Двукратен шампион в лека категория, той е една от легендите в испанския бокс. Кайетано Ерера (Cayetano Herrera), по-известен със сценичното си име Кид („Хлапето“) Тано. 

Тя е изпълнител на джаз и поп, както и автор на песни. Загубата на слух е пагубна за повечето музиканти, но не и за Аманда Лин Харви (Amanda Lynn Harvey), която през 2017 г. дори печели четвърто място в популярното музикално предаване „Америка търси талант“.

В нечуващите общности на Уелс и Съединените щати името ѝ се свързва с множество поетични творби и рецитали, изпълнени изцяло на езика на знаците. Дороти Майлс (Dorothy Miles).

В средите на професионалния скуош тя е известна като безкомпромисен играч, склонен да влиза в пререкания с реферите. „Бекс”, както я наричат съотборниците ѝ, може да се похвали с 8 титли от 24 участия и седемнайсетгодишна кариера. Не се смята за човек с увреждане и е върл противник на схващането, че нечуващите са хора с ментални проблеми. Ребека Макри (Rebecca Macree).

Той е психолог по образование, чиято професионална кариера е посветена на световния лидер в образованието за тежко чуващи и Глухи - университетът „Галодет”. Осми негов президент и първият нечуващ от основаването на институцията, след избирането му за поста през 1988 г. Ървинг Кинг Джордан (Irving King Jordan) става международен говорител и застъпник на всички учащи се със слухови затруднения.  

Роден преди края на Първата световна война, той се включва във Втората по начин, който му носи благодарствено писмо от генерал дьо Гол, написано собственоръчно. Без слух и говор, но с достатъчно смелост да отстоява мястото си във френския военноморски флот, въпреки че излага живота си на риск по време на сигнали за атака, които не може да чуе. Пол Бюркел (Paul Burckel).

През 30-те години на миналия век той е професионалист в лека и полутежка категория, печелил титли в Италия и Европа. „Циганчето”, както фамилиарно го наричат миланци, се превръща в боксова легенда след златния медал на Олимпиадата от 1928 г. и има 97 победи за цялата си кариера. Карло Орланди (Carlo Orlandi).

Като повечето представители на дребното дворянство през осемнадесети век и той се занимава с рисуване на портретни миниатюри, превръщайки хобито си в доходна професия. Портретите му, не по-големи от 5 см., са изящни копия на знатни благородници, направени с акварел върху слонова кост. Ричард Крос (Richard Crosse).

Той е най-успешният дефлимпийски плувец с 29 златни медала и спортна кариера, в която освен в плуването, бележи победи по колоездане и бягане. „Тихото торпедо”, както го наричат, е  официален посланик на нечуващите и незрящите във фондация „Принцеса Шарлийн от Монако“, където преподава плуване и основни умения за безопасност във водата. Терънс Паркин (Terence Parkin).

Той е хип-хоп танцьор, който обича да усеща музиката и се води по ритъма ѝ. Занимава се с танци, преподаване на американски жестов език и е активист за по-доброто разбиране на знаковата комуникация в нечуващата общност. Шахим Санчез (Shaheem Sanchez).