Сряда, 13 Юли 2022 12:52

Трудовата заетост и нечуващите хора в България

Публикувана от

В българската нечуваща общност има лица с различна слухова загуба, които имат и различни възможности, потенциал, образователни, културни характеристики и изразни средства. Необходимо е добре да се оразличават и разпознават, което би гарантирало на тях самите и на потенциалните им работодатели ползотворен обмен, ангажирани работни позиции и взаимно удовлетворени страни. Какво е необходимо да се знае от търсещите и предлагащите работа?

 Коя е нечуващата общност?

Общият признак, който обединява хората със слухови дефицити навсякъде по света, е обстоятелството, че не чуват (частично или напълно). Поради тази причина „нечуваща общност” е термин, коректен спрямо всички, които целокупно съставляват „тихото” гражданство на всяка държава.

Нечуващата общност в България се състои от хора както с вродена, така и с придобита слухова загуба. Видът загуба задава и културно обособени групи, всяка със свои изразни особености: Глухи, тежко чуващи, оглушали, лица със слухови затруднения (често наричани сборно с негативно конотирани термини като „глухонеми”, „глухи” „с увреден слух” или „с увреждания”).

Нечуващите не са „хора с увреждания”. Слуховата загуба не е болест, нито е увреждане, а просто състояние на тишина, невъзможност да се чува частично или напълно. Това не лишава нечуващите от работоспособност, нито от възможността да имат високи компетенции или да заемат престижни длъжности, съобразно културната група, към която ги причислява както вида слухова загуба, така и техния опит и комуникативни умения.

Какво е нужно да се знае за различните културни групи нечуващи?

 Хората, наречени Глухи,  са културно обособено малцинство, ползватели на естествен жестов език и с аграматична реч.

  • Глухите са лица с вродена глухота или потомствено родени без слух. Те са носители и пoтребитeли нa ecтecтвeн жecтoв eзиĸ. В англоговорящите държави главната буква в названието (от англ. D в Deaf) е техен избор за отграничаването им от останалите хора със слухова загуба като носители на знакова култура в нечуващите общности навсякъде по света, включително и у нас.
  • Като Глухи се самоопределят също и хората с много ранно придобита слухова загуба (до 3 г. възраст). Те общуват предимно знаково, имат аграматична реч и писменост, и се нуждаят от жестови преводач-тълковници, които са техен посредник в комуникацията им с чуващи.
  • По тези и други причини много от Глухите могат да имат затруднения да се реализират на пазара на труда. Полезно е да се знае обаче, че родените без слух хора често притежават талант и умения в ръчния труд и творчество, като голяма част от тях се насочват към изкуството като начин на себеизразяване.  

Тежко чуващите са хора с придобита рано или късно в хода на живота слухова загуба.

  • Това са хора с тежко, трудно чуване, тъй като имат солиден процент слухова загуба, едностранна или двустранна. Компенсират слуховия си дефицит с технически средства на по-добре чуващото ухо със слухови апарати и/или усилватели, или са слухопротезирани с кохлеарни импланти.
  • Наличието на техническо средство при тях подсказва, че разчитат на остатъчен слух и максимално използват говора си, като по правило говорят по-високо, за да чуват своя и на околните гласове. Затова не е изненадващо да се срещне нечуващ, който въпреки слуховия апарат на ухото си, говори по телефон или слуша музика.
  • Тежко чуващите понякога биват наричани или самоопределящи се като „слабочуващи”, „глухи”, „по-интелигентни глухи”, или „с увреден слух”, но това не са коректните термини спрямо възможностите и слуховия им статус. Дори са заблуждаващи по отношение на реалните им способности и компетенции.
  • Обикновено се справят самостоятелно, без преводач, отлично четат по устни, съчетавайки артикулативността с чуваемост чрез техническото средство. Рядко използват жестов език, освен ако не са в комуникация с Глухи.
  • Животът и образованието на тежко чуващите са повлияни повече от говорима и чуваща среда, затова при тях няма или рядко се среща аграматичност в говора или писмената реч. По-често записват висше образование и са успешно реализирани на пазара на труда, като сред тях рядко има безработни.

Оглушалите са тежко чуващи, прогресирали до тотална слухозагуба или чуващи хора, загубили слуха си частично или напълно по някаква причина (най-често травма или заболяване, лечение с ототоксични антибиотици и др).

  • В зависимост от времето на настъпване и начините, по които се е случила, голяма част от останалите без слух хора трудно се справят с липсата на звуци в доскоро звучния им свят. Някои  се научават да четат по устни, други се ориентират към някаква форма на жестов език (естествен или калкиращ).
  • При тях често се среща дълбоката невросензорна загуба или нефункциониращи от травмата акустични нерви, поради което им е невъзможно да ползват технически средства като апарати, усилватели или кохлеари.

Хората със слухови заруднения обикновено са лица, които по немедицински причини или старост имат трудности с чуването.

  • Към тях е съотносим терминът „слабочуващи”, тъй като действително чуват слабо или затруднено.
  • При повечето от тях причината е временна и отстранима (инфекции поради чужди тела или ушна кал и др)., но при напреднала възраст обикновено прибягват до слухови усилватели или апарати, препоръчани им от специалист след съответния преглед и диагностика.

Сляпо-глухи са лицата с двоен сензорен дефицит. По правило не са ползватели на технически средства и са носители на специфична комуникация, наречена „хаптична” (комбинация между жестов език и тактил).

 Какво е необходимо да се знае при наемане на хора със слухова загуба?

