В света около нас е пълно със звуци – гласове от телевизора, мелодии от радиото, шумулкане на хартия, потракване на клавиатури. Медиите ни информират, буквално се борят за вниманието ни – с всички средства. Вниманието е най-големият подарък и най-важният ресурс. Отдаването му е въпрос на лично предпочитание, но изборът към какви медийни продукти се насочва то е показател за медийна грамотност. Какви са информационните навици и потребности на хората със слухова загуба? Към какви медии и продукти насочват вниманието си? Доколко са достъпни за тях и как това влияе на медийната им грамотност? Настоящата публикация няма претенциите да бъде отговор, само да повдигне въпроси. И да ги зададе също чрез Анкетно проучване.

Осем глухи момичета на възраст от 7 до 13 години пътуват с двете си учителки на път за театрално представление. По пътя училищният автобус спира заради катастрофа и това спиране ще се превърне в началото на ужас, който всички те ще помнят до края на живота си. Защото в този късен следобед в пшеничните полета на щата Канзас ще станат заложнички на трима избягали от затвора углавни престъпници. В продължение на повече от 12 часа момичетата са затворени в стара кланица, а преговорите за тях се водят от опитен в случаите на похищения агент на ФБР.

Колко ли ще е удобно, някой да ви предупреждава за капеща вода, да усилва звука на радиото или телевизора, да включва или угасява лампи и електроуреди? Да спуска и вдига щорите и завесите в дома ви когато ви няма, създавайки у потенциални крадци илюзията, че сте си вкъщи. Или да ви затопля жилището, преди да се приберете. Да, има такъв някой и той е просто „умно” устройство, което може да управлявате от дистанция, през телефона си. В последните години сензорните технологии успешно се наложиха чрез многофункционални устройства, а напоследък с тях се изграждат и цели „умни” къщи.

Понякога трябва да се срещнат два свята, но не за да се види кой от тях е излишен, а за да покаже колко са объркани посоките им. И нещата, в които са вярвали. Нещо такова се случва в романтичната комедия на британската режисьорка Шери Фолксън „Булката дубльор” (The Decoy Bride, 2011).

Рут Янг е това, което в Америка се нарича автор фантом, пишещ по поръчка. Тя е „книжният доктор”, който помага на нечии идеи да се родят на белия лист. В книги за самоусъвършенстване, за по-добро здраве, за всичко онова, което е в ума на другите и много искат да го кажат, но им липсват уменията да го направят. В началото на всеки Август Рут губи гласа си за неопределено време, и в тези „Дни на мълчанието” се оттегля някъде в компанията на приятеля си Арт и двете му дъщери. Арт е  доктор по лингвистика, специализирал в американския жестов език. Работата му в Центъра по глухота към Калифорнийския университет е свързана и с езикови консултации по дела с глухи затворници, срещу които се водят съдебни процеси без право на жестомимичен превод.

Неотдавна в интервю ми бе зададен въпросът какви предизвикателства стоят днес пред хората със слухови дефицити, които търсят работа. Безспорно увереността в себе си е качество, което предопределя успеха, но има още множество аспекти, към които настоящата публикация ще се опита да насочи вниманието на заинтересованите. И да повдигне въпроси, изясняването на които значително може да осветли пътя на търсенията им. Публикацията няма претенцията за изчерпателност, но е базирана на дългогодишен личен и професионален опит, наблюдения, диалог с хора с всякаква слухова загуба.