Образование

Есента е сезон на завръщането – към работата, към училището, към обичайния начин на живот и ангажименти, които дълго ще бъдат стопляни от хубавите спомени за пълните с приключения и емоции почивни дни. В ранната сутрин на 15 септември 2016 дворът на столичното специално училище за деца с увреден слух „Проф. Дечо Денев” пъстрееше от официалните тоалети на малки и големи. Детските ръчици стискаха здраво родителски длани и букетите с цветя по пътеката към училищните двери. Пред тях вече ги чакаше залъка от питата с мед и звънецът, готов да запее. Да бъда част от техния първи учебен ден бе за мен привилегия като медиен експерт на СГБ.

Има хора, чиито качества с времето не избледняват, а напротив, катализират и вдъхновяват други хора. Има дни, в които потребността да си спомниш за тези хора е израз на топла благодарност и признателност за завещаното от тях. Има дати, които се помнят тъкмо заради възможността да съпреживееш тези спомени  и да се обогатиш с нови познания. Точно такава дата бе 3-ти декември, когато в 13.00ч в зала 62 във Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски” бе открито тържеството, посветено на дефектолога Венелин Иванов – личност твърде многостранно развита, чиято стогодишнина от рождението бе удачно отбелязана в Международния ден на хората с увреждания.

Скъпи приятели и читатели на “Ние ви чуваме”, има срещи и събития, прекрасните впечатления от които се преживяват дълго след приключването им. Като медиен експерт на СГБ, имах удоволствието да бъда поканена на 17 февруари 2016 г. във Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски”, където гостуваше Амбър Смок, директор на Института по застъпничество на хората с увреждания в Чикаго, Илинойс –  „Access living”. Г-жа Смок е със слухова загуба и провежда обучения на ресурсни учители. В България тя бе по покана на Националната асоциация на ресурсните учители в България (НАРУ), и пожела да се срещне с преподаватели и студенти от специалност „Слухово-речева рехабилитация”, както и с представители на общността на хората със слухови дефицити у нас. Организацията на срещата бе осъществена от доц. д-р Неда Балканска, ръководител на специалност “Слухово-речева рехабилитация”,  катедра Специална педагогика и Логопедия към ФНПП.

Знаковият език по света не навсякъде е официално признат. Както у нас, този въпрос все още не е намерил решение и в Италия. Разбира се, това не пречи на ползвателите на този вид общуване да се грижат за образоването и окултуряването на ученици и студенти със слухови дефицити.

В съобщение ми бе отправен интересен въпрос. Всъщност, поредица от въпроси: „Каква учебна среда ще е необходима, за да може младеж със слухов дефицит да посещава лекциите на преподавателите и да учи наравно с другите студенти, да се явява на изпити заедно с тях? А ако изучава език? Към какви специалности биха се насочили днес младите хора с напълно изгубен слух?”. Замислих се за всичко, което в продължение на две години, докато работех като редактор и коректор във в. „Тишина”, натрупах като впечатления и опит с младежи, много малка част от които бяха студенти.  Слуховата загуба нито е проблем, нито увреждане, но е бариера пред мотивацията на доста млади хора да продължат образованието си.

На 24 и 25 януари 2014 г. бе проведен младежки семинар в СГБ, воден от заместник-председателя на Европейския съюз на младите глухи (EUDY) Ариане Гербер и изпълнителният директор Денис Хугевийн. Двамата се срещнаха с членове на Младежката организация (МОСГБ), част от които са и доброволци към Българския организационен комитет за Асамблеята на EUDY, на която Приморско ще бъде домакин през юли т.г. В рамките на семинара Ариане Гербер и Денис Хугевийн запознаха младежите с презентация, посветена на различни проблеми – алкохол и дрога, разрешаване на проблеми, мениджърство, работа в екип. Чрез игрови модели и с участието на младежите от МОСГБ бяха отреагирани редица ситуации по презентираните теми. 

В Дания студентите със слухови затруднения трябва да работят много повече, за да успеят. Четири на всеки 10 студенти със слухови дефицити казват, че имат много по–малко време и енергия за приятели, както и за партита, когато се налага да поддържат високо академичното си ниво наравно с другите студенти. Помощните средства донякъде могат да намалят стреса.

За ученици и студенти със слухови дефицити в Дания са положени усилия, за да се чувстват в максимално комфортна учебна среда, в зали с подходяща акустика и екрани. Съобразявайки се с обстоятелството, че в класа има учащи с различни слухови затруднения, преподавателите спазват няколко елементарни, лесно изпълними и много полезни правила. Общото между всички тях е, че са ориентирани към запазване на личното достойнство и едновременно с това осигуряването на максимално приобщаваща и комфортна учебна среда.

Оказва се, че не е достатъчно да сложиш на дете със слухова загуба кохлеарен имплант, за да го върнеш обратно в света на звуците. Поставянето на КИ освен скъпа процедура и морална дилема, повдига и въпроси, свързани с последващата рехабилитация. За нея не е достатъчно да има само добър специалист, но – оказва се, и специфични условия, свързани с акустиката. Интересно американско изследване, финансирано от Фондация за научни изследвания „Густав и Луис Пфайфър” и от Националния институт за изследвания и рехабилитация на хората с увреждания, показва как в редица училища в щата Масачузетс (САЩ) са решили този проблем.

За повече от 150 години университетът Галодет (Gallaudet) е дал престижно образование и развитие без бариери за много хора без слух по света, а днес студенти от повече от 25 държави формират в него вълнуваща учебна общност, където намират общ език, интереси и различни стилове на общуване за един по-добър живот, израстване и кариера. Нека надникнем зад интересната история на свтовния лидер в образованието за глухи и тежкочуващи.