Дали се гони страшното и лошото със страховита визия? Един вид, да си премерим страхотията и по-страшният да надделее. Страшен само отвън, но не и отвътре, под маската... Нужни ли са обаче маски и не е ли по-добре да се довериш на силата на това, което е вътре и което всичко побеждава? Случва ли се онова доверие, в което единственото оръжие е Любовта, защото е способна да целуне всеки озъбен страх и да го превърне в илюзия? Може би именно предрешената Любов е в състояние да опазва по-добре това, което ú принадлежи...