Като изпълнител в неми филми, където движението и жестовете са всичко, за Чаплин да общува с някой, чийто живот преминава под знака на постоянна знакова и тактилна комуникация, е безценен опит и познание. Неслучайно любимият му художник, Гренвил Редмънд, е Глух.
На него фенове не му липсват, включително знакови имена от началото на двадесети век. Заради липсата на слух и зрение обаче, Хелън Келър не е сред тях. Но дори ако не е могла да види или чуе някого, това не я е спирало да го опознава.
Те се срещат през 1919 г. в холивудското студио на актьора, по време на снимките на филма „Слънчева страна” (Sunnyside). Това не е от най-спокойните и безметежни житейски периоди за Чаплин, което обаче не му е попречило да се наслади на компанията на активистката с двоен сензорен дефицит, и дори да се учи от нея.
Почти десетилетие по-късно, в автобиографичната си книга от 1928 г., Келър споделя за комика, че е бил „срамежлив, почти плах”, и го описва като притежател на „прекрасна скромност, която придаде романтика на среща, която иначе би изглеждала съвсем обикновено”.
Cляпo-глyxите ca лицa c двoeн ceнзopeн дeфицит. Те ca нocитeли нa cпeцифичнa ĸoмyниĸaция, нapeчeнa „xaптичнa” (ĸoмбинaция мeждy жecтoв eзиĸ и тaĸтил). При този вид общуване всички думи и предмети се „рисуват” с пръсти върху гърба или дланите на незрящия, а жестовете биват предавани чрез асистент, който държи неговите ръце върху своите, докато жестира (бел. моя).
По този начин Хелън Келър, с помощта на асистентката си Ан Съливан, е могла да „изгледа” филмите на Чаплин „Кучешки живот” (A Dog’s Life, 1918) и „Shoulder Arms” (1918), прожектирани за нея същата вечер, в която се среща с великия комик.
Тридесет години след първата им среща те имат още една, когато Чаплин търси обратна връзка за филма си „Г-н Верду” (Monsieur Verdoux, 1947). Това е черна комедия с политически заряд за сериен убиец двуженец. „Не съществува език за ужасяващата сила на Вашето послание, което гори със сарказъм или разкъсва прикритието на социалното лицемерие”, е отговорът на Келър. Филмът не се радва на одобрение след излизането си, но тя е може би първата, която го е „видяла”.
Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова
Изображения: Open Culture
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия