Петък, 22 Юли 2016 03:00

Доц. Неда Балканска: Образованието не е просто лист хартия, а комплекс от знания и компетенции

Публикувана от

Тя е винаги много елегантна. Жена със стил и неподправена, искрена усмивка. Студентите ú я обожават. Излъчва спокойствие, добронамереност и топлота. Доц. д-р Неда Балканска. Преподавател е в СУ „Кл. Охридски“, катедра Специална педагогика и Логопедия, специалност Слухово-речева рехабилитация. Преди да се посвети на преподаването в Софийския университет, работи като слухово-речеви рехабилитатор в ССУ с детска градина за деца с увреден слух „проф. д-р Дечо Денев“- София. Автор е на учебници и учебни тетрадки по развитие на речта и по произношение – за ученици с увреден слух от 1 до 3 клас, съвместно със свои колеги. През 2009 г. излезе  книгата ú „Кохлеарната имплантация в детска възраст”, а през 2015 г. и  „Приобщаване на детето с увреден слух в образователната среда”, в съавторство с Анна Трошева. В момента подготвя нова книга. Преподава, пътува, тича по задачи. И въпреки огромната си заетост, с искрена радост отдели време да отговори на няколко въпроса. За което пък ние сме ú изключително благодарни, тъй като времето е най-прекрасния подарък, който някой може да направи за друг.

Здравейте, Неда, много ми е приятно да разговарям с Вас днес и се радвам, че приехте да побеседваме за образованието, децата, бъдещето! :)

Здравейте, Христина! На мен също ми е изключително приятно да бъда днес с Вас и благодаря сърдечно за поканата! :)

Посветили сте се на образованието, по-специално, на Слухово-речевата рехабилитация и логопедията. Какво Ви насочи в тази посока?

Любовта към децата и желанието да бъда полезна.

Българското образование в момента не би могло да се похвали с качество и мотивация както за учащите, така и за преподаващите. Като преподавател с дългогодишен опит в образователната система, какви препоръки бихте отправили, за да може образованието у нас да покрие толкова много и различни очаквания?

На първо място, образователната система трябва да бъде гъвкава. За съжаление, у нас се наблюдава тенденцията децата да се поставят в рамки, да се адаптират към учебните програми, вместо програмите да се адаптират към тях. Огромна грешка, според мен, е големият обем от знания, които учениците са принудени да усвояват още от първите си години в училище. Материалът много често е неразбираем за децата, не са предвидени никакви часове за неговото затвърждаване, защото всеки час е посветен на нова тема. Има необходимост от повече работа върху развитието на мисленето, защото основно учениците се учат да наизустяват и да попълват тестове, в които често разчитат на късмет. Последното води до проблеми в развитието на свързаната реч, децата се затрудняват да разказват, да следват определена логическа последователност, да структурират и формулират мислите си. Така се стига до един формализъм в образованието, резултатът от който са все повече ниско грамотни млади хора. Можете да си представите как всичко това се отразява на децата със слухови дефицити, които се обучават по учебните програми за масовите училища.

 Да, твърде смазващо е. Когато четем за прокурори, журналисти, адвокати, лекари със слухови дефицити извън българските предели, ни е трудно да повярваме, че има реализирани специалисти в толкова комуникативни области, достъпни обикновено за чуващи хора. Това се приема по-скоро като куриоз, отколкото като нещо обичайно. Вие преподавате на студенти в СУ „Св. Климент Охридски”. Има ли сред тях студенти със затруднения, по-специално със слухови такива? Как се справят с учебния материал и как се реализират след дипломирането си?

