По инициатива на Европейската мрежа за независим живот (ENIL), от 1992 г. на пети май се отбелязва Ден за независим живот (Independant Living Day), който тази година навлиза в своето седмо издание. На този ден хората със слухови, зрителни, двигателни и други специфични медицински състояния поставят въпроси, свързани с по-достойния живот и адекватна социална грижа. „Ние ви чуваме” изрази позиция, че за цялостна промяна на отношението и политиките към хората с дефицити е необходимо да не бъдат наричани „с увреждания”. Системата ги убива още с определението за тях.

Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", наш гост е една очарователна психоложка, специален педагог с впечатляваща практика в Националната асоциация на сляпо-глухите в България (2009-2018). Тя е на 33 и е от Пловдив. Понастоящем защитава докторска дисертация във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" с тема, свързана със стигмата върху хора, чиято комуникация е различна от словесния език. За сензитивността, езикът на знаците, хаптичната комуникация и най-вече за холистичния подход в общуването разговарям днес с Анна Ройдева.

Допреш ли ръка до каквото и да е... то проговаря – с форми, текстура, топлина. Разкрива ти цял един свят, много отвъд думите. Пръстите ти могат да му върнат отговора с нежност, с ласка, сила. Могат да рисуват, обяснявайки. Могат да са моливът, който пише истории, да ги изтрива и да ги разказва отново. Върху човешката кожа написаните с докосване истории са разказ за Живота – за тези, които не го осезават чрез зрение и слух. Но тяхната чувствителност е страницата, която не само пази всяка разказана им история, но може да бъде и моливът, който да опише света отвъд видимото. Има думата Сензитивността - на семинара на НАСГБ „Алтернативни методи за комуникация при сляпо-глухи лица” (12-13 май 2018). 

Живеем в интересни времена и много неща се променят. Все по-често се срещат изказвания на хора, че не гледат телевизия. И наистина, телевизията днес не е това, което бе. Но телевизията днес все още е масовото средство, чрез което новините достигат до всеки дом. Много зависи обаче какви новини. И за кого. Когато се замислим за тези хора, за които е проблематичен достъпът до медийни продукти, изникват два въпроса – дали техните дефицити не са своеобразна „защита”, и ако това е така, имаме ли правото да се намесваме в тяхното проглеждане или прочуване, осигурявайки им достъп? И най-после, можем ли да им предложим чрез него един по-красив свят, отколкото този, който са си изградили, или просто искаме да бъдат там, където и ние сме? Достигаме ли се и къде точно се срещаме в медийното пространство?

Скъпи читатели, вярвам искрено, че онова, което ни свързва, е сензитивността не само като отговор на всяко докосване на околния свят до нас, но и като нашето собствено умение да обменяме помежду си този опит. Хората в Тишина и хората в Тъмнина пребивават в различни светове, където има не много, а всичко. Има и какво да донесат оттам, за научат онези, които приемат слуха и зрението за даденост, че съществуват много други начини да виждаш и да чуваш. Начини, които носят нови и интересни послания, и които изграждат онези мостове на близост, толкова нужни между хората с липсващи сетива и останалите хора. Да бъдеш без слух или зрение е вид посланичество, което има тук и сега своята мисия, и особено днес, когато се изменят много от представите за общуване, за свързаност. И в тази мисия Националната асоциация на сляпо-глухите в България е мъдър посланик вече две десетилетия, и прави необходимото, за да бъде видима тишината и чута тъмнината. По повод 20-тия си юбилей, НАСГБ проведе в Пловдив от 3 до 5 октомври 2017 г. международна среща под надслов „Виж тишината, чуй тъмнината”, за която вече ви информирахме.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, както многократно съм писала  тук, хората със слухова недостатъчност са разнородна група в семейството на тихата общественост – глухи, тежкочуващи, хора с кохлеарни импланти, със слухови апарати, оглушели впоследствие, с намален слух вследствие на заболявания или старост и т.н. Поради това широко възприетият израз „хора с увреден слух” считам за твърде общо (освен че е неточно и дискриминиращо) понятие за потребители със слухова недостатъчност, всеки от които ползва свои изразни средства за комуникация.