Силвия, какво не знаем за теб?
Казвам се Силвия. Бях много млада, когато моите родители починаха. Живеех в католически манастир като ученичка, а в почивните дни ходех на школа. Много съм благодарна на монахините, който се грижеха за мен и ми помогнаха да се справям с трудностите в живота си. Аз съм от смесен брак между българка и виетнамец, и това ме прави доста по-различна като визия. Има известна екзотика в излъчването ми. Освен това съм много открита, естествена и добронамерена към всичко и всички. Креативна съм, занимавам се с приложни изкуства. Успявам почти във всичко, с което се захвана и вярвам в себе си.
Учих в Специално училище за ученици с увредени слух „Проф. д-р Дечо Денев” в София и имам професионална квалификация като оператор в производство на облекло и по кулинарство. През 2006 г. завърших тримесечен курс по масаж в Националната спортна академия в София, а две години по-късно - през 2008 г., и курс по фризьорство.
Записах висшето си образование в училището по Библиотекознание и Информационни технологии със специалност Библиотечен мениджмънт. Учих до трети курс, но прекъснах заради раждането на детето ми. Възнамерявам да продължа образованието си, когато синът ми тръгне на детска градина.
Много обичам семейството си и харесвам ролята си на майка. Синът ми Виктор е голямата любов на живота ми, но аз съм човек, който има и големи амбиции за професионална реализация. Когато завърша висшето си образование, ще съчетавам грижата за семейството си с работата като мениджър. Сигурна съм, че ще се справям прекрасно, защото съм много мотивирана. За всички мои участия в конкурси семейството ми много ме подкрепя и съм изключително благодарна на мъжа ми Александър и детето, които са моята сила и опора.
Отначало ми се наложи да се състезавам с живота. Да се справям с него и да оцелявам, защото съм сирак и нямах подкрепата на родители. Стремях се да придобивам много знания и умения, за да съм полезна на себе си и на другите. После се преборих за любимия мъж, от което съм много щастлива. Надявам се, че и той също (смее се). Сега се състезавам сама със себе си. В моя живот се сравнявам единствено с мен самата, стремя се днес да съм по-добра от вчера.
Типичен Стрелец! Ти не за пръв път участваш в конкурси за красота, а това е много ценен опит... Какво ще ни споделиш за него?
Да... за първия ми конкурс през 2009 г. – „Мис Бал” се навих да участвам като на шега. Приятелят ми предложи да опитам и аз реших, че ще бъде забавно. Когато спечелих, се почувствах много щастлива. Имам още три участия в конкурси след този – организираният от СГБ „Мис Тишина България 2012” (III място), организирания от фондация „Глухи без граници” конкурс „Мис и мистър глухи България 2013” (I място), и в съвместно организирания от двете организации конкурс „Мис Тишина България 2014” (I място). И сега този, световният конкурс, „Мисис и мистър Обединени нации 2018”, където спечелих II място и титлата „Мисис Елит Обединени нации 2018”. Този конкурс дойде като естествено продължение на този мой опит като модел.
Като победител в тези конкурси аз имам възможността да участвам в много благотворителни събития и инициативи. През 2014 година например, с моите приятели от Фондация „Глухи без граници – България” организирахме четене на приказки в детската градина и училище за деца сираци с увреден слух. Това четене беше посветено на Великденските празници. Успяхме да си осигурим и спонсорство и раздадохме интересни подаръци на децата. Самата аз съм сирак и знам колко щастливи се чувстват тези деца, когато има специално внимание към тях. Щастието, което изпитах като гледах радостта в детските очи, не може да се опише с думи!
Какво ти даде подиумът и на какво те научи?
Подиумът е голяма радост, но и отговорност. Бих искала да кажа на всички момичета, които искат да поемат по този път, че е много важно да слушат сърцето си. И както казва Опра Уинфри, да не се страхуват да следват пътя на своите мечти – това е най-голямото приключение. Аз бих добавила и най-голямото щастие и удовлетворение. На подиума се учиш да не се страхуваш да рискуваш, да учиш постоянно, да си естествен и да обичаш с цялото си сърце.
Да носиш титлата „мис” е отговорност и към другите. Участвала съм в организирането на благотворителна кампания, завършила с концерт на Формация за пантомима „Мим Арт“, съвместно мероприятие на СГБ и Фондация „Глухи без граници – България”. Кампанията беше за събиране на средства за глухи хора в неравностойно положение и с физически увреждания. Заедно с мои приятели и съмишленици събрахме средства и изградихме специален ескалатор в жилищната кооперация на наш приятел, който е в инвалидна количка - Георги Димитров. Така достъпът до жилището му вече е възможен за него и без чужда помощ.
