Той е съосновател на Националния театър на Глухите (National Theatre of the Deaf), когото американската тиха общественост ще помни не само като артист, продуцент, режисьор и драматург, но и като активист, популяризирал културата на жестовия език през цялата си кариера на професионален актьор. Бърнард Браг (Bernard Bragg).

Портретите на голяма част от елитното общество в Мейн (Бъкстън, САЩ) през ранния 19 век са дело на художник, роден без слух, който дължи постиженията си в изобразяването на емоции именно на тишината. Джон Брустър младши (John Brewster Jr.)

Докато обикаля кипящите от търговски дейности улички на Единбург, той скицира образи на продавачи, занаятчии, скитници, деца. Един шотландски Дикенс на четката, който уверено изобразява веселостта в иначе нелекото единбургско ежедневие в ранния 19 век. Уолтър Джайки (Walter Geikie).

Скулптурното му наследство наброява стотици творби, завещани на Република Австрия в годините след Втората световна война. Продуктивният художник вае портрети, персонажи от гръцката митология и декорира градини с фигури, запечатали стаен копнеж по небеса. Густин Амбрози (Gustinus Ambrosi).

Да подпишеш договор за звукозапис с международен музикален гигант изглежда в реда на нещата, когато чуваш музиката. Но когато не можеш, това е новина. Случва се през 2010 г., когато „Уорнър Мюзик” издават албума „Да нарушиш правилата” (Breaking The Rules) на финландския рапър Марко Ворихaймо, чийто артистичен псевдоним е Синмарк. 

Имeтo му e мнoгo дoбpe извecтнo нa cпeциaлиcтитe пo ĸoмпютъpни тexнoлoгии и на зaпoзнaтитe c иcтopиятa нa Интepнeт. Зaщoтo yчeният c лeĸo yмopeн взop и дoнĸиxoтoвcĸa бpaдичĸa вcъщнocт e cъздaтeлят нa ĸoмпютъpнитe пpoтoĸoли ТСР/ІР, или aй пи aдpecитe. Наричат го още „бащата” на Интернет. Д-р Bинтън Cъpф (Vіnton Сеrf).

Той е дългогодишен президент на Европейския съюз на глухите (EUD) и силен привъженик на билингвизма като метод за образование на глухи, тежко чуващи и оглушали младежи. Неговите презентации и дискусии всякога са обект на силен интерес не само защото е изключително харизматичен лидер, но и бидейки сам той в тишина, мотивира младите хора да искат и да дават най-доброто от себе си. Д-р Марку Йокинен (Dr. Markku Jokinen)

Считан е за най-добрият нечуващ играч в историята на американската Висша бейзболна лига (MLB), играл между 1888 и 1902 г. като централен нападател за няколко отбора, най-вече за „Синсинати Редс” и за националния отбор на Вашингтон, окръг Колумбия. Уилям Хой, наричан „Дъми” (Мълчаливеца).

Керамичните му скулптури и бронзови статуетки са с разлети и неясни форми, предизвикващи зрителя да ги свърже с представа или образ много отвъд табелката с обозначение. Вдъхновени от изкуството на 20-те години на миналия век, творбите му изразяват посланията на модернизма между двете световни войни. Нюъл Хилис Арнолд (Newell Hillis Arnold).

Той е пето поколение хотелиер и най-успешният предприемач със слухова загуба. Собственик и управляващ директор на петзвездния хотел „Хеслър” в Рим, както и президент на Център за подпомагане на глухи и сляпо-глухи деца и техните семейства. Повечето му имоти са престижни курорти и спа-центрове, а множеството му награди в областта на хотелският мениджмънт само потвърждават, че когато бизнесът е в кръвта ти, дори тишината не е препятствие. Роберто Вирт (Roberto Wirth).