Дали се гони страшното и лошото със страховита визия? Един вид, да си премерим страхотията и по-страшният да надделее. Страшен само отвън, но не и отвътре, под маската... Нужни ли са обаче маски и не е ли по-добре да се довериш на силата на това, което е вътре и което всичко побеждава? Случва ли се онова доверие, в което единственото оръжие е Любовта, защото е способна да целуне всеки озъбен страх и да го превърне в илюзия? Може би именно предрешената Любов е в състояние да опазва по-добре това, което ú принадлежи...

Скъпи читатели и приятели на „Ние ви чуваме”, в навечерието на новата година, 2017-та година напомня на лъскава нишка с блестящи топченца, всяко от които за нас бе сбъднато (по)желание. Поглеждайки към цялата, за миг прелетяхме по тях, като по вълшебни камъчета над мост, разлюлян над любопитна неизвестност. И преживяхме отново всички мигове, пълни с толкова много смисъл. Предстои ни да навържем още много топченца и да свържем нишката на тази година със следващата, за да продължим да изграждаме и през 2018-та мостовете, по които да се достигаме и да се чуваме. ЗаЕдно.