Петък, 20 Март 2020 13:40

Дистанционното обучение и хората със слухови дефицити

Публикувана от
Оценете
(0 гласа)

Епидемичната ситуация наложи реорганизация на образованието по целия свят. В следващите дни, седмици и месеци малки и големи ще трябва да общуват, работят и учат почти изцяло онлайн. За много хора привикването към дистанционна работа и учене се оказа трудно по редица причини, а за глухи и тежкочуващи трудностите са свързани не само с адаптацията, но и с техническите особености на онлайн комуникацията. Във всяка криза обаче има възможности, и в настоящата статия акцентът е както върху проблема, така и върху решението.

Какви са трудностите с адаптацията?

Ограничаването на социалните контакти и домашната изолация с цел предпазване от заразяване с коронавирус попречи на хиляди хора да общуват помежду си. Както е известно,  за хората, родени без слух, както и за тежкочуващите или оглушали хора жестовият език е средство за общуване. В домашна обстановка хората със слухов дефицит се налага да общуват от разстояние и да обменят информация по видеовръзка. Тук е моментът да се отбележи, че за много от родените глухи представлява трудност разбирането на по-сложна информация, както и усвояването ѝ от книги, преса или онлайн медии.

Като ползватели на жестовия език, информацията им се предава основно чрез него и обикновено чрез социалните контакти. Невъзможността да обменят информация чрез събирания в клубове по интереси или на места, където група глухи могат да я получат от един преводач, показа трудностите на достъпността за тези хора със слухови дефицити, които имат по-ниска обща и техническа образованост. По тази причина още преди години в много от клубовете по интереси за глухи бяха въведени компютри, с цел хората да имат възможност да се образоват, развличат и да ползват интернет. Много от възрастните хора обаче, в това число и глухите, не са на „ти” с компютърната грамотност, нито със съвременните нови технологии и телефони. Живият контакт и общуване за повечето от тях в момента се налага да бъде заменен от онлайн общуване, което предвид спецификата на жестовата комуникация, създава за тях двойна изолация.

От друга страна, за много от децата и младежите със слухов дефицит съществува проблем с концентрацията на внимание. Поради липсата на слух те разчитат на зрението си. Разчитането на устни и следенето на жестове продължително време е изморително за тях, поради което и концентрацията на вниманието им варира в определени граници. И ако в учебните часове един учител е в състояние да привлече вниманието им към материала, в домашни условия и онлайн учене много от децата ще имат трудности да овладеят дистанционната комуникация, да се справят с техническите предизвикателства на онлайн платформи или да внимават продължително време, без да се разсейват.

Технически затруднения за нечуващите в онлайн комуникацията

За хората, които са родени без слух, общуването е предимно жестово. Ако са в нечуващи семейства, не ползват говора си, защото в средите, където не се чува, той логично е нефункционален. За глухите в чуващи семейства остава възможността информацията да им се обяснява чрез писане или жестиране, ако в семейството жестовият език е овладян и ползваем.

Тежкочуващите хора притежават по-висока образованост и общуват предимно с говор. Някои от тях носят слухови апарати или кохлеарни импланти, което им позволява чуваемост в някаква степен. Но и за тях, въпреки достъпността до звуци от музика или говор, е жизнено необходимо да виждат устните на говорещия, за да могат да разчитат казаното, и да свързват звука на гласа с думите. И въпреки че много от тежкочуващите ползват жестоя език, в жестовата комуникация за тях по-голямо значение имат не толкова жестовете, колкото устната артикулация.

Езикът на знаците, изобразяван с ръце и устно артикулиране, е разбираем при близък контакт. При отдалеченост над 2 или 3 метра устните на говорещия стават трудно разчитаеми. Това бе и причината в много от темите, обсъждани на ниво европейска достъпност, да се акцентира върху необходимостта екранът на жестовия преводач в тв емисии да не бъде в малък ъглов прозорец, тъй като не е възможно да се разчита артикулацията на превеждащия. В резултат на постигнати споразумения, бяха въведени нови изисквания прозорецът с жестов превод да заема по-голяма площ върху тв екран, за да бъде по-достъпна за разчитане устната артикулация, а при предавания на живо да има втора камера, която следи жестовия превод.

