Вторник, 03 Декември 2019 11:36

Отворено писмо на Ние ви чуваме

 

 

До Президента на Република България

 

До Министър-председателя на Република България

 

До Министерски съвет на Република България

 

До българските неправителствени организации

 

До българските медии

 

 

Отворено писмо

 

Относно: необходимост от промяна на дефинициите, утвърждавани публично чрез многократната им употреба в българското законодателство и в медийното пространство по отношение на хората със специфични състояния.

 

  Уважаеми г-н президент,

  Уважаеми г-н министър-председател,

  Уважаеми народни представители,

  Уважаеми дами и господа,

  Уважаеми журналисти,

 

В навечерието на 10 декември, когато ООН отбелязва Международния ден на човешките права (от 1950), е време да се замислим дали използваните широко изрази кореспондират с политиките за равенство и човешко достойнство.

По повод 3 декември, обявен от ООН за Международен ден на хората с увреждания, използвам възможността да насоча вниманието ви към обстоятелството, че хората със специфични медицински състояния не следва да бъдат наричани „хора с увреждания”, въпреки че това е официално приетият израз за тях навсякъде в Европа и по света.

Този израз носи негативни конотации, поради което влияе на чувствителността на адресатите, за които се отнася това назоваване. По същата причина влияе и върху отношението на широката общественост, създавайки нагласи за отхвърляне.

Радващо е, че от българското законодателство през януари 2018 г. отпадна определението „инвалид”. То бе заменено тогава във всички нормативи с израза „лице с увреждане”. Това по никакъв начин обаче не насърчи промени в обществените нагласи към хората със специфични състояния, каквато бе целта.

Определението „хора с увреждания” не може да бъде подходящ български еквивалент на общоприетият термин „people with disabilities” по причина, че буквалният му превод от английски език е „неспособни хора”. Докато по силата на определението „с увреждания” хората със специфични състояния биват възприемани като непригодни и неспособни, всички усилия за убеждаване в тяхната равнопоставеност и способности ще остават без резултат. Включително политиките за подобрение, приобщаване, интегриране.

Уважаеми дами и господа,

след като от българското законодателство отпадна изразът „инвалид”, редно е същото да се отнася и за „хора с увреждания”, който по смисъл е същият с вече отпадналия. Считаме, че правилното обръщение следва да бъде „хора със специфични състояния”.

„Ние ви чуваме” като специализирана медия за хора със слухови дефицити се разграничава от общоприетия израз „хора с увреждания” в материалите, които публикува. У нас съществуват и редица утвърдени погрешни изрази, отнасящи се до слуховия статус като „с увреден слух”, „слухов проблем”, „слухов дефект”, „глухонеми”, от които сайтът ни също се разграничава.

Липсата по дефиниция не е увреждане, а загуба, която варира в различни граници. Считаме, че промените в слуховия (и като цяло в здравния) статус на човек не бива да бъдат обозначавани като увреждания, тъй като е противоречие с човешката способност за адаптация.

Поради това, че съществуват различни вариации на здравния статус, които са специфични, „Ние ви чуваме” предпочита да се придържа към израза „хора със специфични състояния” - по смисъла на това, че не следва да се привеждат под общия знаменател „с увреждания” толкова разнородни общности от хора, всяка със свои специфични комуникационни потребности и характеристики. Изразът, към който сме избрали да се придържаме, не ощетява достойнството на нито една от тези общности, не подценява личността на база физическо състояние и кореспондира смислово с европейските призиви за равноспоставеност и защита на човешките права.

Считаме, че такава следва да бъде и логиката за отпадането на израза „хора с увреждания” от българското законодателно и медийно пространство.

Уважаеми дами и господа,

С настоящото Отворено писмо апелираме към всички вас като ангажирани с управлението и просперитета на българската нация, да подкрепите предложената предефиниция, чрез въвеждане в българското законодателство на термина „хора със специфични състояния”, вместо съществуващия „хора с увреждания”, или замяната му там, където е необходимо.

Предимствата на една такава промяна са очевидни и пожелателни. Освен това, като европейска държава, член на ЕС от 1 януари 2007 г., България е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, но все още има неизпълнени задължения към своите граждани в неравностойно положение – неприет Закон за българския жестов език и професионалния жестов превод; нефункционална архитектурна и жизнена среда за хора с двигателни затруднения; недостъпна среда за хора със слухови дефицити (липса на субтитри, екрани и технологии за достъп в кина и театри); и мн. др. Една промяна в дефинициите би била изпълнено задължение поне по отношение на уважението към българските граждани, с което да стартират и по-нататъшни положителни промени. И би довела не само до подобряване на моралния и емоционалния климат, но и би мотивирала по-доброто разбиране и приемане между обществеността и хората със специфични състояния.

