Както хората с естествен слух, така и хора с придобита слухова загуба (тежко чуващи, оглушали), могат да имат редица слухови смущения, свързани с обработката на звук. Те оказват влияние върху психо-емоционалното им състояние, личен живот, работа и социализация, и като цяло се характеризират с различни по вид негативни реакции на звук: от безпокойство до агресия.
Счита се, че повечето слухови смущения се дължат на затруднения във възприемането и обработката на звуците, а не на физиологични или болестни процеси, свързани с ухото. Други акустични разстройства могат да са симптоми за предстояща загуба на слух, тъй като засягат изменения в средното ухо и кохлеата вследствие на излагане на шум.
Слуховите смущения като цяло нямат статут на заболявания, не са достатъчно добре проучени и не подлежат на лечение, но се третират със средства за защита като тапи за уши, антифони, лечение с тишина, някои видове звукови терапии, психологическа помощ.
Най-често срещаните слухови смущения са: шум в ушите (тинит), свръхчуваемост (хиперакузия), омраза към звуци (мизофония) и страх от звуци (фонофобия). Какво представлява всяко от тези акустични смущения, какво ги причинява и как се третират, може да научите от авторските ни статии за тях:
Шумът в ушите (Тинит) - предупредителният сигнал
Най-добрата превенция на слуховото здраве си остава неизлагането на силен шум и високи децибели. А това е предизвикателство в съвременния свят на мощно озвучени концерти, модата на силната музика през модерни вътреушни слушалки, нови технологии за по-добър и силен звук и все по-осезаемия дефицит на тишина и спокойствие.
Автор: Христина Чопарова
Изображение: QR/Pixabay
НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на право да публикува тази статия