В деня на св. Фотий светлината определено бе в повече – не само заради белотата на навалелия през нощта дългоочакван сняг, който превърна София в истинска зимна приказка. Но и заради магията на бавното обичане, в което се потопиха гостите на премиерата на новата книга с интимна лирика на Добромир Банев. „Обичай ме бавно” не е просто сборник със стихове, издадени по повод Деня на влюбените. Томчето е послание, че обичащите са обречени на вечност, щом са пълни догоре с най-вечното.

Скъпи читатели и приятели на „Ние ви чуваме”, наближава юбилейната годишнина на сайта ни. Ще я отбележим по уникален начин – с обща изложба, в която всички 8 художници са творци от Тишината, представяни през годините в рубриката ни „Изкуство”. Експозицията ще бъде от 2 до 4 ноември 2019 г. в столичната галерия „Контраст”. Юбилейната арт инициатива на „Ние ви чуваме” се осъществява с неоценимото съдействие на СНЦ „Дунавско сияние” – Русе, и се очертава като значимо събитие в културния афиш на София поради обстоятелството, че такава изложба се провежда за пръв път у нас.

Скъпи читатели, един юбилей е вълнуващо събитие. Децата чакат рождения си ден с голямо нетърпение - заради всички емоции, изненади и заради възможността да го споделят с много приятели. И защото през м. Октомври „Ние ви чуваме” ще отбележи 10-тата си годинка, подготовките за нея започнаха още от началото на 2019-та. И ето ни сега, пораснали и готови да споделяме още изненади. Първата от тях ще е видима за вас още с отварянето на сайта – новата му визия. Защото всяко обновение започва първо отвътре.

В навечерието на първия учебен ден напрежението всякога е по-осезаемо както за децата, така и за родителите им. Особено за децата със слухова загуба, за които този ден е свързан с повишена концентрация на вниманието и по-динамична комуникация. Kaĸ дa пoдпoмoгнeм дeтeтo cъc cлyxoзaгyбa дa ce cпpaви c нoвитe пpeдизвиĸaтeлcтвa? Kaĸвo e пpaвилнoтo oтнoшeниe ĸъм дeтe cъc cлyxoв дeфицит oт cтpaнa нa poдитeли, yчитeли, yчeници? Публикацията ни не претендира за изчерпателност, само за основни насоки, базирани на личен опит.

Ямбол става все по-красив, а градският парк, превърнат в пъстър Кукерград, тази година бе сборище на още повече маскирани в XX-ти Международен маскараден фестивал „Кукерландия”. Близо 90 кукерски групи от 17 области на страната демонстрираха отколешни сурвакарски традиции, огласяйки града с 30 000 чанове, хлопки, звънци и тъпани. Юбилейното издание на фестивала бе пъстра феерия, в която от 28 февруари до 3 март страшното и смешното си дадоха среща. Прекрасно бе усещането за чудноватост в град, окичен с разноцветни знаменца, където в продължение на четири дни можеха да се видят детски работилнички и конкурси, анимирани легенди за кукери, шествие на триметрови кукерски маски, изложби, базари и самите маскарадни игри, в които с танцови изпълнения се представиха също гости от Румъния, Сърбия, Македония и Корея. Градът преливаше от цветност и преди всичко – от заразително добро настроение.

В света около нас е пълно със звуци – гласове от телевизора, мелодии от радиото, шумулкане на хартия, потракване на клавиатури. Медиите ни информират, буквално се борят за вниманието ни – с всички средства. Вниманието е най-големият подарък и най-важният ресурс. Отдаването му е въпрос на лично предпочитание, но изборът към какви медийни продукти се насочва то е показател за медийна грамотност. Какви са информационните навици и потребности на хората със слухова загуба? Към какви медии и продукти насочват вниманието си? Доколко са достъпни за тях и как това влияе на медийната им грамотност? Настоящата публикация няма претенциите да бъде отговор, само да повдигне въпроси. И да ги зададе също чрез Анкетно проучване.

Неотдавна в интервю ми бе зададен въпросът какви предизвикателства стоят днес пред хората със слухови дефицити, които търсят работа. Безспорно увереността в себе си е качество, което предопределя успеха, но има още множество аспекти, към които настоящата публикация ще се опита да насочи вниманието на заинтересованите. И да повдигне въпроси, изясняването на които значително може да осветли пътя на търсенията им. Публикацията няма претенцията за изчерпателност, но е базирана на дългогодишен личен и професионален опит, наблюдения, диалог с хора с всякаква слухова загуба.

Всяко нещо оживява, щом бъде докоснато с обич. За да оживеят вълшебства, родени от Тишината, трябва само да бъдат погалени. А Мирела Венциславова го умее това. Талантливата графичка преди година представи в Русе първата си самостоятелна изложба „Сътворени от тишината”, а скоро в Ямбол ú предстои втората – „Погалени вълшебства”. Нейни картини със смесена техника, както и рисунки с графичен таблет ще бъдат представени в Ритуалната зала на 28.09. 2018 г.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, за ползвателите на жестов език е от особена важност да имат не само достъп до информация, но и до качествен превод на същата. Поради това темата за професията на жестовия преводач е често пъти предмет на дискусии, с оглед професионализма, етиката и точната дефиниция на преводаческите услуги. Такава дискусия е била проведена на 25 май т.г. по време на проведена конференция под надслов „Развитие на жестовия превод за глухи” в Хамбург, Германия. Проектът „Развитие на жестовия превод за глухи” е бил финансиран от програма Еразъм + и началото му започва още през септември 2015 г. Предвиден е да приключи през август 2018 г., като целите му са да развива преводаческите услуги от глухи преводачи за хора със слухови дефицити в Европа. В проекта партньорски си сътрудничат пет организации – Европейски форум на преводачите на знаков език (EFSLI), Хамбургски университет, Университет за приложни науки (HUMAK),Политехническия институт в Коимбра и Датската национална асоциация на глухите (DDL).

„България... Има ли някъде по-красива земя, събрала в себе си ниви, в които слънцето слиза да си почине; езера като детски сълзи; планини, чиито върхове пробиват небето и сякаш крещят: „Български сме во веки веков!”? До кокичето стои дъб, до светилището – морски бряг, до кръста – люлка. Не прилича ли България на една красива, везана с шевици риза? Който и да я облече, всекиму е по мярка. Не е ли тя и песен? Тъжна, изстрадана, тежка песен, литнала към Космоса, за да разкаже за Делю Хайдутин. Не е ли тя и роза дамасцена, чиито листенца благоухаят и редят приказки за славни тракийски царе? България е държава на духа, чийто напредък се дължи и на българския език, писменост и култура. Гордея се, че съм родена в нея и че съм част от силен народ, който пази традициите и обичаите си. Кукерството, сурвакарството, нестинарството, леденото мъжко хоро, мартениците, боядисването на яйца, лазаруването – това са нашето минало, настояще и бъдеще.” Тези силни слова прегърнаха смълчаната зала в столичното читалище „Добри Чинтулов”, където на 5 март 2018 г. (понеделник) любимата поетеса на поколения българи Ивелина Радионова представи новата си книга „България навеки”.