Коректният термин за тях е „нечуващи”. Въпреки че терминът „глухи” доби по-широка използваемост покрай приетия Закон за българския жестов език, е важно да се знае, че заради различията в слуховия статус и културните особености при всички групи нечуващи, названието „Глухи” се отнася единствено до аграматичните представители на знаковата култура (лицата с вродена глухота и потомствено родените без слух).

Всеки конкретен случай е индивидуален, както са индивидуални и начините за справяне с настъпилата рано или късно тишина. Съществуващото многообразие от слухови дефицити предполага уважение към представителите на всяка културна група, техните образователни, интелектуални и всякакви други особености.

Би било крайно неуместно да се приема, че „глух” и „нечуващ” е едно и също, тъй като ранната и късната тишина формират различен манталитет, култура и потенциал, а терминологичното уеднаквяване не спомага да се отчитат тези различия, които имат значение в сферата на заетостта.

Препоръчително е нечуващите да се назначават единствено след интервю. Работодателите рядко имат времето да провеждат лично интервютата с кандидати за позицията, затова тази задача често се изпълнява от специалист „Човешки ресурси”.

Няма гаранция доколко обективен би бил този специалист, ако на интервю за работа се появи кандидат със слухова загуба, за когото не знае нищо, и дори че е нечуващ. От своя страна, кандидатът не е задължен да споменава никъде в документите си, че е със слухов дефицит, тъй като заради съществуващите предразсъдъци е много голяма вероятността да не достигне до събеседване.

Разбираемо е, че всеки работодател би проявил съпричастност и състрадателност към търсещи работа лица със слухова загуба, но при наемане „по милост” няма да е налице т.нар. win-win ситуация, в която печеливши са и двете страни.

Множество работодатели е възможно да са имали (при това не много успешен) опит с Глухи служители и е разбираемо защо не биха наели други хора със слухова загуба, дори ако те са от различна културна група. Затова интервюто за работа е чудесен начин за взаимно опознаване и преценка на професионалното ориентиране, опит и компетенции в областта, за която се кандидатства.

Липсата на слух (частична или пълна) не означава, че лицето не може да поема отговорности, да има висока компетентност и умения в дадена област и да има същата професионална квалификация, както човек с естествен слух. Необходимо е да се установи как би могла по най-добрия начин да се реализира комуникационната ситуация за конкретната позиция, а това най-добре може да се прецени по време на жива среща за събеседване.

 Умения и компетентности при нечуващите кандидати

В зависимост от това дали идва от чуваща или нечуваща семейна среда, дали е получил образование в специализирано или в масово училище - това са фактори, които са повлияли върху индивидуалните особености на кандидата, цялостното му личностно развитие и комуникативност.

  • Глухите лица от Глухи семейства боравят с жестова комуникация и поради това притежават ограничен речников фонд за базови понятия. По-сложни думи, изрази и чуждици за тях са неразбираеми и е необходимо да им бъдат обяснявани (разтълкувани) от жестов преводач.
  • Много от тях често не притежават умения да напишат сами автобиография, поради аграматичността и затрудненията си с графичното изразяване на книжовен български език. Съставянето на реферати, курсови работи, заявления и попълване на документация представляват също сериозна трудност, и в тези дейности обикновено им съдействат жестови преводачи или техни близки. Обикновено рядко записват висше образование, тъй като академичната среда борави със сложна терминология, повече писмено изразяване и темпове, които за тях е трудно да следват и догонват.
  • Родените в чуващи семейства Глухи са повлияни повече от говорима среда и оралистично обучение, и е възможно да са имали малък или никакъв досег със знаков език. В граматическо отношение са по-малко затруднени от родените в Глухи семейства и с по-рахабилитирани слух и говор.
  • Тежко чуващите лица притежават по-висока грамотност, богатство на езика, широта на мисълта и като цяло са по-добре реализиращи се в комуникативни професии. Рядко или изобщо не ползват жестови преводачи и по правило се справят с големи отговорности и високи длъжности. Но ако и те бъдат приравнени с определението „глух”, трудно биха били оценени техните възможности, потенциал и постижения.
  • Оглушалите лица обикновено рядко продължават развитие в същата професионална област отпреди настъпването на тишината. Но все пак те са хора с изградени трудови навици и компетенции, които биха могли да извършват в среда с необострено слухово внимание.

В заключение

Събеседването за работа е изключително важна стъпка към опознаването на културните различия, за да може всеки нечуващ да получи правилното отношение и реализация, а всеки работодател ценен кадър, чиито опит и умения да движат компанията напред.

Една среща за работа е просто проверка как работодател и кандидат могат да си бъдат взаимно полезни, къде са пресечните им точки и дори ако не сключат споразумение, след интервюто всеки от тях би бил с една идея по-обогатени познания за другата страна.

Има много мъдрост в слогана на Европейския съюз, който е „Единство в многообразието”, а не „Уеднаквяване за всички”. Затова термини като „глухи” и „глуха общност” спрямо лицата със слухов дефицит утвърждават един неработещ стереотип на възприемане и отношение, който не разрешава, а влошава разбирането за нечуващите като разнородно гражданство с различна култура, споделящо частична или пълна тишина.

Още по темата - в рубриката "Работа".

Бел.авт.: Анализът е базиран на дългогодишни професионални и лични наблюдения, интервюта и обратна връзка с представители на всяка от културните групи в българската нечуваща общност. 

Христина Чопарова

Изображение: Victor Hanacek 

 

Оценете
(1 глас)
Прочетена 550 пъти