Откъде започва търсенето всъщност? Не, не започва от обявите за работа. Започва от вглеждането в себе си. Вие може би сте човек с дефицит, но в никакъв случай не сте увредено лице и този факт сам по себе си е показателен, че вниманието ви е концентрирано не върху липсите, а върху онова, което е налично. И то ще определя вашите насоки в търсенето, за да си изясните кое е „вашето нещо”. Вие сте този, който (се предполага че) познава себе си най-добре, наясно е с уменията, способностите, интересите си, мечтите си, целите си. Но дали е така? Отговорете си на въпроса, знаете ли какво искате, какво търсите, или очаквате някой друг да ви го покаже? Този въпрос е изключително важен, защото има значение дали вие самите ще си намерите работа, или ще очаквате някой друг да определи къде ви е мястото.
Кого да попитате? Не, отговорите не са в бюрото по труда. Там просто ви регистрират като безработно лице за определен период и ви предлагат ежемесечно подбор на работни места или курсове за преквалификация, но отново изборът е ваш към какво от тях и дали да се насочите. Виждате, че отново вие сте, които избирате. Но когато сами не знаете колко потенциал има във вас, е нужно да ви помогнат да го разгърнете – да установите какво можете, какво ви се прави, какво умеете или искате да се научите да правите. Въобще, някой да ви подаде ръка, за да установите заедно границите на вашите възможности и да ви предостави избор вие да решите накъде да ги разширите. Посетете психолог, ресурсен специалист или просто запитайте сами себе си. Отговорът идва, когато го търсите чрез въпроси.
Съществува ли подходяща работа? Много хубав въпрос, тъй като отговорът му ще ви изясни насоката на онова, в което ще отива вашата енергия. Разберете, че няма „подходяща” за вас работа. Вие на практика можете всичко, но нещата тук не опират до чисто практическото овладяване, а до желанието ви да се занимавате точно с това. Вие сте тези, които влагат удовлетворение в работата, а не работата ви го носи. Така че когато изберете „своето нещо”, то трябва да е такова, което ви е приятно да правите, за да можете да влагате в него максимума от себе си, и да се получава добре. Иначе не, няма да се получи.
Затова и Конфуций е прав да твърди, че ако работата е ваше хоби, няма да работите и ден – когато обичаш нещо, то не тежи, а олекотява. Дава крила. И доходи, разбира се – хората търсят онова, в което е вложена обич, защото е най-качествено. Затова въпросът, на който трябва да си отговорите, е дали това, което искате, е свързано с желанието да правите нещо, което обичате, или по-скоро ви води прагматизма да имате постоянни доходи, гарантиращи ви стабилност и сигурност всеки месец?
Сигурността е илюзия. Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно. Днес започвате работа, утре може да ви връчат предизвестие за прекратяване и дори да не ви обяснят защо. Всичко се случва, така че едва ли представата ви за идеалната работа е да пътувате от дома си до някакъв офис, като само времето за придвижване отнема от време, което може да се вложи в далеч по-градивни неща. А след това да започвате деня си с безсмислени задачи, без тялото и душата ви да са достатъчно адаптирани и заредени, в готовност да отдават енергия целодневно, от 08:00 до 17:00ч. Тази система мнозина я следват по 2 основни причини: за да имат покрив над главата и хляб на масата. В резултат, заради покрива и хляба, се оказват със стагнирани Души, които обитават механизирани тела, извършващи всеки ден едно и също. Тъжно.
И ето ги още куп други въпроси, свързани с дейностите, които хем да носят доходи, хем удовлетворение. Може ли работата да бъде едновременно и приятна, и доходоносна? Как да не се чувстваш принуден да работиш нещо, само за да можеш да плащаш наема си и храната на масата? Къде и как да търсите работа? За себе си ли да работите или за някой друг?
Нека започнем от последния въпрос.
За себе си ли да работите или за някой друг? Неотдавна ме попитаха каква е разликата между „лидер” и „шеф”. Въпросът дойде от любознателна девойка без слух, която обясни, че в някакъв стар речник двете думи били със знак за равенство. Обясних, че лидерът е човек, който направлява хората. Шефът – който ги управлява. За жалост, у нас има твърде много шефове и твърде малко лидери.
