Скъпи читатели, за 12-ти пореден път Средното специално училище за ученици с увреден слух „Проф. Д-р Дечо Денев” – София, съвместно с Народно читалище „Цар Борис III -1928”, организира научно-практическа конференция "Ти чуваш" за рехабилитация на деца с увреден слух. Конференцията съвпадна с отбелязването на 110-годишнината на Държавно училище за деца с увреден слух – София. Мероприятието, събрало представители на образователни институции у нас и Република Сърбия, се състоя в конферентната зала на Националния исторически музей на ул. „Витошко лале” 16. От Съюз на глухите в България, специални гости на конференцията бяха Христина Чопарова (медиен експерт на СГБ) и Дамян Калчев (председател на Районна организация – София).

Published in Education

Има хора, чиито качества с времето не избледняват, а напротив, катализират и вдъхновяват други хора. Има дни, в които потребността да си спомниш за тези хора е израз на топла благодарност и признателност за завещаното от тях. Има дати, които се помнят тъкмо заради възможността да съпреживееш тези спомени  и да се обогатиш с нови познания. Точно такава дата бе 3-ти декември, когато в 13.00ч в зала 62 във Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски” бе открито тържеството, посветено на дефектолога Венелин Иванов – личност твърде многостранно развита, чиято стогодишнина от рождението бе удачно отбелязана в Международния ден на хората с увреждания.

Published in Education

Когато бъде установено, че детето има загуба на слух и това бъде диагностицирано, родителите имат много въпроси и им предстои да вземат трудни решения. Децата не са просто „малки възрастни” – те са различни в много отношения. По същия начин трябва да се отнесем и с тяхната загуба на слуха – те трябва да бъдат оценени и третирани по различен начин от възрастни, зрели хора с подобни слухови дефицити. Родителите, които се интересуват и са натрупали  познания относно слуха, загубата му и свързани с това въпроси, обикновено са по-добри в това да обгрижват и защитават нуждите на детето си.

Published in Psychology

Когато си дете и се озовеш в Тишината, за теб е лесно да привикнеш. Да скиташ из непознати местенца, да откриваш как нещата звучат по нов начин. Звукът е далеч от теб – този отвън, но пък вътре също има. Отражения на звуци, вибрации, какви ли не неща. Разбира се, за хората около теб, за мама и тате, е шок да си толкова откъснат от техния свят. Те не познават мястото, където си. И искат да излезеш оттам. Затова съществуват слуховите апарати и кохлеарните импланти. Вярно, те могат да направят околните звуци по-силни, могат да махнат тихата бариера и да чуеш отново гласовете на всички, музиката, грохота от уличното движение. Но хората те заглеждат заради тях, а това е неудобно. Когато си дете, да се чувстваш неудобно заради нечие любопитство е далеч по-страховито от това да не чуваш...

Published in Parents and children
Monday, 15 December 2014 02:00

Различните деца

Скъпи читатели, днес ви представяме една публикация на психолога Силвия Аладжова, която е част от екипа на „Ние ви чуваме”. Темата за децата със слухови дефицити и за въпросите, които си задават както те, така и родителите им, за емоционалния свят зад Тишината – днес, в „Различните деца”.

Published in Psychology

Оказва се, че не е достатъчно да сложиш на дете със слухова загуба кохлеарен имплант, за да го върнеш обратно в света на звуците. Поставянето на КИ освен скъпа процедура и морална дилема, повдига и въпроси, свързани с последващата рехабилитация. За нея не е достатъчно да има само добър специалист, но – оказва се, и специфични условия, свързани с акустиката. Интересно американско изследване, финансирано от Фондация за научни изследвания „Густав и Луис Пфайфър” и от Националния институт за изследвания и рехабилитация на хората с увреждания, показва как в редица училища в щата Масачузетс (САЩ) са решили този проблем.

Published in Education

Често получавам писма от родители на дечица със слухова загуба, които търсят отговори на множество въпроси с оглед на новата, непозната и плашеща за тях обстоятелствена комуникативна среда. С настоящата публикация бих искала да се обърна не само към онези родители, които ме потърсиха за съвет, координация и въпроси, но и към тези, които тепърва ще се ориентират в комуникацията с нечуващи деца.

Липсата на сензорно възприятие, каквото е загубата на слух, често се възприема като наказание, съдбовна несправедливост и прочие негативни форми, които изграждат нагласи за обреченост и жертвена предопределеност. Всъщност, би могло да се разгледа положението и от друга гледна точка. Липсата на слух не като повод за паника, а като възможност за друг начин на справяне и обогатяване чрез различен тип комуникация.

Published in Parents and children
Tuesday, 05 January 2010 02:00

Деца на тишината

През 2007-ма година едно общообразователно английско училище провежда Дни на Спорта, в които децата са със смесен състав. С цел да се подобри интеграцията на децата със слухови увреждания, те се разпределят в 24 отбора, които имат задача да извършат 24 различни спортни дисциплини. Определен е състав, който да известява края на всяка дейност, след събирането на определен брой точки.

13-годишната Лора Траггил, напълно глуха, е била поставена в конфузна ситуация по време на спортните игри, тъй като не може да чуе известяването за приключването на съответната игра, и продължава да играе, превръщайки се в обект на смях и подигравки.

Published in Sports

  Когато родителите за първи път се сблъскат с факта, че  детето им е със специфично състояние и специални потребности, те започват пътуване, което ги отвежда в един живот, който често е изпълнен със силни емоции, трудни решения, взаимодействия с много различни професионалисти и специалисти, както и нестихваща нужда от информация, ресурси и адекватни услуги. За първия сблъсък на родителите с тези специфични нужди говори Силвия Аладжова.

 

Published in Parents and children
Thursday, 19 September 2013 03:00

Трябва да питам мама!

Ако дете под 10 години иска разрешение или се допитва до мнението на родителя си, това е в реда на нещата. Но ако е на почти 30 и се налага да иска позволението или одобрението на мама и тате, това определено е обезпокоително. В настоящата публикация чрез примери се разглеждат ситуации, при които е заличена границата между грижа и контрол от страна на родителя, което от своя страна води до зависимост на детето и страх от самостоятелност. Когато детето е със слухов дефицит и /или със затруднения с говора, обикновено е извинимо и оправдано до него да се намира помощен асистент и още повече, ако това е собственият му родител, за да се чувства то по-спокойно. Но дори в този случай говорим по-скоро за изключения, в които става дума за еднократна, временна и конкретна помощ, при това само когато е наистина крайно необходимо. Но какво се случва, когато тази помощ е перманентна и е начин на живот?

Published in Parents and children
Page 1 of 2