Прекрасно! Сега нека да не караме повече читателите да чакат и да надникнем зад завесата на вълнуващия конкурс в Ямайка. Как се случи всичко?
Понеже имам опит като модел, за който вече споменах, това ме караше да продължавам да следя и да се интересувам от информация за предстоящи конкурси. Разбира се, аз вече съм семейна жена и категорията им не е „Мис”, а „Мисис”. За конкурса в Ямайка научих от приложението Instagram в социалната мрежа Фейсбук. Разгледах сайта им, хареса ми възможността да участвам в нещо толкова престижно и изпратих свои снимки.
Първото условие за участие в такъв конкурс е да имате навършени 21 г., да имате официален граждански брак към момента на попълване на формуляра за участие... и да сте красива, разбира се (смее се). В началото на конкурса бях доста активна. Изпратих информация за себе си, заедно със снимките си. После се стремях да влизам редовно и всеки ден във фейбуск, доколкото ми беше възможно заради семейните ангажименти. Чувствах се прекрасно като виждах, че освен приятелите ми, много непознати хора ме харесваха и ме подкрепяха. Това ми подейства много мотивиращо.
И ето те в Ямайка...
След много вълнение около подготовката за предстоящото пътуване, взех полета за Ямайка през Истанбул. Там имах възможност да направя хубава спирка с българските ми приятели, живеещи в града, да посетим известен ресторант, и на другия ден след наистина дълъг полет, стигнах до Ню Йорк. Нямах виза, но усещането, че съм там беше уникално. Прикачих се за Кингстън след щателни проверки и въпроси от страна на граничните власти, проверки на багажа и много писане. Добре, че имах някаква прилична подготовка с английския език (смее се), за да мога да опиша с каква цел отивам в Ямайка.
В Кингстън ме чакаше кола, за да ме закара до хотела, където веднага облякох червената рокля за парти с дрескод „червено”, организирано за всички участници. Бях посрещната много добре и топло от самите организатори на световния конкурс „Мисис и мистър Обединени нации 2018”. На партито всички бяха облечени в червено и там се запознах с домакините, организаторите и най-вече с участничките в конкурса от цял свят.
Бях се запознала с една от тях - Ким от Ямайка, и я бях подготвила да ми помага, като я обучих на най-важните жестове, с които да ме информира какво се случва. Аз бях единственият участник без слух на този престижен конкурс. По време на партито всички останаха изненадани от този факт. По програма имаше представяне на участничките и бях написала предварително едно есе за моята цел в този конкурс. Всички бяха много приятно изненадани и възхитени, и накрая ме поздравиха.
Конкурсът всъщност е бил в рамките на седмица - от 21 до 29 юли. С какво бяха ангажирани дните ви до финала му?
На втория ден рано сутринта, още в 5 часа, имахме програма за фитнес, бягане в парка и така до обяд, после пътувахме три часа до един остров, където имахме задача да изкатерим скала с водопад - връщане назад нямаше, с много усилие се изкачихме (смее се). Разгледахме флората и фауната, каквито за първи път виждах, не бяха като в Европа.
Третият ден бе ден за кулинарстване. По програма всяка участничка трябваше да закупи със собствени средства продукти, за да приготви с тях своето национално ястие. За целта посетихме голям супермаркет и падна голямо готвене после. Всички национални ястия оставихме на съхранение в хладилник, за да ги занесат в друг ден на бедните деца.
На четвъртия ден посетихме едно училище - пансион за деца. Получихме задача да боядисаме каквото изберем - стени, огради, всичко, и отделихме целия ден за тази цел. В същото това училище, където правихме ремонт, на петия ден трябваше да сготвим на децата в пансиона. Направих им пиле с доматен сос и картофено пюре, салата от задушени броколи и моркови с мед. За десерт имаше плодове - ананас и пъпеш. След като бяхме готови, децата влязоха и от моите ястия не остана нищо, толкова ги бяха харесали. Всички изглеждаха доволни от вкусното хапване. Аз още от България бях купила цяла торба с български бонбони и им ги раздадох.
Интервютата с участничките бяха на шестия ден. В рамките на 25 минути на всички ни бяха зададени въпроси. Присъстваше и жестов преводач от САЩ, който превеждаше наистина прекрасно. При такова интервю се оценява дали имаш богата общa култура, имаш ли ясна визия за това коя си и какви са целите ти, както и дали си с активна гражданска позиция, дали те интересува съдбата на държавата, в която живееш.
