Неделя, 26 Ноември 2017 12:00

Да посадиш живот

 Слънцето бавно обхожда със сънен поглед голите хълмове над с. Златуша, по които пъпли индийска нишка от ранобудни ентусиасти. Тук са, за да посаждат живот. Докъдето поглед стига, се синеят върховете на Люлин планина. Въздухът жужи от лек мраз, думи, кучешки лай и детски кикот. Огромен лабрадор възрадвано измерва човешката редица, за радост на най-малките залесители – Елиза (11) и Ники (7). Дребният не спира възторжено да уведомява, че е погалил дружелюбното кученце. Радостта дебне отвсякъде – в усмивките на непознатите, събрани от общата кауза, в размаханите опашки на четириногите и в онова лятносиньо, ширнало се над всички... Ще садим живот.

Публикувана в Туризъм