Неделя, 18 Юни 2023 12:46

Слухови смущения: Хиперакузия

Автор:

Съществуват слухови смущения, които не са дефинирани като заболявания, а по-скоро като видове разстройства при възприемането и обработката на определени звуци. За състояния като тинит, хиперакузия, фонофобия и мизофония няма лечение, а по-скоро третиране според индивидуалните особености и степени на поносимост. В няколко последователни статии ще ви запознаем с всяко от тези слухови смущения, като днешния материал е посветен на хиперакузията (свръхслух, прекомерна чуваемост).

Много хора по света страдат от слухови смущения, които оказват влияние върху тяхното психо-емоционално състояние, личен живот, работа и социализация. Някои от акустичните разстройства са част от симптоматика, предшестваща загубата на слух, затова на тях се гледа с повишено внимание, но все пак не са дефинирани от специалистите като заболявания, а само като разстройства.

Счита се, че повечето нарушения във възприемането и обработката на определени звуци (фонофобия, мизофония) не се дължат толкова на физиологични или болестни процеси, свързани с ухото, а по-скоро с мозъка и индивидуалните начини за справяне със звукова информация по акустичен път. Други, като хиперакузията и тинита, се дължат на промени в средното ухо и кохлеата. Какво все пак представлява хиперакузията?

Произход и терминология

Хиперакузия (Hyperacusis) идва от латинските думи „хипер“- свръх, повишен, и „акузис“ – звук. В буквален превод е състояние, при което определени звуци от околната среда се чуват като твърде високи, до степен на непоносимост и дори предизвикващи болка в ухото (ноксакузия – Noxacusis).

Тази свръхчуваемост няма точна етиология, но се счита, че се предизвиква от промени във вътрешното ухо вследствие на излагане на силен шум или поради стареене. Хиперакузията често се свързва с тинита (бръмчене, звънене или свистене в ушите) и с изкривяване на звуците.

Хората, страдащи от прекомерна звукова чувствителност, чувстват дискомфорт да напускат дома си, тъй като намалената им толерантност към звука се отразява на кариерата и социалния им живот. Търговските центрове, ресторантите и киносалоните за тях са твърде шумни. Дори ежедневни дейности като шофиране на кола, използване на косачка, прахосмукачка или електроинструменти, гледане на телевизия или слушане на музика могат да бъдат доста проблематични.

 Симптоми на свръхчуваемост

Хората със свръхслух споделят раздразнение и обща непоносимост към много звуци, от които повечето хора не се повлияват. Цялостното усещане е за изкривен, многократно усилен звук. Обикновено хиперакузията засяга и двете уши, въпреки че е възможно да бъде и едностранна, а възникването ѝ може да бъде внезапно или постепенно, да бъде краткосрочно или хронично. Чувствителността често е различна между двете уши.

Болковата хиперакузия (Noxacusis) се характеризира с болки в ушите при силно усетени звуци с определен обем и честота. Болката може да е внезапна или постепенно увеличаваща се и често се описва като пронизваща, сравнима със зъбобол.

Страдащите от това състояние усещат околните гласове и дори собствения си глас като твърде силни или изкривени. Тихи звуци в ниския регистър като шум от хладилник им се струват гръмовни. Внезапно писнала аларма или будилник могат да им причинят акустичен шок и болка. Имат усещане за „пукане“ в едното или двете уши.

Хиперакузия могат да имат и нечуващи хора с придобита слухова загуба от оглушалата или тежко чуваща култури, при които звуци от преминаващ мотоциклет, автомобил или трясък на затворен капак се усещат със силата на реактивен двигател или взрив.

 Причини за свръхчуваемостта

Шумо-индицирана слухова загуба, болест на Мениер, наранявания и травми на главата, шамар по ухото, операции, ушни инфекции, могат да са причина за появата на слухови разстройства от типа на хиперакузията. Приемът на някои лекарства за сенсибилизиране на ухото, лаймска болест, посттравматичен стрес, тригеминална невралгия, различни видове синдроми и парализа на Бел (парализа на лицевия нерв) се считат също за отключващи състоянието на свръхчуване.

Някои психоактивни лекарства като метаквалон и фенциклидин могат да причнят хиперакузия, а също и антибиотика ципрофлоксацин. Основна причина обаче си остават промените във вътрешното ухо и кохлеата при излагане на прекомерно голям шум и високи децибели, както и от напредването на възрастта.