След интервюто можехме да си изберем гримове и червила, последва макиаж и прически, след който направихме модно ревю и фотосесии като фешън модели. Стояхме до 04.00 часа сутринта. Тогава се представих в спортно облекло и националната носия, която имах благодарение на Стефка Тончева от ЕТ „Стефи Стил”.
На седмия ден, като последен кръг преди финала, участничките отново имаха интервю. Основният въпрос беше, ако спечелим приза, с какво ще допринесем за страната си. Най-силни в изказванията бяха представителките на Индия. Ако бъдеха короновани, те заявиха, че ще спонсорират благотворителни акции в помощ на изхвърлени бебета, каквито има много в тяхната държава.
Моето представяне, струва ми се, че ги впечатли, тъй като заради опита, който имах зад гърба си, демонстрирах висок стил на поведение и професионално ниво. Заявих целите си, като казах, че много бих искала да помагам на глухи деца, на хора с увреждания и да се боря за официалното признаване на Българския жестов език. Разказах им, че съм сирак, за нелекото си детство, за опита си като модел, за четенето в училището за глухи деца през 2014 г. Бях допусната на финала същия ден и имахме репетиции за галата. Осмият ден беше най-вълнуващ – подготовка за конкурса, гримове, прически и рокли.
Вълнуващо! Като посланик на България на този международен конкурс, как се представи на състезанието в този ден?
Бях придобила вече опитност и бях усъвършенствала начините да презентирам себе си и уменията си. Подбрах внимателно роклята си за участието – исках официалната ми дреха да изразява най-добре тежестта на титлата като цветове и кройка. Приложих целия си професионализъм и всичко научено досега като финес и грациозност на движенията – все пак учих при добри професионалисти. За първите си участия се консултирах с моделиери, които ми даваха насоки какви цветови съчетания и модели са подходящи за мен, но после реших да се доверявам изцяло на себе си. Избирам рокли в ярки цветове, които имат характер и в които се чувствам красива.
Много важно бе за мен, че се научих да танцувам един много красив, макар и труден български народен танц. Горда съм от това постижение, защото не чувам музиката, а се ориентирам за ритъма само по вибрациите. Не беше лесно, но се справих. А носията... нашите носии са едни от най-красивите в света! Гордея се, че съм българка и се надявам, че успях да покажа цялата естествена красота и очарование на българската жена.
Развълнувах се много, когато обявиха името ми за второто място. Не бях очаквала да спечеля, но някак си дълбоко в себе си винаги съм имала усещането, че заслужавам тези титла. Да си кралица на красотата означава признание не само за визията ти, но и възможностите ти. Означава престиж, нови контакти, които могат да ти помогнат за професионалното и духовното ти усъвършенстване, а аз имам амбицията да се усъвършенствам през целия си живот.
Съвсем заслужено е второто място като "Мис Елит Обединени нации 2018", при толкова несъмнено изразена класа! Освен това е прецедент - досега такава титла не е била печелена от участник без слух, единствен такъв на международен конкурс за красота. Но това е показател, че конкурсът наистина потвърждава целите си да бъде обединител на представители на широк кръг от общности и култури от цял свят. В името на общите ценности, международното приятелство и разбиране. И сега, след Ямайка, накъде?
Финалът на конкурса беше наистина много впечатляващ, и изобщо цялото събитие даде на всички ни много приятелства, съпричастност. И когато на деветия ден отпътувах за България, вече имах ясна представа с какво искам да се заема. Имам амбиция и желание да работя в посока подобряване качеството на живот на глухите в България.
Имам и идеи – с помощта на Фондация „Глухи без граници – България” да организираме курсове по жестов език, за да има повече качествени преводачи в страната. Иска ми се да създам и школа по пантомима и танци за глухи деца. Надявам се да вдъхновя повече момичета и момчета да участват в такива състезания и смело да заявяват себе си, да работят за добри и полезни каузи.
И накрая, искам да изкажа благодарност на семейството ми за подкрепата, на всички фондации, фирми и организации, които спомогнаха да осъществя тази мечта!
"Ние ви чуваме" ти желае още покорени върхове и сбъднати каузи!
Разговорът води Христина Чопарова
Снимки: Личен архив на Силвия Данева, предоставени с любезното ѝ съдействие
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия