През късния декември 2014 г., в цяла Франция тръгва любопитна лента – „Семейство Белие” (La Famille Bélier). Сериалът е на път да стане следващият голям френски хит, постигайки успеха на филми като „Художникът” (2011), „Недосегаемите” (2011) и Амели (2001). Филмът разказва историята на семейство фермери, които са глухи и не могат да говорят. Те имат  17-годишна дъщеря, Пола, която е техните уши и уста. Тя не само чува и говори, но и пее много красиво. И, както всяко момиче на нейната възраст, има свои мечти. Пола решава да напусне дома си, за да прави музикална кариера, което за родителите ú е истинско бедствие. Те искат тя да успее, но не разбират таланта ú. Обаче никой не е подготвен за критиката на 5 млн. зрителска аудитория на французи, потребители на езика на знаците.

В нея има нещо, което напомня за актрисата Ан Хатауей – дали в момчешката прическа или в погледа, или може би в онзи бунтарски дух, който се излъчва от цялото ú същество. Родената на 18 октомври 1971 г. в Париж Еманюел Лабори (Emmanuelle Laborit) също е актриса. И е директор на Международния театър за визуални изкуства (International Visual Theatre). Освен всичко това обаче тя е и най-големият защитник на жестовия език във Франция, бидейки негов посланик. Френският жестов език (LSF) конституционно е признат като езикова система във Франция. Но там днес едва 5 % от децата имат достъп до френския знаков език и Еманюел Лабори прави всичко възможно, за да увеличи тези проценти.

Публикациите за актьорите в рубриката “кино”  са на произволен принцип. Днес пред вашия взор e тежко чуващата американска актриса Кейти Леклерк (Katie Leclerc) от телевизионния сериал “Switched at birth” (2011). Филмът разказва историята на две разменени при раждането момичета, едното от които е глухо.

Запалените киномани добре си спомнят драмата от 2007 г. „Ще се лее кръв” (There Will Be Blood), режисирана от Пол Томас Андерсън по романа „Нефт” на Ъптон Синклер. Лентата разказва за безогледния ламтеж за богатство на един златотърсач от Ню Мексико по време на нефтения бум в Южна Калифорния в края на 19 и началото на 20 век. В този филм, редом до носителя на Оскар Даниъл Дей Луис, киноманите са запомнили и младежът Х. У., син на нелепо загинал работник в мината, който впоследствие става част от семейството на  нефтения магнат. Това е всъщност и дебютната роля на Ръсел Уейн Харвард (Russell Harvard),  трето поколение глух тексасец от Пасадена, САЩ.

Той обичa дa тaнцyвa, и oщe ĸaтo втopoĸypcниĸ в yчилищeтo зa нечуващи в Индиaнa пpeз 2010 г., зaeднo c пapтньopĸaтa мy пo тaнци ce cъcтeзaвaт cpeщy дpyги yчacтници oт 10 yчилищa. Oбиpaт пoчти вcичĸи нaгpaди, вĸлючитeлнo зa нaй-дoбpи тaлaнти, нaй-дoбpa плaтфоpмa и нaй-дoбpи oфициaлни тoaлeти. Oттoгaвa Шoн Бъpди (Sean Berdy) e oбявeн и зa Міѕtеr Dеаf Тееn Аmеrіса.  

Много красиво разказана романтична история! Вижте сами късометражното филмче "Kismet Diner" (2013). То е по идея на италианския сладоледен бранд „Корнето” и част от поредица от 4 късометражки, озаглавени Cornetto Cupidity Love Stories. Всички части от поредицата са вдъхновени от вижданията на млади хора за любовта. В тази 9-минутна история героинята е сервитьорка в заведението, която обича да пее... и заради любовта ще го стори и с жестов език.

Нищо неподозиращ, да влезеш в стая, където те очакват усмивките и аплодисментите на близки до сърцето ти хора, определено си е трогваща изненада. Точно такава преживя на 20 юни невероятният „Крал на пантомимата” Пантелей Христов, когото повечето познават като Пони. В голямата зала на Съюза на глухите букви от разноцветна хартия „танцуваха” разпилени на стената, оповестявайки на всеки влязъл, че иде реч за рожден ден. Под тях катедрата се бе превърнала в тайно скривалище за всички подаръци, с които ръководството на Районната организация на глухите в София и на Младежката организация щяха да зарадват рожденика. Оставаше само да се появи той, за да бъде залят от целокупната обич на всички, дошли да го уважат за 66-тия му рожден ден.