Като последен аргумент бих искала да насоча вниманието ви и към обстоятелството, че много от хората със специфични състояния не възприемат себе си като хора с увреждания, поради което назоваването им с подобен термин е уронване на тяхното достойнство, тъй като със своите действия те са визитна картичка за постижения и реализация.

 Уважаеми дами и господа,

„Ние ви чуваме” осъзнава необходимостта от постепенни промени, апелирайки като първа стъпка в тази насока за промяна на дефинициите за хората със специфични състояния - като израз на уважение към тях като личности, съпричастност към състоянието им и дори адмирации към силата на техния дух и постижения.

Специализираният ни сайт, който от 10 години предлага информация за хора със слухови дефицити, за техни близки и за широката общественост, с радост ще приветства всички предприети действия по предложените промени, за да се случи здравословната реалност, за която радеем.

Коректните изрази задават коректното отношение. И климат, в който да се случва най-доброто за всички!

С уважение:

Христина Чопарова

„Ние ви чуваме”

www.repporter.com

  

Публикувана в Известия

Как се информират хората без слух? Кои канали ползват, кои теми ги вълнуват и как достъпът до медии да бъде по-лесен за тях? Специализираният сайт „Ние ви чуваме” и фондация „Медийна демокрация” си поставихме за цел да проучим медийното потребление на хората със слухова загуба. Налице е сериозен дефицит на подобна информация за България. В същото време достъпът на хора в неравностойно положение до медии е неизменна част от плурализма и качеството на публичната среда. За целите на пилотното проучване създадохме онлайн анкета, насочена специално към глухи и тежкочуващи лица. Въпреки че наблюдението няма характер на представително изследване, резултатите очертават важни акценти както по отношение на медийната среда, така и в контекста на социалното включване на хората без слух.

Четвъртък, 30 Май 2019 12:02

Уроците на предизвикателствата

Те са онзи лакът, който те сръчква да действаш, опознавайки се. Понякога са леки като докосване. Друг път са тежки като ковашки чук. Но са всякога навреме – тогава, когато е нужно да победиш не другите, а себе си. Не когато търсиш рай за завладяване, а когато направиш от себе си рай. За хората в Тишина този път е наистина труден, но всъщност много усмихващ. В края му ще знаят още повече и ще са наистина благодарни за всеки урок. Дори не биха променили маршрута, ако можеха да започнат отначало. Днес, в Международния ден на предизвикателството, бих искала да споделя с вас уроците, които научих аз.

Публикувана в Психология

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, в последните 3 години Законът за Европейска достъпност (European Accessibility Act) многократно бе разглеждан в Европейския парламент, с оглед да се намерят най-оптималните решения за достъпността на хората  с дефицити до аудио-визуални медийни услуги и услуги, свързани с електронни съобщения. През м. март т.г. ЕП е одобрил окончателният вариант на Закона за европейска достъпност. Очаква се и одобрението му от Съвета на ЕС и официално публикуван на всички езици. Въпреки всички предимства, одобреният Закон има огромен недостатък - изключва задължението за хората с дефицити да станат по-достъпни транспортът, сградите и домакински технологии.

Публикувана в Международни

В света около нас е пълно със звуци – гласове от телевизора, мелодии от радиото, шумулкане на хартия, потракване на клавиатури. Медиите ни информират, буквално се борят за вниманието ни – с всички средства. Вниманието е най-големият подарък и най-важният ресурс. Отдаването му е въпрос на лично предпочитание, но изборът към какви медийни продукти се насочва то е показател за медийна грамотност. Какви са информационните навици и потребности на хората със слухова загуба? Към какви медии и продукти насочват вниманието си? Доколко са достъпни за тях и как това влияе на медийната им грамотност? Настоящата публикация няма претенциите да бъде отговор, само да повдигне въпроси. И да ги зададе също чрез Анкетно проучване.

