Понеделник, 11 Февруари 2019 16:08

Дъщерята на лечителя

Написана от

Рут Янг е това, което в Америка се нарича автор фантом, пишещ по поръчка. Тя е „книжният доктор”, който помага на нечии идеи да се родят на белия лист. В книги за самоусъвършенстване, за по-добро здраве, за всичко онова, което е в ума на другите и много искат да го кажат, но им липсват уменията да го направят.

В началото на всеки Август Рут губи гласа си за неопределено време, и в тези „Дни на мълчанието” се оттегля някъде в компанията на приятеля си Арт и двете му дъщери. Арт е  доктор по лингвистика, специализирал в американския жестов език. Работата му в Центъра по глухота към Калифорнийския университет е свързана и с езикови консултации по дела с глухи затворници, срещу които се водят съдебни процеси без право на жестомимичен превод.

Десет годишното им съжителство и ежедневие обаче е леко разтърсено от едно откритие, което Рут ще направи – свитък с китайски йероглифи, оставен в чекмеджето на бюрото ѝ. Писмо, започнато от майка ѝ преди години. Но то е повече от писмо – то е житейският лабиринт на две поколения, който Рут трябва да преброди, за да разбере всичко онова, което е имало въпрос, но е останало без отговор.

И Рут тръгва на пътешествие из миналото на майка си Лулин, което ще я отведе до непознатата баба, от която е останала само черно-бяла снимка. Безименна баба, която по липса на глас е общувала с майка ѝ чрез жестове. По лъкатушните и тъжни, понякога зловещи истории на семейството Рут ще срещне онези, чиито призраци изскачат под пелената от деменция на майка ѝ. И няма никакво време – в душата на йероглифите, изрисувани с домашно мастило, е закодирана тайна, която не може да чака. Тайна, от която зависи и гласът на Рут, секнал сякаш поради това, че не ѝ стига смелост да изрази всичко, което иска. Сякаш ако го стори, ще прояви нечувана дързост, която може да строши крехките отношения на Рут и Арт и ураганно да изтрие властността на вечно мнителната ѝ майка.

Изказът на дребничката Лулин, смесица от развален английски и китайски диалект, много напомня граматиката на глухите хора. Преди да потъне завинаги в плен на Алцхаймер, тя желае дъщеря ѝ да знае дълбоко пазените семейни тайни, които болестта по един или друг начин оголва. И напомня с лек упрек безценността на времето, прекарано с близките: „Ти винаги има време види приятелка, време има пие кафе. Майка последна...

„Дъщерята на лечителя” на Ейми Тан е като мистична разходка, в която срещаш проклятия, загадъчни кости, бедност, интриги, семейни вражди. И над всичко това – опазената надежда за по-добро бъдеще. Нишка, която преминава през предвоенен Пекин, сиропиталищни дружби и любов по време на война. История за изкуството да общуваш по китайски маниер с прекалена скромност. И за магията на калиграфията, която започва с ритуал за стриване на мастило. Мистична разходка, разказана с туш, „..досущ като китайски пъзел - сложен, мистериозен... почти митичен по структура, силен като хипнотичния разказ на една Шехеразада", според сп. Космополитън.                                                                                         

Христина Чопарова

Изображение: chitanka.info

Прочетена 179 пъти