В домашни условия  хората със слухови дефицити могат да разчитат на информацията с жестов превод от тв екран, но за учене и работа е необходимо да използват компютър, лаптоп или екрана на телефоните си – всички технологии, които са свързани с камера за видеовръзка. Оказва се обаче, че дори при наличието на скоростен интернет, пикселизираните видеоразговори правят разчитането на устните много по-трудно. От друга страна, при онлайн обучения е нужно да се поддържат едновременно контактите с няколко събеседника, да се следят множество прозорци, да са отворени още повече табове с различна информация. Така концентрацията на вниманието е не само към един източник, а към много, което натоварва общуването неимоверно много за несвикнали на подобна комуникация хора. Като се вземат под внимание изложените по-горе затруднения в адаптацията, прибавени към техническите, става ясно защо дистанционното общуване, работа или обучение се превръща в проблематично не само за нечуващите хора, но и за всички, на които ситуацията в момента го налага.

Какво е решението?

В създадените обстоятелства за много от несвикналите биха били полезни препоръките на фрийлансъри. Това са хора, които работят от дома си онлайн, при строго разчетено време за изпълнение на служебните задачи по начин, който си кореспондира хармонично с домашните задължения, времето за хранене и почивка. Иначе казано, добрата организация на работата и разпределянето на времето по гъвкав начин, за да се намали натоварването. В техническо отношение се търсят възможности за видеовръзка, която позволява най-високо качество на изображението така, че да не се получават накъсвания или забавяния. Жестовият език е динамичен, и при общуване с него е много важно движението да не размазва образа, а картината да бъде достатъчно ясна, за да се виждат устните и жестовете.

Стрийм платформите в момента са решение за много от тези, които професионално се занимават с телевизия, кино, театър и визуални изкуства, за да могат техните продукти да достигат до повече потребители. Лайв видеото също набира популярност и е възможност за жестовите преводачи да бъдат от полза за нечуващи хора, като им превеждат новини или информация от сайтове, преса или книги, за да направят за тях достъпно всичко, което някои от глухите не биха могли да прочетат.

Онлайн общуването, наложено в момента от кризисната ситуация, ще принуди мнозина да ползват опциите за видео, неизползвани до момента – поне за всички онези, за които писането и чатовете са неумение, нежелание или по-бавна комуникация. Предизвикателство са и за хора, които изпитват притеснения да бъдат пред камера, но обучението или работата им го налагат. За справянето с множество ситуации и предизвикателства с хората работят психолози, ресурсни учители и специалисти, които съветват родителите да помагат на децата си, като повишават компетенциите си в съответната област и така не само по-добре опознават и разбират състоянията на децата си, но и създават по-добри емоционални връзки с тях.

Интернет и технически специалисти също предлагат съвети как да се отстранят или подобрят техническите параметри на ползваните устройства от хората със слухови или зрителни дефицити. Предимството на това е, че се случва истинското учене – хората се мотивират да се справят сами, като овладяват знания и компетенции, които повишават образоваността им и създават предпоставки самите те да си намират работа онлайн или да бъдат полезни другиму със своите познания. От друга страна, ползването на различни онлайн приложения и тестове позволява на възрастни и деца да развиват когнитивността си, а с това да имат контрол над състоянията си и да ги подобряват.

Светът никога не е бил по-свързан, отколкото в настоящия момент, когато интернет е единственото средство за връзка между хора, стоящи в домовете си. Дигитализацията, пазаруването онлайн, разплащанията с електронно банкиране, са още едно от уменията, които ще се наложи да овладяват и хората без слух, тъй като по всичко изглежда, че и след коронавирусната ситуация ще се наложи рестарт на комуникацията на всички нива, с акцент върху дистанционната. Най-малкото защото дори след туширането на заразата, страхът от зараза с каквото и да е друго, няма да изчезне толкова бързо.

Христина Чопарова

Изображения: Wales Online, wise GEEK, Reporting Texas, Practical parenting

Прочетена 364 пъти