Иванка Радева е сурдопедагог, работил в Кабинета по ранна рехабилитация на деца с увреден слух в Плевен почти от самото му откриване. Тя е и единственият рехабилитатор от 1977 г. досега. През 1984 г. КРРДУС- Плевен става домакин на Национален научно-технически семинар, както и такъв през 1998 г., на които г-жа Радева изнася показно практически занимания с деца с увреден слух, от които се вижда колко успешно са прилагани методиките на ранната рехабилитация и колко е голям напредъкът в слухово-говорното развитие на най-малките. Във връзка с наскоро отбелязания 40-ти юбилей на Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух г-жа Радева отговори на няколко въпроса за рехабилитационната грижа. 

Надали е нужно да го представям. Toй накара светът да обърне поглед към съвременната българска литература и прибави „Аскеер” към многото заслужени признания. Вървя под дъжда, акуратна и точна, към мястото на срещата в кино „Люмиер”. Време е за отговори… малко преди шест вечерта. Георги Господинов – естествен като романа си.

В този живот нищо не е случайно. Особено хората, с които те среща животът – всеки сам богат с истории и преживявания, които го правят тъкмо човека, който Е. Страшно много ценя естествеността и човечността, може би защото те са и най-чистите мостове, чрез които Душите общуват. Затова днес с удоволствие ви представям един много земен и много състрадаващ човек, у когото най-хубавото и веднага привличащо е точно неговата естественост и човещина. Мнозина от вас, скъпи читатели на сайта, го познават от малкия екран или театралната сцена. Освен сладкодумен разказвач на истории, той е и баща на дъщеря със слухова загуба. Наскоро записа няколко аудиокниги, които обаче са твърде недостъпни като формат за нечуващи любители на литературата. За тях и за нещата от живота разговарям със Звезделин Минков, актьорът с 18 гласа.

Тя е винаги много елегантна. Жена със стил и неподправена, искрена усмивка. Студентите ú я обожават. Излъчва спокойствие, добронамереност и топлота. Доц. д-р Неда Балканска. Преподавател е в СУ „Кл. Охридски“, катедра Специална педагогика и Логопедия, специалност Слухово-речева рехабилитация. Преди да се посвети на преподаването в Софийския университет, работи като слухово-речеви рехабилитатор в ССУ с детска градина за деца с увреден слух „проф. д-р Дечо Денев“- София. Автор е на учебници и учебни тетрадки по развитие на речта и по произношение – за ученици с увреден слух от 1 до 3 клас, съвместно със свои колеги. През 2009 г. излезе  книгата ú „Кохлеарната имплантация в детска възраст”, а през 2015 г. и  „Приобщаване на детето с увреден слух в образователната среда”, в съавторство с Анна Трошева. В момента подготвя нова книга. Преподава, пътува, тича по задачи. И въпреки огромната си заетост, с искрена радост отдели време да отговори на няколко въпроса. За което пък ние сме ú изключително благодарни, тъй като времето е най-прекрасния подарък, който някой може да направи за друг.

Жълтото тяло на трамвая се извива по напечените от жегата релси, докато пътниците флегматично зяпат през запрашените, осеяни с петна от пръсти прозорци. Умората виси като смог в душното пространство. Мярвам позната, тънка и висока фигура. Стоически и с философско примирение виси до трамвайните врати. Ръката ми вече ентусиазирано раздвижва застоялия въздух с широки махове, фигурата внезапно се оживява и поема поривисто в моята посока. Така ми се зарадва! И каква усмивка беше докарал! Пламък. Пламък Занев.

За учениците и колегите му той е просто Ричард. Предпочита по-неофициалния и неограничен от условности стил на обръщение. Носител е на множество престижни награди заради приноса му в областта на технологиите за достъп на хора със сензорни дефицити. Той е и професор по компютърни науки и инженерство в Университета на Вашингтон в Сиатъл (САЩ), където преподава от 1971 година. Включен е в настоятелството на университета Галодет (Gallaudet), владее американски жестов език и над 30 години от живота си е посветил на работата в областта на комуникацията чрез технологии. През цялата му изследователска работа за последните 12 години основният акцент е върху достъпността. По-голямата част от изследванията му върху достъпността са в областта на технологиите за нечуващи, незрящи и сляпо-глухи хора. Ричард Ладнър (Richard E. Ladner). 

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, на 28 септември 2016 г. в Брюксел, Белгия, в пленарната зала на Европейския парламент се проведе международната конференция на тема „Многоезичие и равни права в ЕС: ролята на жестовите езици”. Целта на конференцията бе да покаже езика на знаците като част от мултикултурното и многоезично наследство на Европа, докато в същото време се повиши по този начин и осведомеността относно ситуацията с интерпретирането на жестовия език, която е в рязък контраст с професията на преводачите. Във връзка с темата се срещнахме непосредствено преди конференцията с нейния домакин, Хелга Стивънс. Тя е непринудена и естествена. Фландрийката е първият получил степен по право белгиец със слухова загуба и член на ЕП от 1 юли 2014 г. Бивш член и сенатор на Фламандския парламент и настоящ вицепрезидент на Европейската консервативна и реформаторска група (ECR).

След последното писмо от задочната кореспонденция с програмния директор на БНТ Севда Шишманова, с която екипът ни бе в диалог по въпросите за субтитрирането, последва леко обезпокоително затишие. Читателите на сайта са в течение на насоките, в които се развиваше диалогът. В началото на тази година предаването за хора с увреден слух бе с временно прекратено излъчване. То обаче – както видяхме – се е оказало необходимият времеви отрязък, в който да се случат желаните реформи  – появата на субтитри в Специализираното предаване за хора с увреден слух, вместо жестомимичен превод в ефир, както бе до момента.

Скъпи приятели, днес на личата ми поща пристигна дългоочакваният отговор от г-жа Севда Шишманова, програмен директор на БНТ, по въпросите за субтитрирането.  В ответ на запитването ни относно проблемите и предложенията по тези въпроси,  чрез обратната връзка поставяме началото на една ползотворна и – надявам се – удовлетворяваща за всички комуникация. Г-жа Шишманова повдигна завесата и на проблеми от технически характер, с които не бяхме запознати. Публикувам отговора ú без съкращения.

Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", няма да е преувеличено ако кажем, че хората със слухови дефицити са тотално игнорирани при предоставянето на медийни продукти - новини и предавания. В отговор на изпратеното от мен запитване до СЕМ по темата за субтитрирането получих отговор, за който ви информирах в публикацията ни "Не задължаваме, а насърчаваме".