Любопитно

Картинката на Лондон в далечната 1841 година е като от роман на Чарлз Дикенс: бедност, липса на работа, мизерни улици и хора от всякакви прослойки, търсещи мястото си под небето. На една от уличките в лондонското Сити, наречена Алдърсгейт, група млади активисти с увреден слух, възпитаници на „Лондонското убежище за образование на бедни глухонеми деца”, започват да си правят сбирки. Днес това „убежище” носи името "Кралско училище за деца с увреден слух" в Маргейт.

Скъпи приятели, тази индианска легенда е добър пример как се чува по другия начин. А не е ли той много по-важен, отколкото обичайният? :)

“Ние, индианците, познаваме тишината, не се страхуваме от нея. Всъщност, за нас тя е по-могъща, отколкото думите. Нашите старейшини бяха обучени в пътищата на мълчанието и те ни предадоха това знание. Наблюдавай, слушай и след това действай – на това ни учеха те. Това е начина да живеем будни", по думите на сиукския вожд Седящият Бик (Татанка Йотанка).

Серхио Лопес е брилянтен стоматолог. Работил е за една от най-престижните стоматолигични клиники в Испания. Сега, на 31 години, той притежава собствена клиника в родния си град. Неотдавна  печели наградата за най-добър международен специалист-имплантолог. От следващата година  започва да работи по докторска си програма. С други думи, неговата способност да артикулира по устните и с помощта на два слухови апарата, животът му не е ограничен поради дълбоката сензорна загуба на слуха и на двете уши.

През 2005 г. един американец предлага идеята за изграждането на град само за глухи хора на територията на Съединените американски щати, в пустинната Южна Дакота. 33-годишният тогава Марвин Милър изразява мечтата си да живее и работи в общност от глухи и тежкочуващи хора, владеещи езика на знаците, където да се почувства интегриран. Той, съпругата му, четирите им деца, както и родителите на жена му, сестра му и чичо му, са глухи.

Слуховата загуба може да се окаже проблем в някои професии или курсове, като в различните страни се справят с решаването му по различен начин. Потърсете информация в своята страна какви са специфичните правила и рестрикции. Най–общо, слуховата загуба може да направи някои ситуации затрудняващи.

Обучението също се оказва проблематично, понеже комуникацията е съществен елемент от него.

Държавен орган за защита на човешките права във Франция в края на миналата година е предприел преразглеждане на жалбата от пасажери с увреден слух в авиокомпания „Air Méditerranée”. Група от 22-ма почиващи със слухови затруднения е била възпрепятствана да се качи на борда на полета от „съображения за сигурност”. 18 от пътниците са били глухи, трима с различна степен на слухозагуба и един без проблеми на слуха. Те са пътували от Марсилия за Бодрум /Турция/, когато им е било казано, че няма да бъдат допуснати да се качат на борда на самолета.

„Слухов проблем” е твърде разтеглив и неопределен израз. Не подсказва за какъв точно проблем иде реч, а и загубата на слух не е проблем, освен ако вие самите не я виждате като такъв. Но е вярно, че комуникацията при това положение ще следва свои собствени особености. За да комуникираме успешно, следва да сме запознати за различните видове слухови дефицити.

Според степента на загуба, специалистите от Трудово-експертни лекарски комисии (ТЕЛК) определят три групи инвалидност.

Четирикракият приятел на човека, както много други животни, притежава естествени инстинкти да предусеща опасности и да предупреждава за тях. Култивирането на тези инстинкти и тяхната манипулация е залегнало в каузата тренинг и обучение на кучета в помощ на хора със зрителни и двигателни дефицити. Но те могат да бъдат полезни и на нечуващи хора.  По какъв начин, ще ни разкаже Красимир Цветанов*, който се занимава с обучение на кучета в помощ на хора без слух у нас, по примера на британските си колеги от Hearing Dogs for Deaf People.

Всички сте чували, че има такива котки. Генът, който определя бялата козина при котките, е доминиращ над гена за цвят. Хомозиготни (WW) или хетерозиготни (Ww) котки ще имат бял цвят в козината си. Възможно е обаче да има котки с естествено бяла козина (албиноси), които нямат такъв ген, но това е много рядко срещано.