Професионалният ми път е тясно свързан с Общността на глухите хора, от деца до възрастни. Аз, лично, винаги съм вярвала в огромния потенциал, който носят те и възможностите им за професионална и житейска реализация. Имала съм и имам студенти със слухови дефицити – прекрасни млади хора. Сериозен проблем съществува с избора на специалност – много често глухите студенти се оказват в нашата специалност поради факта, че се чувстват свързани с децата с увреден слух и специалните учебни заведения, чиито възпитаници са най-често. Единици са тези, които са завършили масово училище и са предпочели нашата специалност. Този избор, в повечето случаи, е емоционален и впоследствие се получава едно разминаване между очакванията на студентите и работата, за която се подготвят. Това често води до липса на мотивация и интерес към следването. Би било добре да се предоставя по-широк избор от професии за младите хора със слухови дефицити, чрез специално организирани информационни кампании, за да може висшето образование да предоставя пълноценни възможности за реализация и професионално самочувствие на нечуващите хора.

Образователната среда в училищата и във висшите учебни заведения у нас рядко е приобщаваща за учащи и студенти със слухови дефицити – липсва техническия комфорт като подходяща акустика, подредба на местата в цел всеки да вижда всеки, екрани в аудиторията, на които да се виждат лицата на говорещите, жестови услуги, практика на изслушване с помощта на предмет. Ползвателите на слухови апарати, кохлеарни системи, жестов език предполагат съобразяване в еднаква степен на потребностите им и осигуряване на техническия комфорт, нужен за мотивация за учене и развитие. Колко близо сме ние до такива учебни методики, чия отговорност са те и какво у нас е приложимо за обучаващите се студенти с нарушения в чуването?

Абсолютно сте права. Ние все още прилагаме приобщаващото образование повече на думи. Това е изключително скъпо струващ образователен модел, при който не е достатъчно детето с трудности в чуването да се включи в общообразователната среда. Изисква се адаптиране на средата – шумоизолиране, намаляване на ехо-ефекта в класните стаи, прилагане на съвременни технически средства, използване на асистенти, жестови преводачи и т.н. Наред с това е необходима и сериозна подготовка за масовите учители и стабилна система на ресурсно подпомагане. Все още сме много далеч от оптималните условия за обучение на децата със слухов дефицит в масовите училища. В момента се намираме на прага на радикални промени с влизането на новия Закон за предучилищно и училищно образование и все още е трудно да се прогнозира ефектът от тях. Всъщност, живеем в интересни времена.

 Интересни са, определено. Преобладаващите педагогически системи в днешни дни обаче се фокусират предимно върху академичните занимания. За децата това е твърде стресиращо, а за децата със слухов дефицит – двойно по-затрудняващо. Но откритията за човешкия мозък в невробиологията в последните години подсказват и решението – излизане от академичното, повече игри, досег с природата. За традиционната образователна система това е твърде радикално, но във Валдорфската е основополагащо. Вие самата споделяте ли холистичните методи на валдорфската педагогика и считате ли, че все пак има нагласи за обнова в образованието у нас, в името на най-доброто за децата?

Чудесен въпрос! Да, смятам, че нашето образование е много откъснато от реалния живот, а всъщност то трябва да подготвя децата за него. Това важи с още по-голяма степен за децата със  слухови затруднения, за които формирането на житейски понятия е задача на специалистите. В старите специални програми за обучение е съществувал раздел  „Запознаване с околната действителност“, който се е състоял в планирани наблюдения в началото на всеки срок, сред природата, в магазина, на пазара и т.н. Те са били съобразени с темите по развитие на речта, които предстоят и така учебното съдържание се е обвързвало с личния опит на децата и са се формирали реални представи, както и  полезни умения. В настоящия момент липсва преход от предучилищната възраст, характеризираща се основно с игрови дейности и училищната, в която децата преминават рязко към едно статично ежедневие, изпълнено с учебни дейности. А нека не забравяме, че дидактичните игри имат своето място в началния курс на обучение. И в това отношение има какво да се желае, за да бъде образованието не просто лист хартия, а комплекс от знания и компетенции, които ще са от полза на учениците в реалния живот.

Надеждите са това, което движи света напред. А където са те, там са и вярата, и любовта. А топли и отдадени на работата си хора като Неда вдъхват много надежда, че всичко малко по малко се подрежда така, както следа да бъде. В името на децата и за един по-хубав свят. С любов.

Христина Чопарова

Снимки: личен архив

Прочетена 1357 пъти