Образование

Знаковият език по света не навсякъде е официално признат. Както у нас, този въпрос все още не е намерил решение и в Италия. Разбира се, това не пречи на ползвателите на този вид общуване да се грижат за образоването и окултуряването на ученици и студенти със слухови дефицити.

В съобщение ми бе отправен интересен въпрос. Всъщност, поредица от въпроси: „Каква учебна среда ще е необходима, за да може младеж със слухов дефицит да посещава лекциите на преподавателите и да учи наравно с другите студенти, да се явява на изпити заедно с тях? А ако изучава език? Към какви специалности биха се насочили днес младите хора с напълно изгубен слух?”. Замислих се за всичко, което в продължение на две години, докато работех като редактор и коректор във в. „Тишина”, натрупах като впечатления и опит с младежи, много малка част от които бяха студенти.  Слуховата загуба нито е проблем, нито увреждане, но е бариера пред мотивацията на доста млади хора да продължат образованието си.

На 24 и 25 януари 2014 г. бе проведен младежки семинар в СГБ, воден от заместник-председателя на Европейския съюз на младите глухи (EUDY) Ариане Гербер и изпълнителният директор Денис Хугевийн. Двамата се срещнаха с членове на Младежката организация (МОСГБ), част от които са и доброволци към Българския организационен комитет за Асамблеята на EUDY, на която Приморско ще бъде домакин през юли т.г. В рамките на семинара Ариане Гербер и Денис Хугевийн запознаха младежите с презентация, посветена на различни проблеми – алкохол и дрога, разрешаване на проблеми, мениджърство, работа в екип. Чрез игрови модели и с участието на младежите от МОСГБ бяха отреагирани редица ситуации по презентираните теми. 

В Дания студентите със слухови затруднения трябва да работят много повече, за да успеят. Четири на всеки 10 студенти със слухови дефицити казват, че имат много по–малко време и енергия за приятели, както и за партита, когато се налага да поддържат високо академичното си ниво наравно с другите студенти. Помощните средства донякъде могат да намалят стреса.

За ученици и студенти със слухови дефицити в Дания са положени усилия, за да се чувстват в максимално комфортна учебна среда, в зали с подходяща акустика и екрани. Съобразявайки се с обстоятелството, че в класа има учащи с различни слухови затруднения, преподавателите спазват няколко елементарни, лесно изпълними и много полезни правила. Общото между всички тях е, че са ориентирани към запазване на личното достойнство и едновременно с това осигуряването на максимално приобщаваща и комфортна учебна среда.

Оказва се, че не е достатъчно да сложиш на дете със слухова загуба кохлеарен имплант, за да го върнеш обратно в света на звуците. Поставянето на КИ освен скъпа процедура и морална дилема, повдига и въпроси, свързани с последващата рехабилитация. За нея не е достатъчно да има само добър специалист, но – оказва се, и специфични условия, свързани с акустиката. Интересно американско изследване, финансирано от Фондация за научни изследвания „Густав и Луис Пфайфър” и от Националния институт за изследвания и рехабилитация на хората с увреждания, показва как в редица училища в щата Масачузетс (САЩ) са решили този проблем.

За повече от 150 години университетът Галодет (Gallaudet) е дал престижно образование и развитие без бариери за много хора без слух по света, а днес студенти от повече от 25 държави формират в него вълнуваща учебна общност, където намират общ език, интереси и различни стилове на общуване за един по-добър живот, израстване и кариера. Нека надникнем зад интересната история на свтовния лидер в образованието за глухи и тежкочуващи.