 Превенция и лечение

Поставянето на диагноза за хиперакузия обикновено е въз основа на анамнеза за оплакването. Аудиологичните тестове са само за оценка на праговете на чуваемост и слуховото здраве на двете уши, но не са подходящи за определяне на свръхслух.

Съществуват и тестове, които измерват праговете на най-ниското ниво, при което звукът е неприятен. Това ниво се нарича ниво на звуков дискомфорт (LDL), като се измерват също нивата на неудобство при слушане (UCL) или ниво на гръмкост (ULL).

Извършват се и тестове за установяване на акустични невроми (тумори) на вестибуларния нерв - в случаите, когато непоносимостта към звук е само в едното ухо. Такива тумори се отстраняват лесно оперативно, когато бъдат открити навреме. 

Тъй като свръхчуването често се съпровожда или е следствие от шум в ушите (тинит), може да бъде препоръчано носенето на специални слухови апарати, наречени „генератори на шум“, които с течение на времето могат да намалят чувствителността към шума. Ушите свикват с едва доловимия „бял шум“ и в крайна сметка го игнорират.

Счита се, че няма лечение на състоянието на хиперакузия, въпреки че то може да бъде контролирано чрез прилагане на методи за защита на ушите от шум, повече тишина, повторение на звуци (вид звукова терапия за ограничаване на чувствителността).

Някои специалисти препоръчват употребата на предпазващи средства като тапи за уши или слушалки (антифони), докато други не ги препоръчват за носене в нормална звукова среда, защото могат да обострят хиперакузията при сваляне. Трети препоръчват тишината като най-уместния метод за изцеление.

Комбинацията от контролиране на околната звукова среда, звукоизолация и дори диета с ниско съдържание на хистамини или натрий подпомаа облекчаването на симптомите.

Звуковата терапия се препоръчва само на пациенти, които нямат ноксакузия (болкова свръхчуваемост). Тази терапия се прилага при страдащи от тинит (шум в ушите). Някои пациенти възстановяват толерантността си към звук чрез такава терапия, но се счита, че нейната ефикасност не може със сигурност да се гарантира, когато свръхслухът е основно оплакване, а не просто симптом при друго състояние.

От разнопосочостта на мненията е видно, че хиперакузните състояния се понасят и повлияват различно, според индивидуалните особености на пациентите, но едно е сигурно – че е необходима превенция и избягване излагането на силен шум. 

 Какво да направите, ако имате свръхчуваемост?

  • Носете антифони, когато ви се налага да пътувате в превозно средство, движите се из шумни места или работите с електрически инструменти, но не носете слушалките при ежедневни дейности у дома.
  • Помолете хората около вас да говорят по-тихо или да не повишават глас, когато разговаряте, тъй като това дразни слуха ви и изкривява посланието.
  • Потърсете помощта на специалист аудиолог или психолог, ако забележите, че състоянието се задълбочава и става продължително, за да се установи дали причината за свръхслух е медицинска или е психологическа реакция.

 Личности с хиперакузия

При случаи на хроничност на състоянието са наблюдавани и случаи на самоубийства, най-често сред музиканти, автомобилни пилоти и хора с професии в шумна среда.

Джейсън ДиЕмилио, който записва под името Azusa Plane, се самоубива заради  свръхчувствителност към шума. Музикантът Стефин Мерит е с хиперакузия на лявото ухо, което влияе върху кариерата му, носи тапи за уши по време на изпълнения на неговата група The Magnetic Fields и покрива засегнатото си ухо по време на аплодисменти на публиката.

Бетовен вероятно е страдал от хиперакузия заедно със загубата на слух. В писмо композиторът пише: „Веднага щом някой закрещи, не мога да го понеса. Само небето знае какво ще стане с мен.“

За хиперакузия споменава и писателят Джеймс Патерсън в криминално-съдебния си трилър „Шестата жртва“ (The 6th Target, 2007, ИК „Колибри“, 2009), където един от персонажите му, Гари Тенинг, извършва поредица убийства, заради непоносимост към кучешки лай, силна музика, звук от кростренажор или пеене. 

Автор на статията и превод от английски: Христина Чопарова

Изображение: StockSnap / Pixabay

НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на право да публикува тази статия

Оценете
(1 глас)
Прочетена 602 пъти