Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, тематиката за жестовия език и за неговото бъдеще винаги е актуална в средите на ползвателите му. След като наскоро Парламентът отхвърли внесения законопроект за българския жестов език като недостатъчно обоснован и с множество липси, остана неясния въпрос „А сега накъде?”. Във връзка с тези неясноти и в търсене на отговори по въпросите на жестовия език, Асоциацията на гражданите с увреден слух в България (АГУСБ) инициира Форум за обсъждане на тема „Български жестов език”. Форумът ще се проведе на 20 юни 2017 (вторник), от 15.00 ч в залата на АГУСБ на адрес: София, бул. „Александър Стамболийски” 159-163.

Публикувана в Известия

Скъпи читатели, в свръхтехнологичното ни време днес няма нищо по-лесно от това да заснемеш видеоклип от две минути. Но през 1913 година, в суровите условия на задаващата се Първа световна война – една от най-унищожителните в човешката история, киното тъкмо е в разгара си и конкуренцията на братя Люмиер е огромна. Използвайки възможностите на бързо развиващата се филмова индустрия, през същата тази 1913 г. един човек заснема двеминутен ням филм, воден от една-единствена максима: „Докато има глухи хора на земята, ще имаме и знаци. И докато ние имаме нашите филми, можем да се запазим знаците  в тяхната старинна чистота. Това е моята надежда, че всички ние ще обичаме и пазим нашия красив език на знаците като най-благородния дар от Бог за хората без слух”. Джордж Уилям Ведиц (George William Veditz), дами и господа.

 

Публикувана в Жестовият език

Джон Питър Уолш преподава на глухи и тежкочуващи деца в Държавни училища „Аврора”. Трогателната му изповед изразява неговата гледна точка за значението на жестовия език в емоционалното и социално развитие на децата със слухови дефицити. По повод тази история, споделена от него, през 2012 г.,  във в. „Гардиън” излиза и материал, посветен на важността на британския знаков език в комуникацията на чуващи родители с техните лишени от слух дечица.

Публикувана в Жестовият език
Понеделник, 28 Ноември 2016 01:10

Преводач или тълкувател?

В област като жестовия език, особено в националните жестови езици, за да бъдат правилно и точно превеждани, е необходимо наличие на езиково богатство. То се изразява в това за всяка дума да има релевантен жест, който да я обяснява. Иначе казано - когато жестовият фонд покрива думите от говоримия национален език. Каква е разликата между преводач (translator) и тълкувател (interpreter)? Кога е необходима неговата помощ и на какви морално-етични норми се подчинява един посредник в знаковия език? Кога говорим за наистина качествен професионален пренос на информация от говорим към жестов и от жестов към говорим език? В настоящата публикация разглеждаме тези въпроси в търсене на отговори. 

Публикувана в Жестовият език
Сряда, 22 Януари 2014 02:00

Знаковият език в училище

Скъпи читатели, след публикациите ни "Българският знаков език", "Български знаков език и билингвизъм", днес ви представяме последната публикация със становището на на проф. Цанка Попзлатева и пространните ѝ изследвания по темата за българския знаков език. В публикацията е поместено и мнението на Росен Милачков, директор на третото в страната специално училище за деца със слухови дефицити в Търговище.

Публикувана в Жестовият език

Жестовият език - законодателство в Европейския съюз. Така се нарича книгата, която още през 2010 г. излиза под авторството на Марк Уитли, изпълнителният директор на Европейския съюз на глухите,  и Аника Пабш, служител в ЕСГ по въпросите за Европейската конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. Книгата е първото всеобхватно проучване на законите, свързани с жестовия превод. Тя обхваща цялото законодателство в Европейския съюз, в което се споменава жестовият език. Написаното от Европейския съюз на глухите (EUD) изследване е разработено в тясно сътрудничество с националните сдружения на глухите и с Националните асоциации на жестовите преводачи.

Публикувана в Литература