се завърнат“.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Април. Цитирането ни като източник е задължително!
Автор на текста: Христина Чопарова
Снимки: Wiki/boxrec.com, canarias7.es
Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на право да публикува тази статия