Обикновено, когато постъпвате на работа, бъдете сигурни, че ще имате шеф. Той вероятно ще ви следи стриктно кога идвате, кога си тръгвате, колко време трае обедната ви почивка, колко често излизате "за по една цигара", какви страсти „бушуват” в колегията и каква е атмосферата на отношения между екипа. Контрол, който всеки шеф смята, че е длъжен да упражнява, да за вървят нещата и да бъде успешна компанията му.
Всъщност е обратното – нещата се получават тогава, когато никой не контролира нито времето, нито отговорностите на другите, а ги оставя сами да си ги поемат. И дори насърчава техния избор, отворен е за техните предложения, вместо да им налага своите. Ето това е, което прави лидерът. Ричард Брансън, например, е добър пример за лидер. Добрият лидер знае, че оставени на собствената им съвест, служителите прекрасно ще се погрижат да си организират нещата ефективно. Е, изключения винаги има, но и никой не би искал да се излага като безотговорен мързеливец, нали? :)
Можете да работите и на свободна практика. Фрийлансърството (от англ. Free=свободен) обаче ще изисква от вас също толкова голяма отговорност и организираност, тъй като единствената разлика с трудовата договореност е в това, че вие сами ще определяте обема на работата, която ще поемете като поръчки, и сами ще градите доверието между вас и поръчителите. Необходимо е да имате много добре изградени трудови навици, защото липсата на офис не значи по-малка или никаква отговорност към задълженията или сроковете за изпълнение.
Къде и как да търсите работа? Когато знаете какво ви влече, ще знаете и къде да се информирате за него. Можете да си направите регистрация в сайтове за работа и да получавате на електронната си поща всекидневна селекция от обяви, които най-много се доближават до вашата област на интереси. Предимства: научавате къде и какво се предлага, имате възможност да сравните заплащането в офертите, както и да кандидатствате директно през сайтовете. Недостатъци: не всяка обява е издържана информативно, някои нямат обявено заплащане и са много общи откъм изисквания, и почти всички НЕ изпращат обратна връзка, особено при отказ. Мълчанието не всякога е злато, но може да значи както и че не сте одобрени, така и че търсенето им се е проточило. При всички случаи е загуба на време, а и пращате предварително личните си данни чрез биография, без гаранция да ви отговорят поне с: „Благодарим за интереса Ви, вече избрахме нашия кандидат.”
Друг вариант е да се представите така, че колкото вие търсите, толкова и вас да ви търсят. Да, означава, че ще трябва да бъдете по-открити и да презентирате себе си и уменията си свободно - в социалните мрежи, в собствени блогове, обяви, чрез видео презентация и др. Изборът е изцяло ваш и определено шансовете са по-големи, защото което търсите вие, може би търси вас и колкото по-скоро се срещнете, по-добре. Предимството е, че в този случай обратната връзка е по-бърза. Недостатък би било, ако вие самите не се чувствате достатъчно уверени да се представите, но пък винаги можете да обърнете недостатъка в предимство и да помолите някой да ви помогне да се презентирате добре. Както обичам да казвам, няма невъзможни неща – невъзможно е само онова, което още не е изпробвано.
Каква да бъде работата? На този въпрос единствено вие бихте могли да отговорите. Пробвайте изпитан метод, който в психологията работи за определяне на онези черти от характера, които се нуждаят от допълване или изключване. Вземете лист и го разделете на две, след което в едната страна запишете всичко онова, което ви харесва да работите, а в другата – което не бихте и не ви влече. После си задавайте въпроси какво би станало, ако работехте всяко от нещата по списъка, какво би ви липсвало там, и по метода на изключването може да стигнете до онова, което най-силно ви звънти като желана област за развитие.
Оттам нататък стъпките са по-лесни – установите ли какво, ще разберете дали е нужно да се обогатите с още нещо – допълнителни курсове или умения, изобщо всичко, което ви трябва, за да се разгръщате в тази област. И не мислете за опита – никой не се е родил научен, тук сме за да се разгръщаме, а по пътя на научаването на нови неща може да установим и други умения, които не сме знаели, че притежаваме – ето на това му се казва разгръщане на потенциал.
Колкото повече научавате за себе си, толкова повече разбирате, че каквото и да изберете, ако ви е приятно да го вършите, е „вашето” нещо. Един съвет: вслушвайте се в тези, които ви питат какво искате и можете, които ви помагат в избора, а не тези, които определят мястото ви на база слуховия дефицит и избират вместо вас.
