Хората със слухова загуба общуват не само помежду си, но и като част от обществото участват във всички сфери на живота. За качеството им на живот обаче огромна заслуга има собственото им усъвършенстване, образоване и повишаване на грамотността, които им гарантират улеснен достъп до информация и услуги, както и до общуване без бариери. От какво значение е знаковият билингвизъм за хората от тихата общност? Защо се различава граматически жестовия език при Глухи и тежкочуващи? Защо не е приемливо да се жестира без устна артикулация?

Ашли Лорънс, 21-годишна студентка от Източния университет за глухи и тежкочуващи в Кентъки (САЩ), се амбицирала покрай масовата липса на предпазни маски и също толкова масовото надомно шиене на маски от плат, да направи предпазващи средства, адаптирани към комуникационните нужди на нечуващи хора, за които е от огромно значение разчитането по устни. За прозрачните маски сайтът ни вече алармира в публикациите си за маските в условията на коронавирус, маските в официалните решения на оперативния щаб и необходимостта от прозрачни маски за нечуващи хора в обичайни медицински и дентални практики.

Столична община препоръча, но не задължи носенето на защитни маски от служителите на онези заведения и институции, които ще продължат работа в извънредните условия. Медицинските препоръки обаче съветват здравите хора да не носят маски, тъй като освен неефективни, те са дори опасни. Какво да предприемат хората със слухов дефицит в условията на извънредно положение и карантина?

Българското правителство предприе мерки да ограничи разпространението на коронавируса COVID-19, като прие на 13 март Решение за обявяване на извънредно положение, което е с продължителност един месец и влиза в сила от 16 март (понеделник). Във връзка с това решение бе издадена заповед от здравния министър за преустановяване на масови прояви, затваряне на учебни заведения и въвеждане на строги санитарни изисквания за продължаващите работа администрации и учреждения. Как ще се осъществява обаче комуникацията с гражданите без слух при препоръката за задължителни маски и как извънредното положение ще се отрази като цяло на хората със слухов дефицит?

След информацията, която ви предоставихме за хората без слух и за жестовия език, днес ще предложим на вашето внимание седем полезни неща за жестовия превод, преводача/тълкувателя и неговата роля, калкирането в жестовата комуникация, правото на създаване на нови жестове и причините да се случва "изгубване в превода".

Епидемията от коронавирус (COVID-19) има плашещи размери. Рисковите групи от населението на Китай, каквито са хората със слухови и зрителни дефицити, е необходимо да получат бърза и навременна информация за превенциите и действията си по време на епидемията. В Шанхай, един от най-големите градове-провинции, за пръв път преводачи на жестов език са включени като доброволци в конференция за предаване на информация за новия коронавирус на хората без слух и зрение. 

Скъпи читатели, през 2018 г. ООН прие на свое заседание 23 септември за Международен ден на жестовите езици. Международната седмица на глухите тази година стартира под мотото „Жестовият език – право на всички!”. Акцентът в следващите седем дни ще бъде върху правото на хората без слух от всички възрасти, етнос и култури да общуват, да се обучават и да бъдат равноправни граждани чрез езика на знаците. Темата за Понеделник е общодостъпността на жестовия език.

Слуховата загуба е едно от нещата, които се случват по редица причини – наследствени или външни фактори. Какво е необходимо да знаете за слуховата загуба и за хората без слух, за да се случва най-добрата и ползотворна комуникация? Вижте в следващите шест точки.