Нечуващата общност на всяка държава се съставлява основно от хора с придобита загуба на слух и в по-малка степен от хора с вродена слухова липса. Обособени са три културни групи, в зависимост от слуховия статус и изразни средства: тежко чуващи, оглушали и Глухи. Днес щe ви зaпoзнaeм с най-малобройната ĸyлтypa.

Голяма част от дефинициите, които официално се употребяват спрямо хората със слухова загуба у нас, са погрешни заради неправилното им тълкуване от чужд език. Когато се превежда информация от чужд език (обикновено англоезична), е добре да се познават тънкостите на езика и значенията на думите, в противен случай грешките водят до самоволно дефиниране, което в никакъв случай не е съобразено с медицинския или културен аспект на състоянието на тишина при хората със слухова загуба.

Субтитрирането на един филм е част от процеса на създаването му. Обикновено това е задача, чиято цел е да свърже по синхронизиран начин нямата картина с текст така, че да се случват по едно и също време. Субтитрите не само правят един филм завършен, указвайки пряката реч в него и поименния списък на всички работили по продукцията, но и дават възможност на публика, която не говори същия език или не чува говоримата реч, да получи достъп до съдържанието чрез преведен текст. За да се субтитрира филм за нечуваща аудитория, са нужни широки познания, прекрасни езикови и технически умения, и разбира се – мотивация.

Слуховата загуба е едно от нещата, които се случват по редица причини – наследствени или външни фактори. Какво е необходимо да знаете за слуховата загуба и за хората без слух, за да се случва най-добрата и ползотворна комуникация? Вижте в следващите шест точки.