Понеделник, 28 Май 2018 15:00

Има думата Сензитивността

Допреш ли ръка до каквото и да е... то проговаря – с форми, текстура, топлина. Разкрива ти цял един свят, много отвъд думите. Пръстите ти могат да му върнат отговора с нежност, с ласка, сила. Могат да рисуват, обяснявайки. Могат да са моливът, който пише истории, да ги изтрива и да ги разказва отново. Върху човешката кожа написаните с докосване истории са разказ за Живота – за тези, които не го осезават чрез зрение и слух. Но тяхната чувствителност е страницата, която не само пази всяка разказана им история, но може да бъде и моливът, който да опише света отвъд видимото. Има думата Сензитивността - на семинара на НАСГБ „Алтернативни методи за комуникация при сляпо-глухи лица” (12-13 май 2018). 

Публикувана в Психология
Петък, 20 Октомври 2017 17:00

Машина на времето

Светът на смеха се намира някъде между „преди” и „сега”, което е нещо като тук, нещо като там... въобще място, където ви морят хубави работи. Там властват двама крале, които разсмиват с кралски размах и знаят как се образуват трапчинки от хилеж. В полутъмната зала на Студио 5 в четвъртък вечер светят меко светлини, усмивки и нетърпение. Защото да се понесеш с „Машина на времето” и да се оставиш да те отведе в света на смеха, е безценно. Камерната зала в НДК е препълнена. Миг след седем светлините угасват и тишината става физически осезаема. А "Ние ви чуваме" и приятели се наслаждават на представлението на дуета Минков-Низамов.

Публикувана в Изкуство

Скъпи читатели, вярвам искрено, че онова, което ни свързва, е сензитивността не само като отговор на всяко докосване на околния свят до нас, но и като нашето собствено умение да обменяме помежду си този опит. Хората в Тишина и хората в Тъмнина пребивават в различни светове, където има не много, а всичко. Има и какво да донесат оттам, за научат онези, които приемат слуха и зрението за даденост, че съществуват много други начини да виждаш и да чуваш. Начини, които носят нови и интересни послания, и които изграждат онези мостове на близост, толкова нужни между хората с липсващи сетива и останалите хора. Да бъдеш без слух или зрение е вид посланичество, което има тук и сега своята мисия, и особено днес, когато се изменят много от представите за общуване, за свързаност. И в тази мисия Националната асоциация на сляпо-глухите в България е мъдър посланик вече две десетилетия, и прави необходимото, за да бъде видима тишината и чута тъмнината. По повод 20-тия си юбилей, НАСГБ проведе в Пловдив от 3 до 5 октомври 2017 г. международна среща под надслов „Виж тишината, чуй тъмнината”, за която вече ви информирахме.

Публикувана в Психология

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, ще повторя отново това, което казах неотдавна по друг повод, но което е валидно във всяка ситуация -  Заедността е ключето, което отключва чудеса. Хората се срещат в името на идеи и добри каузи. А когато съвпадат и стремежите им, чудесата са възможни за случване точно чрез взаимообогатяващия обмен и заедност. Причина за усмивките ни в ранния предиобед на 26 май бе топлата и много сърдечна среща в Министерството на труда и социалната политика с д-р Султанка Петрова, зам. министър на МТСП, както и председател на Националната женска организация на ВМРО. Повод за срещата бе наболелият въпрос за реформите в трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) и експертизите за неработоспособност, издавани от тях. Със Султанка Петрова разговаряхме за тези сложни и разтегнати във времето промени, които поставят хората със специфични състояния в ситуации на стрес и напрежение.

Публикувана в Известия

Риболовът е странен спорт. Съвсем непонятна за мнозина страст да примамваш, да чакаш, да улавяш подводните обитатели на реки, езера и язовири. Да ставаш по първи петли, за да висиш над въдицата в пълно мълчание и при не винаги комфортни атмосферни условия. Става ти жал за мятащата се без въздух в кошовете риба, и – въпреки погнусата – и за тлъстите червеи, жертвено нанизвани на закривените куки. Само заклетите рибари обаче познават тази страст и удовлетворението на пълния кош, както и хедонистично предвкусвания опечен улов. Разбира се, срещат се и такива, които връщат обратно уловената риба във водоема – тяхната цел не е да я консумират, а просто в удовлетворения зов на извечния ловен инстинкт. Като спортна дисциплина риболовът има традиции и сред хората със слухови дефицити, които си имат и клубове. Такъв е „Тихите куки” към Районната организация на глухите в София, който на 8 октомври 2016 отбеляза десет години.

Публикувана в Спорт