Как да се държите на интервю? В случай, че сте стигнали до среща с потенциален работодател (или с неговите специалисти „човешки ресурси”), най-важното е да забравите всякакви правила. Шокирани сте? Ами, нека поясня – ако следвате правила за представяне, най-вероятно вие ще отрепетирате нещо, което не сте. Единственото правило е да бъдете себе си – открити, естествени, уверени в способностите си. С уважение към себе си и събеседващия. Каквото излъчвате, това се връща обратно. Само не бъркайте самоувереността със самонадеяността.
Вие може да укажете или да не сте указали в биографията си какъв точно дефицит притежавате, но е нужно да помните, че не той е определящ за работата, която ще получите. Също и че никой не е длъжен да ви даде тази работа от съжаление към вас, или защото е познат на ваш познат, или просто защото сте „човек с увреждане”, когото работодателите вече са задължени да наемат на работа. Няма такова нещо! Никой за нищо и никому не е длъжен.
Само от вас и вашето представяне зависи дали ще се получат нещата – хубаво би било да разговаряте за работа директно с работодателя си, защото занапред ще общувате предимно с него и е добре да се установи имате ли допирателни в комуникацията, отношението. Да изясните какви са взаимните ви очаквания, параметрите на работата и дали сте взаимно удовлетворени – ако дори само единият не е, много вероятно е скоро да се разделите. Все пак щом работата ви е събрала, задължително е за вас да е удоволствие да я вършите, а за работодателя ви – удоволствие да ви я предложи.
Най-важно е взаимното уважение – вие спомагате за работата на фирмата срещу заплащане, а фирмата ви цени заради качеството на услугите и компетентността ви. Ако не е налице взаимно уважение, много е вероятно да не се сработите и да се появи некоректност.
Ами ако работите за себе си? Ако сте стигнали до този въпрос, вероятно сте стигнали и до отговора, че реално не работите за себе си, защото – както е казал Сенека, който иска да живее за себе си, живее за другите. Имате идеи, които могат да станат реалност, а вие да сте предприемач. Всеки бизнес се нуждае от финансиране, за да стартира, а при толкова много идеи, финансите са почти въпрос на късмет – някой да хареса идеята и да пожелае да инвестира в нея време, средства и усилия.
Тук отново се налагат редица въпроси – как се печели от идеята? Познавате ли добре законодателството, за да се ориентирате какви са първите стъпки в начинанието? Кой е с вас в този проект, как го виждате след 2, 5, 10 години? Имате ли търпението да дочакате резултатите? На кого ще носи полза проекта и с какво? Ясно е, че движещата причина е да ви носи доходи, достатъчни за нормален живот, но е ясно също и че ако идеята не е от полза за никого, доходи няма как да носи. И тук отново нещата опират там, откъдето тръгнахме – от вглеждането в себе си.
Само вие знаете дали искате да сте даващ или получаващ. Дали ще работите, за да имате средства просто да преживявате, или ще работите в името на един по-добър свят, по идеи, които си струват - по ваши патенти, творчество, доброволчества... Изборът всякога е ваш. Когато влагате в нещо време, енергия и сърце, то всякога се получава, увлича други, работи. Важно е само да си изясните за себе си какво за вас е работата, да не се притеснявате да отстоявате и заявявате себе си, да опитвате различни неща, да изпитвате себе си в какво сте добри. С пълното уважение и към което го няма, и към което ви е налично. Защото понякога именно липсата е това, което е дошло да ви покаже нови пътища, а вие да бъдете вдъхновяващият пример за много други хора.
Работата е това, което изберете сами да бъде за вас – прекрасно е, ако е любимо занимание, в което всекидневно ви е приятно да се потапяте. Ако обаче е тегоба, която влачите по задължение и не ви удовлетворява, значи е време за промяна. Вие всякога имате избор и за това не е нужно да питате никой друг, освен себе си. Дайте си и време – не се съревновавате с никого, а най-голямата награда за вас ще е не това, че ще докажете някому колко сте способни, а това, че сте познали свободата да бъдете.
Автор на текста: Христина Чопарова
Снимки: личен архив на втора
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa правото дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия