Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, тази година Световният конкурс за красота за хора без слух Miss & Mister Deaf Stars (MMDS) се проведе от 19 до 29 октомври 2018 г. в Казерта (Италия). Престижният конкурс се организира и със съдействието на фондация „Глухи без граници – България”, в чиито дейности е заложена подготовката и провеждането на международните участия на български модели без слух. На модния подиум тази година красота и умения премериха с чуждестранните си колеги Юммюгюл Сали (Miss Deaf Bulgaria 2018) и Николай Корчев (Mister Deaf Bulgaria 2018). Те и двамата идват от средите на чуващи семейства. И двамата са твърдо ЗА конституционното утвърждаване на Българския жестов език. В Казерта (Италия) те са посланици на езика на знаците и са убедени, че модата е един прекрасен начин да покажеш на света и друга красота – този на говорещите с жестове ръце.

Когато се събират заедно топли хора за прекрасна кауза, то и резултатът е още по-прекрасен. Един увлекателен разказвач на вълшебни приказки и един талантлив художник от света на Тишината, които ще зарадват наистина много дечица за Коледа. Защото ще им поднесат най-хубавия подарък – една книжка, в която притчовото слово разказва истории за доброта и човечност. Написана и изрисувана с мисъл да бъде изворче, от което децата да черпят мъдрост и поуки. „Ема и жълтото коте” не е просто книжка. Тя е истински дар, препълнен с обич, за който авторът Владимир Кабрански и илюстраторът Радослав Генев не са пестили нито от времето си, нито от вниманието си към детайла. И като всеки истински подарък, той не се продава. Защото това е, което прави заедността – създава чудеса, които стоплят.

Когато осъзнаеш, че Тишината не е отсъствие на звук, а сборно място на всякакви звуци – на емоциите, на чувствата, на миговете, на всичкото – тогава разбираш, че не си между два свята, а е в един, където едновременно се срещат звук и тишина. И където за да усещаш, не е нужно да чуваш. Нужно е само да следваш ритъма... и да вярваш в себе си. Да правиш това, което обичаш. Той не е от хората, които се втренчват в ограниченията, а се концентрира върху възможностите и „как може да...”. С просто изумително чувство за ритъм, макар че не разбира думите на песните. Може да чува баса и вибрациите, но само ако са достатъчно силни. За човек, който има тежка до дълбока слухова загуба и комуникира с езика на знаците, не е проблем да разбие стереотипите, че хората без слух са неспособни да се наслаждават на музиката. Нико ДиМарко, дами и господа.

Последните дни на септември светят в меко сияние. Петък е, 28-ми. Слънчеви лъчи танцуват из красивите шарки по павираните улици на Ямбол. Тих късен следобед, един от онези, в които предстои да се случи нещо голямо. Почти като чудо. Във фоайето на Ритуалната зала, сред хиляди спомени за обети и тихо изречени клетви, сияят по стативи и триножници погалени вълшебства – 26 рисунки, родени от беззвучния свят на Мирела Венциславова. Момичето от Русе, което ги събужда от Тишината. С обич.