В доста държавни учреждения административното обслужване не е съобразено с възможността за взаимна чуваемост. Пощи, аптеки, учреждения, каси за плащания – стъклените им витрини често са облепени с уведомления, реклами, брошури, разпечатки, сред които има само един малък процеп или отвор, крайно недостатъчен за комуникация. Това създава бариери не само пред визуалния контакт, но и пред общуването като цяло. Особено когато посетителят е лице със слухов или сензорен дефицит. Често тази гледка създава усещането за дистанция, незаинтересованост и общо впечатление за лошо качество на обслужването. С настоящата публикация ще акцентираме върху начините да се избегнат неудобствата при първите срещи на хората със слухови дефицити с държавната администрация.Първосигнална реакция при репликата „Не ви чувам” е инстинктивно да се повиши тон. Но слуховите дефицити, макар и с толкова много разновидности, имат един общ белег: те са невидими, скрити. Няма външни индикации, че даден човек не ви чува, докато сам не ви обърне внимание с какви средства за комуникация си служи. За да се случва ползотворна среща и обмен между служители в държавната администрация и хората със слухова загуба, необходимо е да има познаване и разбиране на тази невидимост, която често е причина за недоразумения.
Хората със слухови дефицити изпитват очевидни притеснения, когато се налага да осъществят подобна комуникация. Несигурни дали ще разберат и дали ще бъдат разбрани; притеснени дали ще получат нужното внимание и дали няма самите те да притеснят някого; едни от тях имат нужда от жестов преводач, други разчитат артикулативно по устните. Независимо от вида на слуховия дефицит, за да се случи комуникация, е необходим определен подход и от двете страни.
Какво да се направи?
- На първо време, нужно е хората със слухови дефицити смело да заявяват степента на загубата си – това автоматично ще накара човека отсреща да бъде по-внимателен и да обясни по-добре. Не може да очаквате от човек с естествен слух да бъде медиум и да отгатне, че не чувате, освен ако това не е видно от пръв поглед (общувате с жестове).
- Ползващите жестов език по презумпция ползват преводач или посещават институциите с приятел/близък, с чиято помощ се справят.
- Ако не ползвате жестов език, а разчитате околните по устната им артикулация, обяснете им го и ги помолете да говорят по-бавно или по-отчетливо, а ако е нужно, и да ви го напишат. Така хората няма да ви повишават тон, без да е нужно.
- Ако носите слухов апарат и той спомага да чувате хората, може спокойно да помолите да ви говорят по-високо.
- Пожелателно е служителите в държавната администрация да са обучени за контакти с глухи хора и да владеят достатъчно добре жестов език, за да се справят с всякакви ситуации. Но това не е задължително за тях, особено в днешното високотехнологично ежедневие, в което с помощта на различни приложения, преобразуващи речта в текст, както и предлагащи видео жестов превод, хората със слухови дефицити могат да се справят и без придружители.
Не бива да се забравя, че най-големите недоразумения възникват именно поради неосведоменост. Неосведомеността води до незнание, а то – до ситуации, които могат да се избегнат с малко взаимни усилия. Когато човекът срещу вас е запознат със същността на въпроса, и без наличие умения в жестовата комуникация той е склонен да прояви разбиране, внимание и съпричастност към вас. Затова основната отговорност е на хората със слухови дефицити – обяснявайки какво точно очакват като отношение поради характера на слуховото си затруднение, имат по-голям шанс да го получат.
Разбира се, всяка комуникация следва да преодолява бариерите, вместо да ги издига, затова е пожелателно и инфраструктурата на административното обслужване да бъде максимално съобразена с комуникативните потребности и на хората със специфични състояния.
Христина Чопарова
Изображение: интернет